19 дена
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30044 коментара
5 5 | ВТА 10928 1982, дата на запис: 1982 |
5 5 | ВТА 10928 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна I 1. The Woodpecker Song / Песента на кълвача (м. Еди Лазаро, т. Х. Адамсон) — 3.55 2. Blushing Moon / Свенлива луна (м. А. Виан, т. Р. Гоел) — 3.36 3. La Mediterranee / Средиземноморска песен (м. П. Масара, т. М. Харис) — 4.05 4. London For Two / Лондон за двама (м. Л. Сент Пол - А. Равасини, т. М. Харис) — 3.20 5. Volare / Летим (м. Д. Модуньо, т. М, Париш) — 3.55 Страна II 1. Senor Bizet / Синьор Бизе (м. Л. Сент Пол, т. М. Харис) — 2.45 2. Don’t Be A Baby / Не ставай дете (м. Л. Сент Пол, т. М. Харис) — 3.22 3. Mamma / Мама (м. Р. Боксио, т. Х. Барлоу - П. Бриго) — 3.25 4. Tell Me That You Love Me / Кажи ми, че ме обичаш (м. Р. Боксио, т. А. Силвермсон) — 3.55 5. Dreaming Of Jamaica / Мечтая за Ямайка (м. А. Ариенти, т. М. Мароу) — 3.35 6. Lady Rock / Лейди рок (м. И. Фосати, т. М. Мароу) — 3.49 Произведено по лиценз в България |
2 4 | ВТА 10927 1984, дата на запис: 1982  |
| Страна А Физкултурен марш - Магическия тромпет (1.15) България - Белгия 2:1, Мач за световно първенство. Стадион "Комунале" — Флоренция — Италия 1965 г. (9.10) Интервю с Георги Аспарухов (1.50) Момиче (Ленън, Маккартни) — ФСБ, дир. Александър Бахаров (1.30) България - Норвегия 4:1, Мач за европейско първенство. Стадион "Улевол" — Осло — Норвегия 1971 г. (5.40) Мери Лу (м. Лаймън, ар. Александър Бахаров) — ФСБ, дир. Александър Бахаров (2.10) Страна Б ЦСКА - Папатинайкос 2:0, Мач за купата на европейските шампиони. Стадион "Панатинайкос" — Атина — Гърция 1972 г. (3.00) С твоята песен (м. Нормън Джаймбъл) — ФСБ, дир. Румен Бояджиев (2.30) България - Северна Ирландия 0:0, Мач за световното първенство. Стадион "Хилсбро" — Шефилд — Англия 1973 г. (5.50) За теб, за мен, за всичко (м. Гершуин, ар. Румен Бояджиев) — ФСБ, дир. Румен Бояджиев (3.00) България - Португалия 2:2, Мач за световно първенство. Стадион "Луш" — Лисабон — Португалия (5.50) Физкултурен марш (1.15) Коментира Митко ЧУКОВ |
3 6 | ВТА 10926 1983, дата на запис: 1982 |
| Страна I Супермен / Superman (2.50) Нежна любов / Sweet Sweet Loving (3.35) Замълчи / Shut Up And Boogie (3.05) Свещена простота / Sancta Simplicitas (3.25) Никога няма да те изоставя / I'll Never Let You Down (3.00) Страна II Само ти / Only You (2.30) Като вулкан / Like A Vulcano (2.50) Аз те очаровах / I Put A Spell On You (4.17) Аз, който нямам нищо / I Who Have Nothing (3.00) Дръж ме / Hold Me (3.15) Произведено по лиценз от БАЛКАНТОН в България касета ВТМС 7033 |
1 2 | ВАА 10924 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А 1. БЯЛОТО КОНЧЕ (9.50) Изпълняват: РУТ РАФАИЛОВА (Детето), ВЕЛИКО ВЕЛИКОВ (Бялото конче) 2. ЛЕТЯЩИЯТ РАК (12.30) Изпълняват: НАДЯ ТОПАЛОВА (Рачето), СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ (Старият рак), АДРИАНА АНДРЕЕВА (Гълъбицата) Участвуват още: ЖЕНИ ФИЛИПОВА, КАТЯ НИКОЛОВА, СТЕФАН СТЕФАНОВ, СУЗАНА АНЖЕЛ, МАРИАНА ПАШОВА Страна Б ТРИТЕ КЪЛВАЧЕТА (22.35) Изпълняват: НАДЯ ТОПАЛОВА, КАТЯ НИКОЛОВА, СУЗАНА АНЖЕЛ (Кълвачетата), НЕВЕНА КОКАНОВА (Майката-кълвачка), СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ (Капитанът), СТЕФАН СТЕФАНОВ (Морякът), ЖЕНИ ФИЛИПОВА (Колибрито), ВЕЛИКО ВЕЛИКОВ Драматизация: Виолета Илиева Режисура: Ребека Майлер Музика: Константин Цеков, Румен Бояджиев Звуково оформление: Димка Жечева Тонрежисьор: Евтим Кокошаров Звукооператор: Андро Галев Тонтехник: Бедрос Агопян Редактор: Олга Кръстева Записът е направен във Второ тонстудио на Българското радио Мили деца, В тази грамофонна плоча вие ще чуете три драматизирани приказки на кубинския писател Хорхе Онелио Кардосо. Те не започват с думите "имало едно време" и не