19 часа
За сайта
13 3 | 0180, ВСА 180  |
melodist / 2017-03-20 20:59:50 / Редакция № 5: 2022-09-22 21:59:10
| Импровизация и токата A1 Improvisation A2 Toccata A3 Рапсодия "Вардар" Концерт за пиано и оркестър No. 3, Opus 31. Солист - Панчо Владигеров B1 Con Moto – Mosso B2 Andante B3 Allegro Vivace Симфоничен оркестър на БРТ. Диригенти: П. Владигеров (1) и В. Стефанов (2, 3) Съчетание на изключителна музикалност, стихийна творческа инвенция и голяма композиционна сръчност - такава е творческата личност на Панчо Владигеров (р. 1899 г.), чието име е неразривно свързано с развитието на българската музикална култура в продължение на повече от половин столетие. Високо талантлив и плодовит композитор, вдъхновен пианист, диригент и педагог, той е представител на онова поколение музикални творци, което със своята дейност издигна българското тоново изкуство на равнището на музикална Европа. Владигеров твори със завидно професионално майсторство в почти всички области на музиката. Но сякаш неговите предпочитания дават известен превес на инструменталните жанрове. Неговите симфонични, камерни и инструметални произведения разкриват една богата и изключително колоритна звукова палитра, едно отлично познание на изразните възможности на инструментите, употребени находчиво и с виртуозитет. Може би е странно, че Владигеров като отличен пианист прави изключение от едно неписано правило и не посвещава първия си опус на този инструмент. Обяснението за това бихме могли да търсим във факта, че братът на композитора, с когото той споделя една значителна част от своя творчески път още от най-ранно детство, е цигуларя Любен Владигеров. С него те двамата съвместно концертират години наред. Като плод на тази съвместна дейност под перото на Панчо Владигеров се появяват множество цигулкови произведения, между които и неговия първи опус - Соната за цигулка и пиано, която той написва през 1914 година едва петнадесетгодишен. Впоследствие той композира за този инструмент Две импровизации Опус 7 (1919), Четири пиеси Опус 12 (1920), Концерт за цигулка и оркестър Опус 11 (1921), Бурлеска за цигулка и оркестър Опус 14 (1922), Рапсодия "Вардар" Опус 16 (1922), чийто първообраз е написан за цигулка. Две български парафрази Опус 18 (1925), Две пиеси Опус 20 (1926) и други. "Импровизация и токата" е една от най-изпълняваните оркестрови пиеси на Владигеров. Сътворена е през 1941 г. "Импровизация и токата" в същност представлява оркестрираните две последни части от "Пет епизода за пиано". Това произведение е наситено с много емоционалност и притежава истинска завладяваща сила. "Импровизация и токата" по съдержание и звучене е дълбоко българско произведение. Рапсодия "Вардар" е най-популярното произведение на Владигеров. Създадено през 1922 година, то вече 40 години звучи по всички концертни подиуми у нас и в чужбина. Яркият му национален облик, свежата му мелодичност, оригиналната ритмика, сърдечността му го правят любимо произведение за най-широките слушателски кръгове. Владигеров е направил различни разработки за това си произведение: за цигулка и пиано, за цигулка и орк., за симфоничен орк. и др. Третият концерт за пиано и оркестър е едно от най-значителните постижения в тази област на музикалното творчество не само на Владигеров, но и на цялата българска музика. Концертът е завършен през 1937 г. и изпълнен за първи път същата година от автора при откриването на зала "България". С този концерт Владигеров спечелва два големи международни конкурса в Щутгарт (1938) и Брюксел (1939). Третият концерт за пиано и орк. е изписан с превъзходна композиционна техника, с блестяща виртуозна солистична партия и е наситен с много емоционалност. |
melodist / 2017-03-20 21:02:49 / Редакция № 1: 2017-10-23 14:38:59
