2 години
За сайта
3 2 | ВСА 1410 1974, дата на запис: 1973 |
melodist / 2017-03-25 21:16:38 / Редакция № 9: 2023-11-12 14:05:12
| Страна I Пет песни по стихове на чуждестранни поети, оп. 64 На своята душа * П. Ронсар (2.05) Романс на луната * Ф. Г. Лорка (3.35) Малка балада за три реки * Ф. Г. Лорка (6.25) Песен на поета, който не иска да се отчайва * Р. Алберти (3.15) Песен 12 * Р. Алберти (2.50) Любовта на хамалина, оп. 4 и 5 * Ат. Далчев (3.15) Съпровод на пиано Вера Баева Страна II Трепетлика, оп. 51 № 2 * Ив. Радоев (3.15) Любнмата, оп. 19 № 2 * Мл. Исаев (3.30) Морето и любовта, оп. 51 № 3 * Ив. Радоев (4.10) Воденичар * Ив. Мирчев (3.50) Тракия * Н. Фурнаджиев (5.50) Съпровод на пиано — авторът Художествената песен играе изключително важна роля в творчеството на н. а. Любомир Пипков (р. 1904). Композитор с универсалии интереси и възможности, той се обръша постоянно към този жанр, решавайки в него важни проблеми. Първите му песни, писани през 1928—1929 г. оп. 4 и 5 и представени тук с "Любовта на хамалина", "Воденичар" и "Тракия" са възникнали като отглас от Септемврийските събития през 1923 г. Чрез тях в българската музика за пръв път се появи социална тематика, изразена разнообразно, силно и ярко. Вокалната лирика обогатява своето съдържание и изразните си средства: Пипков намира едно съвременно и точно съответствие на ритъма и прозодията на стиха. Той борави свободно с речитатива и с една твърде напрегната мелодика и динамични, понякога твърде остри хармонии, както и със сложни неравноделни метруми. Малкият песенен цикъл оп. 19 (1938 г.), представен тук с "Любимата" се отличава с наситена, топла лирика, твърде характерна за атмосфарата, в която се създават големи, епични и драматични произведения. През периода 1953—1956 г. се оформя най-големият, състоящ се от девет песни, песенен цикъл на Пипков оп. 51. Той е твърде разнообразен по съдържание, като на някои места преобладават лиричните могиви. Такива са и песните "Трепетлика" и "Морето и любовта". Използувал изключително текстове на бьлгарски съвременни поети, вникнал дълбоко в духа и стила на българското народно творчество чрез многобройните си великолепни обработки на народни песни, композиторът се обърна и към чуждите литератури със цикъла "Пет песни по стихове на чуждестранни поети" оп. 64 (1963—1964). "На своята душа", "Романс на луната", "Малка балада за три реки", "Песен на поета, който не иска да се отчайва", "12-та песен", замислени на оригиналния език (френски, испански), съществуващи и в българска версия, първоначално са за глас и камерен оркестър, а след това и в клавирна редакция. Това са пет вгльбени философски поеми. Те притежават много черти на един следващ важен период в творчеството на композитора. Присъщо за този период е ново разширяване и задълбочаване на идейната и художествена сфера на музиката, довело до голяма свобода и обновяване и на изразните средства. 3. а. Павел Герджиков е познат на музикалната общественост не само като солист на Софийската народна опера, но и като активен и прецизен интерпретатор на песни от български композитори. С много вкус и усет за камерност той претворява голяма част от вокалното творчество специално на Любомир Пипков. Настоящата плоча е един нов израз на неговото културно и стилно изпълнение. Стефан Лазаров Художник — Божидар Хинков |
melodist / 2017-03-25 21:16:44 / Редакция № 4: 2023-11-12 14:04:08