завършват с обичайните поуки, които сме свикнали да намираме в приказките. Хорхе Онелио Кардосо ни разказва за съвсем особени неща: едно болно момченце оздравява след необикновеното си пътешествие с бялото дървено конче от въртележката на панаира; едно малко раче вместо да си издълбае дупка в пясъчните подмоли, решава да си направи гнездо на върха на едно дърво; три кълвачета искат да станат морячета и защо да не станат, ако са смели и работливи. Сякаш авторы иска да ни подскаже, че понякога дори необикновените желания могат да се осъществят с труд и упоритост, че за мечтите няма граница. |
5 4 | ВНА 10923 дата на запис: издание 1982 г. |
| А1. Яничари ходят, мамо 2. Стано ле, моме хубава 3. Провикна се Радин баща 4. Покани Гендо, покани 5. Две ябълки 6. Беда бедили Тодора. Съпр. орк., дир. Хр. Тодоров (2, 3, 4), К. Колев (1, 5, 6). Обр. Хр. Тодоров (1, 2), Д. Сагаев (3. 4), Ал. Танев (5, 6) В1. Либе ле, либе, денгубо 2. Тодор Калинки думаше 3. Седнал Марко да вечеря 4. Янка през гора вървеше 5. Огреяла месечинка 6. Иван на Рада думаше. Съпр. орк,, дир. Хр. Тодоров (1, 3, 5, 6), К. Колев (2, 4). Обр. Хр. Тодоров (1, 3, 5, 6), Ж. Клинкова (2), К. Колев (4). |
3 3 | ВНА 10922 дата на запис: издание 1983 г. |
| Ой ти, моме. Сама мома лозе копа. Снощи те видох, моме Магде. Мори Димано. Ай, у наше село. Заблеало лудо ягне. Садил дедо гюл трендафил. Дали помниш, мари бела Яно. Я излезни, Гюрге. Покарала попадийка. Ой, Велико. Дали ме лажеш, моме Лиляно. Песните Ай, у наше село и Дали ме лажеш, моме Лиляно се изпълняват с Янка Павлова. Обработка на песните Емил Колев (1—3, 6, 8, 9, 11), Никола Ваклинов (4, 10), Христофор Раданов (5, 7, 12); съпровожда оркестър, диригенти Емил Колев (1—4, 6, 8—11) и Христофор Раданов (5, 7, 12) |
5 3 | ВХА 10919-10920 (2 плочи) дата на запис: издание 1983 г. |
| Владику и свещеноначалника; Аниксантар No 4; Те ри рем; Финална част из "Полиелей на българката"; Голямото исо на пападическото пеене / Йоан Кукузел. Тебе поем. Аверкия монах Рилец. Достойно есть. Херувимска песен. Христос воскресе. Воскресения ден / Неофит Рилски. Господи помилуй. Достойно есть. Тебе поем; Хвалите имя Господне / Д. Христов; солист Г. Таушанов. Тебе поем / К. Павлов. Отче наш / А. Дубенски; солист В. Славов. Тебе поем / Й. П. Рунку; солист Сл. Атанасов. Отче наш / Н. Римски-Корсаков. Тебе поем / Р. Сапожников; солист Г. Езекиев. Приидите поклонимся / Д. Христов. Тебе поем / Г. Ломакин. Во царствии твоем / Д. Христов; солист А. Ангелов. Тебе поем / Н. Компанейски. Отче наш / Кр. Марев; солист Г. Таушанов. Съставът на Камерен ансамбъл "Йоан Кукузел" е: Георги Герганов, Ангел Ангелов, Васил Славов, Вивиан Клочков, Гени Таушанов, Георги Езекиев, Георги Симеонов, Илия Евтимов, Славчо Атанасов, Ивайло Ангелов. Хорът за старинна църковна музика "Йоан Кукузел" е създадена през 1967 г. в хола на апартамента на Таня Христова. Тя е диригент, кинорежисьор-документалист, създател и дългогодишен главен художествен ръководител на камерния хор за старинна църковна музика „Йоан Кукузел Ангелогласният“. Таня Доганова-Христова създава камерния хор през 1966 г. Пак по това време тя участва в създаването на филм за Кукузел – „Ангелогласният“, в Студията за документални филми, където работи като като музикален режисьор. Камерната група постига световна известност. Нейни плочи се издават в САЩ, Франция и другаде по света, партийни веложи се хвалятс тях и ги подаряват на високопоставени чужденци, а след концерт в Нотердам, хорът получава златен медал, одобрен от самия папа Йоан – Павел Втори. Понастоящем Таня Доганова-Христова е ръководител на ансамбъл за стара музика в СУ „Св. Климент Охридски“. Според древните канони тя е трябвало да бъде само вокална, тъй като за най-съвършен инструмент за прослава на