14 часа
За сайта
3 3 | ВАА 1039  |
melodist / 2017-03-24 17:11:18 / Редакция № 6: 2022-10-15 00:44:36
| Страна А 1. Ген. Владимир Заимов (5.45) 2. Антон Иванов (5.00) 3. Цветко Радойнов (4.00) 4. Август Попов (2.35) Изп. Л. Кабакчиев (1 и 3), Б. Арабов (2) и К. Янев (4) Страна Б 1. Антон Попов (1.40) 2. Никола Вапцаров (0.50) 3. Петър Богданов (2.05) 4. Александър Войков (4.00) 5. Никола Ботушев (2.00) 6. Никола Шопов (1.00) 7. Лев Таджер (1.30) 8. Христо Ников (0.55) 9. Фердинанд Александров (5.10) Изп. К. Янев (1, 5, 8), Л. Кабакчиев (2), Б. Арабов (3, 6), Б. Василев (4, 7, 9) Грамофонната плоча „Последната им дума" поднася на слушателите предсмъртни писма на герои-антифашисти — писма, писани най-често няколко дни преди разстрела, преди бесилката, преди смъртта. И величието на тези верни синове на народа и Партията, на тези истински герои — исполини изпъкна още по-силно в последните им часове и минути. Героичното и твърдо держание, спокойствието, а често пъти и пренебрежителиото отношение към самата смьрт вбесяваше враговете, безпокоеше ги, плашеше ги. Мнозина от тези народни мъченици пееха в последните си мигове, пееха близки и скъпи на милиони хора по света песни. Това бяха песни, който вдъхновяваха във величавата борба, като „Интернационала" или обичани от народа песни. И изглежда най-любимата между тях беше безсмъртната песен на Христо Ботев „Хаджи Димитър". С думите „Тоз, който падне в бой за свобода ..." загинаха стотици измежду най-прекрасните народни борци. Никой от загиналите не се разкая в последните си минути за пътя, който бе поел, никой не се отчая. Всички те бяха горди, че са живяли и са се борили, че умират за свободата и независимостта на своята Родина, за нейното светло бъдеще. Защото като нашите възрожденци и те не можеха да понасят чужди поробителски крак да гази родната земя — земята на Ботев и Левски. Борците срешу фашизма не можеха да търпят шепа народни предатели и изменници безсрамно да продават свободата и независимостта на страната. Те искаха да видят Родината си независима и свободна, народът - господар на своите съдбини, строят своето собствено благоденствие и щастие. И за това свое най-съкровено желание се бореха и загиваха. Но всички те бяха убедени, че това желание може да се осъществи само под ръководството на Българската комунистическа партия. И всички те загиваха с поглед, устремен към Съветския съюз и ярко изказваха надеждите и дълбоките чувства, вълнуващи целия народ, твърдата му увереност в победата на славната Съветска армия. Героите-мъченици се вдъхновяваха от делата и подвига на великаните от епохата на нашето възраждане, горяха със същата тяхна любов към народа и люта омраза към враговете му. Те всички бяха безкрайно внимателни, любящи бащи и съпрузи и любими синове и братя. Те се стремяха да разяснят на своите близки защо загиват, съветваха ги да не скърбят напразно, а да се борят като тях против народните врагове, да се гордеят, че са имали такива бащи, съпрузи, синове и братя. И ако всички те бяха така пленително красиви в последните си мигове, както са пленително затрогваши и техните дела и животът им, отдаден напълно на правото народно дело, то това се дължеше на героичната Комунистическа партия, из чиито среди изхождаха и която ги бе отгледала и възпитала. За това в последните си мигове те изказваха безкрайната си благодарност към тая Партия, призоваваха своите близки и народа да я следват без колебание, да бъдат готови да се жертвуват за свободата на Родината. На всички тях — героични народни синове. признателните поколения ще издигнат достойни паметници. И най-достойния измежду тях ще бъде този, който ние сме започнали да градим — онова „прекрасно бъдеше" — за което те всички жадно мечтаеха и славно загинаха. К. К |
melodist / 2017-05-08 20:21:21 / Редакция № 5: 2022-03-08 16:04:48
