6 часа
За сайта
9 3 | ВКА 10268 1978, дата на запис: лятото 1976  |
melodist / 2017-04-18 18:26:43 / Редакция № 6: 2022-08-03 22:55:34
| Страна А Букстехуде - Прелюд и фуга в сол минор (10.05) Брунс - Прелюд в ми минор (9.45) Страна В Й. С. Бах - Прелюд и фуга в ре мажор (10.15) Й. С. Бах - Токата и фуга в ре минор (9.10) Записите са правени през лятото на 1976 г. Нева Кръстева – име, свързано с голямата популярност на първи български органист, но и с авторитета на музикант, великолепно съчетаващ таланта на изпълнителя с интелекта на изследователя и фантазията на твореца. Нейният път – израстнала в семейство на видни музиканти, завършва Московската консерватория (1972 г.) като музиковед-теоретик и изпълнител-органист при проф. Ройзман, специализира в Прага и Цюрих при И. Райнбергер, работи от 1974 г. като асистент по полифония в Бълг. държ. консерватория. Концертира – СССР (71, 72), Чехословакия (73, 77), ГФР (77), участва на органните фестивали в Оломоутц и Братислава. От есента на 1974 (построяване на органа в София) изнася концерти у нас, представяйки почти всеки втори месец нова солова програма, а от сезона 77/78 започва реализация на цикъл от 18 концерта, обхващащ цялото органно творчество на Й. С. Бах. Репертоарът ѝ – целият Бах (над 100 творби), Хенделовите концерти, Шайдт, Букстехуде, Фрескобалди, Пахелбел, Шуман, Лист, Брамс, Франк, Регер, Хиндемит, Пуленк, Шостакович, Месиен, Слонимски. И български композитори – В. Казанджиев, К. Кюркчийски, М. Пеков, Д. Наумов, Р. Бальозов, собствени творби. И няколко думи на самата изпълнителка – за нейния инструмент, за нейното изкуство: „Кое е привлекателното в органното изкуство? – Възможността за изпълнителя да притежава в един инструмент такива огромни средства, с каквито разполага само оркестърът, при това съчетани с прекрасна, многовековна органна литература. Това изпълва с енергия, чувство на радост, желание за пълнокръвна изява на собствената творческа природа, развива импровизаторски възможности...” Дитрих Букстехуде (1637–1707) – виртуоз органист, създател на немската органна токата, едно от най-значителните имена на 17 век, чието влияние се усеща в цялата епоха, дори и при ранния Бах. Прелюд и фуга в сол минор носи типичното за времето вътрешно делене на Прелюда (басоостинатна част, фуга, наподобяваща скерцо с педално соло), а грандиозната фуга с голяма кода оформя като финал това своеобразно подобие на бъдещия четиричастен цикъл. Николаус Брунс (1665–1697) – много талантлив органист, с твърде кратък живот. В творбите му се долавя донякъде силата на неговия учител Букстехуде. Прелюд в ми минор представлява същото многочастно тълкуване на формата (две фуги, импровизационен дял, два речитатива), което се среща и при Букстехуде. Й. С. Бах (1685–1750) пише във Ваймар около 1709 г. две от най-ярките сред огромното му органно наследство творби. Прелюд и Фуга в ре мажор увлича със спонтанността и силата на изживяването, с блясъка и виртуозността си. Началният дял на Прелюда – педален речитатив с ефекти, гамообразни пасажи, изискващи необикновена педална техника от изпълнителя, е последван от едно внушително изграждане от типа на кончерто гроссо. А монументалната виртуозна Фуга изразява темперамента, жизнената мощ на младия Бах. Токата и Фуга в ре минор – най-популярната творба за орган, превърнала се в съзнанието на слушателите сякаш в символ на този инструмент. Анди Палиева Художник — Дянко Дянков |
melodist / 2017-04-18 18:27:04 / Редакция № 4: 2022-08-03 22:55:22