бога се е считал човешкия глас. Така и до днес целият ОРТОДОКС познава вокалната звучност само на църковната музика. До окончателното установяване на черковния ред 14-15 в. службите постепенно са се допълвали и разширявали, което налагало нагласяване на нови мелодии, на първо време по типа на Дамаскиновите стихирархически и ирмологически, а по-късно и свободно съчинявани (самогласни). Пример и подтик за съчиняване са давали покрай гръцките и българските народни напеви. И не случайно е, че и до наши дни са се запазили в западната католическа църква "секвенция булгарика" и в руската православна - "болгарский росспев". Процъфтяването на българската държава се е отразило благотворно на духовната ни култура средище на която стават манастирите. Зографският, Рилският, Бачковският и други манастири са се превръщали в школи за иконопис, резбарство, калиграфия и пеене. И макар че, в тях владеел строгия византийски канон българското изкууство от онова време се отличава със своята самобитност, жизненост и простонародност. Името на Иван Кукузел блести с особено сияние сред съзвездието от големи творци на българската средновековна култура. Многобройните му произведения пръснати из манастири, черкви и книгохранилища са в оригинални и преписни сборници от различни векове. Роден в Дирахион, в западните покрайнини на тогавашната българска държава, изучил до съвършенство църковното пеене в Константинопол, който става свидетел на първата му житейска слава като певец и композитор, той впоследствие отива в Атонския манастир - Великата Лавра, където остава да твори до края на своя живот като вдъхновен певец и вокален педагог, голям теоретик, реформатор на византийското невмено писмо и дълбок, прочувствен композитор. Иван Кукузел е създател на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложини мелодически фигурации наситени с множество украшения. Неговите творби се отличават с изяснена тематичност, логично свързани помежду си периоди с ритмична и структурна яснота, при които понякога гласовият диапазон достига и надвишава 2 октави. Със своите кратки аниксандари Кукузел, съгласно изследванията на Петър Динев, прави опит да излезе от тесните рамки на тогавашните стихирарни форми, за даде израз на мелодическата разработка, посредством модулационни пасажи от диатоничен строй в енхармоничен или обратно. Творбите му са изпълнети с мелизми и богата орнаментика, поради което по-късно теоретици и специалисти / изследователи смятат неговия стил за един вид църковно "белканто", а други го опредеялт като "канто колорито", каденци и полифония. Не една негова творба, продукт на сложна композиционна мисъл, е почти освободена от словесния текст, което дава възможност за сложната фактура на неговите музикални произведения изисквала и въвеждането на нови знаци, указващи вече и начина на изпълнение на творбите му. Обогатеният от Кукузел невмопис и утвърден по-късно като "Кукузелева нотация" просъществувал до началото на XIX век, когато с реформата на Хрисант-Хормузий се въвежда съвременната невмена нотация. Заради изключителните си гласови възможности Иван Кукузел още приживе е наричан "Ангелогласния", а като всепризнат авторитет в областта на византийската музика е получил прозвището "Велик магистър", "Втори извор на музиката" (Първи извор византийците наричали сириеца Йоан Дамаскин), "Учител на учителите". Паралелно с произведенията на Кукузел в настоящите грамофонни плачи са включени и песнопения от по-късно създалите се певчески школи - рилска и еленска. Със своята мелодзичност и свежест на звучението, със своята народна песенност и простота, подбраните произведения са ярки изразители на българското интонационно-песенно творчество, просъществувало през годините на най-тъмно робство, за да запази крепка душевността на българина. Ансамбълът "Иван Кукузел Ангелогласния" с диригент Таня Христова е първия изпълнител, изнесъл на концертния подиум у нас и в чужбина старинните български песнопения. Създаден от група ентусиасти, през есента на 1966 год., ансъмбълът едновременно с вече публикуваните песнопения непрекъснато издирва и записва нови песни - направо от изпълнителите им - бивши църковни певци и монаси. Членовете на ансамбъла са обиколили немалко манастирски библиотеки и църковни архиви в търсене на невмени оригинали и преписи. В неговия репертоар са застъпени български и чужди композитори. Имал е няколко задгранични турнета - Франция, Австрия и Англия. Музикалните капацитети и специалисти-медиависти дават за неговия репертоар и изпълнителско майсторство най-високи оценки. "Вече едно десетилетие почетното място, което заемаше той е празно. Но стотиците песни които "патриархът" ни остави в своя недълъг, но пълноценен и красиво изживян жизнен и творчески и път, продължават да звучат в нашия празник. "Недей тъгува", "Облаци бездомни", "Керванът", "Спи, моя малка сеньорита" - младите днес не, но младите вчера помнят как някога живееха с тези песни, с ариите и дуетите от оперетите на Йосий Цанков "Продадена любов", "Жуана", "Дръж се, Жужи", "Златната вдовица". След революционните дни, след победите на Драва и Страцин - един Орден за храброст бележи и участието на Йосиф Цанков в тях. Неговата нова творческа биография започва със станалите вече класика "Танго-фантазия" и "Концертно танго". Тя праминава през големите успехи на фестивала "Златният Орфей" и други наши конкурси, където винаги получава наградата на публиката или радиослушателите за песните: "Любовта на юнгата", "Птици мои", "Целуни ме". "Море на младостта", "Песен моя, обич моя". Този низ от златни песни завършва с "Повей, ветре", получила Голямата награда на "Златния Орфей" през 1970 г. С песента "Пролет моя" по текст на Никола Вапцаров, Йосиф Цанков доказа, че "естрадната песен на нейния сегашен етап е узряла за лириката на първите револционни поети на нацията (проф.Венелин Кръстев). А с всяка своя отделна песен големият наш творец защити веруюто си: "Естрадната песен е най-много свързана с живота на хората, тя придружава тяхното ежеднение, затова трябва да обогатява, да възражда чувствата и духа." На това верую е посветена и тази плоча." Д и м и т ъ р К е р е л е з о в - поет "Родоначалник на професионализма в естрадния жанр, продължител на богатите традиции на звучната българска мелодика, Йосиф Цанков остана верен на своя композиторски усет да пише музика за широките народни маси и те му се отблагодариха с обич и признателност. Каква по-голяма награда за един творец? И когато тя е заслужена с творчество, излязло от сърцето и душата на музиканта, се превръща в признание - както за времето, така и за поколенията." з. а. А л е к с а н д ъ р Й о с и фо в - композитор "Отминават годините, а песните на Йосиф Цанков продължават да живеят в съзнанието на неговите съвременници и да съпровождат в ежедневието млади и възрастни. Магията на творчеството му се корени в неговата демократичност, мелодичност, простота и яснота на музикалния изказ. Йосиф Цанков притежаваше богата душевност, обичаше хората и може би затова песните му са така вълнуващи, така сърдечни, така незабравими. С цялото си творчество той остана образец за следващите поколения композитори. Мнозина не само се учеха от него, но и тръгнали по неговия път, сега се радват на големи творчески успехи и популярност. И все пак, струва ми се, негового място е незаето. Той и днес живее с прекрасните си мелодии и остави у всички, които го познаваха спомени за човек с голямо сърце, оптимизъм и вяра в доброто." з. а. М а р г р е т Н и к о л о в а - певица "За него музиката и текстът бяха нещо неразривно, взаимно допълващо се, което трабваше да се претопи и слее, да бликне от сърцето. Тази дума е особено показателна за него, защото той влагаше във всяка нота цялото си сърце на творец и човек. А това сърце беше голямо. То се раздаваше щедро и, бих казал, дори безразсъдно в песните и в приятелските компании. Всички го обичаха. Познаваха. Ценяха. Понякога дори, струва ми се, злоупотребяваха с добрината му. Той го знаеше, но не се сърдеше на никого. Не беше създаден да се сърди, а да се вълнува и радва. Животът, дори и в онези неизбежни мигове на самота, е бил едно приятелство. И една песен." Д и м и т ъ р В а с и л е в - поет |
3 3 | ВСА 10913 дата на запис: издание 1983 г. |
| BWV. 1052. Концерт в ре минор: за пиано и оркестър. BWV. 1056. Концерт във фа минор: за пиано и оркестър. BWV. 1055. Концерт в ла мажор: за пиано и оркестър / Йохан Себастиан Бах; изпълнява Дора Миланова - пиано; съпровожда Толбухински камерен оркестър, диригент Йордан Дафов |
5 2 | ВАА 10911 дата на запис: издание 1982 г. |
| Страна А—Стихотворенията (21.40) 1. Пролет в планината, 2. В тъмното, 3. Добрите писма, 4. След заседание, 5. Родителите, 6. Сиво, 7. Вик от детинството, 8. Кака Милена, 9. На себе си, 10. Японският филм, 11. Земетръс, 12. Щурчета, 13. Уж за Брьогел, 14. Горска басня, 15. Зареждане, 16. Белият рът, 17. Пред парадния вход, 18. Гореща молба, 19. Търси се, 20. Тъжен миг, 21. Забравеното, 22. Ключето Страна Б — Поеми 1. Палечко (11.50) 2. Сбогом, тате (12.05) Изпълнява авторът Тонрежисьор: Мая Стоянова Звукооператор: Светла Бончева Тонинженер: Йорданка Колева Музика: Георги Генков Редактор: Олга Кръстева Записьт е правен в V и II тонстудио на Българското радио Богато откъм размисли, жизнен материал, теми и идеи, литературното дело на Валери Петров е и жанрово многопосочно. Писателят изгражда творческата си биография като поет, драматург, киносценарист и преводач. При това тази разноликост винаги е била подплатена със завидна езикова издържаност, дълбока мисловност и ерудиция, винаги е била подклаждана от голямата му любов към език и литература. Роден през 1920 г. в София, Валери Петров израства в средата на прогресивно мислещата ни интелигенция. Баща му е от най-добрите, изтъкнати столични прависти, майка му - учителка по френски език. По силата на приемствеността, това обкръжение, освен че формира у него разностранни интереси, но пробужда и „главната му страст в живота — литературата. Получил средното си образование в Италианската гимназия, той завършва и Медицинския факултет в София. С този период са свързани най-ранните литературни изяви на Валери Петров. Дебютът му е в областта на поезията, а поемите, отпечатани в сп. "Изкуство и критика" и станали ядро на първата му книга „Стихотворения" (1949 г.), говорят за творческата зрелост на младия поет. Неговата начетеност и познания го отвеждат след войната като дипломат в Рим. Но не са много годините, през които той се занимава с медицина и дипломация. Литературата го разделя окончателно и завинаги от тях. Приемайки творческия труд за своя съдба, Валери Петров е от онези творци, за които изкуството не е отвлечено, неразбираемо понятие, създавано единствено в чертозите на авторовото мироздание, а преживяна истина, преосмислена житейска правда, съзидателен труд създаван сред хората и за хората. Може би затова авторът навсякъде е близък и осезаем - и с неподправената си артистичност и тънък усет към красота и хармония и със свежия си хумор, неусетно преминаващ в остра, правдива сатира, и с умението си да се докосне до необикновеното по „човешки", искрено и топло и с философского си отношение към незабележимите в делника, но значими неща. Трудно е да се говори и пише за поезията на Валери Петров може би главно поради това, че всяка възможност да бъде сбъркана с поезията на друг автор е изключена. Мека по тоналност, дълбоко осмислена и образна, поезията на Валери Петров вълнува читатели от различии поколения със своята откровеност, яснота на мисълта и чистота на поетичния израз. За силата на поетичната му дарба говорят книгите „Стихотворения и поеми", „Като погледнеш назад", „В меката есен" , „Дъжд вали - слънце грее", „На смях", „Поезия", книги, които никога не се застояват в книжарниците и на които тиражите винаги ни ск струват малки. Едновременно със стиховете Валери Петров пише и „поезия за сцената и екрана". Незабравими ще останат пиесите му „Когато розите танцуват", "Честна мускетарска", „Театър — любов моя", сценариите на филмите „На малкия остров", „Слънцето и сянката", „Първи урок", „Рицар без броня", "Йо-хо-хо!". От широкия кръгозор на писателя не убягва и живият пламък на детството. Още с първата си поема „Палечко", Валери Петров ни подсказва за умението си съвсем естествено и спонтанно да обгръща със зрялата си мисъл детския свят. Без натрапчив дидактизъм, написани с много въображение, актуални и свежи пиесите му „Бяла приказка , „Копче за сън" , „Меко казано" са постижение за съвременната ни детска драматургия. Автор на два пътеписа - „Книга за Китай" и „Африкански бележник", Валери Петров защищава името си на талантлив творец и с чудесните си преводи на художествена литература. Най-значителният му труд в тази насока е преводът на български език на цялата Шекспирова драматургия. Дори само това голямо по своята същност и стойност дело е предостатъчно, за да остави името на своя автор-преводач в първата редица на националната ни култура. Елисавета Михайлова |
3 2 | ВАА 10910 1983, дата на запис: 1982 |
| Страна А — 25.00 Страна Б — 25.30 ТЕКСТОВЕТЕ НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ ЧЕТЕ БОРИС АРАБОВ УЧАСТВУВАТ ОЩЕ: ПЕТЪР ПЕТРОВ И ИВАН ДЖАМБАЗОВ Съставител на композицията: Митьо Радуков Рецензент: Божидар Райков Консултант на записа: Боряна Христова Тонрежисьор: Тихомир Стаменков Звукооператор: Валентин Панов Тонтехник: Марин Маринов Музикално оформление: Виолета Топалова Редактор: Олга Кръстева Записът е направен в 5 тонстудио на Българското радио На 25 май 1805 година в Букурещ Софроний Врачански завършил ръкописен сборник с общо заглавие „Изповедание православной веры Софрония епископа Врачанскаго". Авторът тогава бил на 66 години. В сборника Софроний нарисувал портрета си и преписал четири свои произведения. Последното от тях е „Житие и страдания грешнаго Софрония". То заема само девет страници от ръкописа: от 353 до 362. След 56 години, на 17 октомври 1861 година Георги Раковски открил във вестник „Дунавски лебед" рубрика "Драгоценни паметници за българската история”. Като пръв паметник Раковски публикувал "Житие и страдания грешнаго Софрония" и пояснил: „Тойзи драгоценен памятник ся съобщи нам от многоуважаемаго господина Виктора Григоровича, професора Казанскаго университета, кой го е написал и приписал в руските архиви . . ." След още 51 година филологът доктор Павел Орешков намира оригинала в „Погодиновото древне книгохранилище в Императорската публична библиотека в Петербург под номер 1204". Така цели 107 години били необходими на тази малка книжка, за да стигне от автора до хранилищата на Българската академия на науките. Но значението й за българската история и култура определил още първият й издател — Георги Раковски: „Каква важност има за нашата нова история всяк учен и благоразумен българин може да съди, къту го прочете с внимание, защото в него се обема една епоха за коя твърде малко описания са се открили досега и явява се един ревностен и родолюбив българин отец Софроний, кой не само е бил духовен учител и разпространител Българскаго язика, но още е имал да прави и политически работи. Ние го обнародваме точно в язика, както ни е съобщен ..." На тази плоча откъсите от автобиографията на Софроний Врачански звучат така, както са били написани. А за последните години от живота на Софроний Врачански (когато той започва да се подписва „Софроний епископ Български") разказват документи от неговата обществена дейност, получили гласност едва в наши дни. Още през 1861 година Раковски възкликва „Колко добро би било за нашата книжнина, ако днешните учени, които живеят в България 6иха събрали по нещо си и биха го обнародвали!" Десетилетия по-късно в студията си „Автобиографията на Софрония Врачански" Боян Пенев пише: „Да беше се сетил всеки от нашите видни книжовници и обществени дейци на миналото ни поне колкото Софроний да ни остави една вест за себе си и за своите съвременници, да напише една изповед, правдива като изповедта на Софроний, като послесловието на Паисиевата история, като недовършената биография на Раковски или Епизода на П. Р. Славейков, ние щяхме да имаме днес една жива история на миналото, незаменима характеристика на епохата и нейните представители . . . Нека ми бъде позволено да подчертая още веднъж, че ако ние се отнасяме с по-голямо предубеждение към миналото и особено към предишната литература, бихме съзрели общата, дълбоката основа на своя духовен живот, бихме доловили зависимостта на новото от старото и тяхната неразлъчност. . ." |
7 4 | ВТА 10908 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна I 1. Върни нашата нощ = Take Back The Night (3.38) 2. Нямам време = Runnin' Out Of Time (4.25) 3. Вселената = Mrs. Universum (3.50) 4. Нека да танцуваме = Woodoo, Let's Dance (5.47) 5. Трудно ми е = Hard To Handle (3.25) Страна II 1. Пощенска кутия = Mailbox (3.15) 2. Хората говорят = My Reputation (5.47) 3. Хей, момиче = Hey Sister (4.20) 4. Предупреждение = In Two Places Same Time (4.42) 5. Мила моя = De Soto Sweet (3.10) Худ. оформление — Дянко Дянков |
4 2 | ВРА 10906-10907 (2 плочи) дата на запис: издание 1982 г. |
| ВРА 10906 Ж. Офенбах. Из "Хубавата Елена": Ария на Елена из 1-во д. Изп. М. Коцева. Ария на Парис из 1-во д. Изп. А. Аронов. Дует на Елена и Парис из 1-во д. Изп. М. Коцева и А. Аронов. Дует на Елена и Парис из 2-ро д. Изп. М. Коцева и А. Аронов. Й.Щраус. Из "Цигански барон": Куплети на Баринкай из 1-во д. Изп. Т. Ботев. Ария на Сафи из 1-во д. Изп. М. Паунова. Куплети на Жупан из 1-во д. Изп. В. Дамянов. Дует на Сафи и Баринкай из 2-ро д. Изп. М. Паунова и Т. Ботев. Терцет на Сафи, Чипра и Баринкай из 2-ро д. Изп. М. Паунова, Л. Кошлукова и Т. Ботев. Дует на Арсена и Мирабела из 2-ро д. Изп. Л. Чешмеджиева и М. Братанова. Съпр. оркестърът на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Диригенти Жул ЛЕВИ и Димитър КАРАГЬОЗОВ ВРА 10907 Фр. фон Супе. Из "Бокачо": Дует на Фиамета и Бокачо из 1-во д. Изп. Л. Чешмеджиева и В. Даскалов. Дует на Фиамета и Перунела. Изп. Л. Чешмеджиева и Цв. Голанова. Куплети на Изабела. Изп. Л. Кошлукова. Дует на Фиамета и Бокачо из 2-ро д. Изп. Л. Чешмеджиева и В. Даскалов. Терцет на Фиамета, Изабела и Перунела. Изп. Л. Чешмеджиева, Л. Кошлукова и Цв. Голанова. И. Калман. Из "Теменужката от Монмартър": Дует на Виолета и Раул. Изп. А. Шуманова и Н. Николов. Ария на Виолета. Изп. А. Шуманова. Дует на Нинон и Раул. Изп. Т. Георгиева и Н. Николов. Квартет на Виолета, Раул, Марсел и Анри. Изп. А. Шуманова, Н. Николов, В. Даскалов и Сл. Борисов. Съпр. оркестърът на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Диригент Росица БАТАЛОВА |
1 1 | ВАА 10905 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А — 22.00 Страна Б — 22.30 Режисьор: Славка Матова Музика: Стефан Димитров Изпълнение: Юри Ангелов, Славка Славова, Димитър Вачев, Жоржета Чакърова, Галина Ганчева, Кирил Кавадарков, Георги Николов, Веселка Маркова, Вяра Табакова, Калина Бояджиева, Никола Стефанов, Радка Петрова |
3 3 | ВНА 10904 |
| А1. Куне, моме 2. Песен за Стефан Караджа 3. Викнала Гана 4. Дунаве, ой Дунаве 5. Нали ти рекох, Тодоро 6. Янко, море Съпр. орк., обр. Хр. Раданов (1,3,4,6), Ем. Колев (2,5). Дир. Хр. Раданов (1-6) В1. Песен за Индже войвода 2. Заправи Стоян воденица 3. Янче ле, бяло момиче 4. Любил се Кольо с Милка 5. Ценка оше малка е 6. Цветана на стол седеше Съпр. орк., обр. Ем. Колев (1,2,6), Хр. Раданов (3,5), К. Колев (4). Дир. Хр. Раданов (1,2,3,5,6), К. Колев (4) |
3 3 | ВХА 10903 дата на запис: издание 1983 г. |
| Бойни маршове, посветени на сухопътни войски: Вей се, гордо знаме / Ал. Райчев. Знамето / Д. Сагаев. Огнище на дедите / Д. Драганова. Клокотница / Б. Михайлов. Танкисти / Т. Стойков. Бойни маршове, посветени на артилеристи и ракетчици: Артилерийски марш / Г. Тимев. Безсънни батареи / Ал. Текелиев. Артилеристи / Ж. Леви. На страж / Д. Хинков. Могъщ и буден страж / В. Казанджиев. Изп. Представителен духов оркестър на БНА, дир. Е. Врачански (1, 2, 6, 7), Цв. Цветков (3, 4, 5, 8, 9, 10) Бойни маршове, посветени на военновъздушните сили: Летяха знамена / Ал. Танев. Крилати синове / П. Хаджиев. В полет смел / В. Райчев. Верни на небето / Б. Михайлов. Пилоти / Р. Петкова. Бойни маршове, посветени на военноморските сили: Черно море, родно море / Е. Аврамов. Марш на матросите / Б. Михайлов. Марш на военните моряци / Г. Костов. На път / Ж. Бонев. Матроска клетва / Д. Петков. Изп. Представителен духов оркестър на БНА, дир. Е. Врачански (1, 2, 6, 7), Цв. Цветков (3, 4, 5, 8, 9, 10) |
6 2 | ВАА 10901-10902 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1982 |
| Изпълняват артистите Димитър Буйнозов и Васил Михайлов. В композицията са включени откъси от следните произведения: ВАА 10901 — Първа страна (23.20) 1. Увертюра "Кориолан", 2. Симфония номер 9, op. 125 в Ре минор - I част, 3. Симфония номер 9, op. 125 в Ре минор - IV част, 4. Концерт за пиано и оркестър номер 5, op. 73 в Ми бемол мажор - II част, 5. Соната за пиано номер 23, op. 57, във Фа минор - "Апасионата" - III част, 6. Увертюра "Прометей" 7. Симфония номер 3, op. 55 в Ми бемол мажор - IV част, 8. Увертюра "Прометей" ВАА 10901 — Втора страна (23.45) 9. Концерт за пиано номер 4, op. 58 в Сол мажор - I част, 10. Соната за пиано номер 1, op. 2, във Фа минор - I част, 11. Соната за пиано номер 8, op. 13, в До минор - "Патетична" - II част, 12. Соната за пиано номер 7, op. 10, в Ре мажор - II част, 13. Концерт за пиано и оркестър номер 3, op. 37 в До минор - II част, 14. Соната за пиано номер 8, op. 13, в До минор - "Патетична "- I част, 15. Симфония номер 1, op. 21 в До мажор - IV част, 16. Симфония номер 1, op. 21 в До мажор - I част, 17. Соната за пиано номер 14, op. 27, в До диез минор - "Лунна" - I част 18. Соната за пиано номер 14, op. 27, в До диез минор - "Лунна" - III част ВАА 10902 — Първа страна (24.20) 19. Симфония № 5 оп. 67 в до минор - III и IV част 20. Соната за цигулка и пиано № 9 оп. 47 в ла мажор "Кройцерова" - I част 21. Симфония № 2 оп. 36 в ре мажор - I част 22. Симфония № 2 оп. 36 в ре мажор - IV част 23. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - I част 24. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - I част 25. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - II част 26. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - IV част 27. Симфония № 5 оп. 67 в до минор - I част 28. Соната за пиано № 23 оп. 57 във фа минор "Апасионата" - I част 29. Опера "Фиделио" - 1 д., хор на затворниците ВАА 10902 — Втора страна (24.20) 30. Опера "Фиделио", II д., ария на Флорестан 31. Концерт за пиано и оркестър № 5 оп. 73 в ми бемол мажор - I част 32. Симфония № 6 оп. 68 във фа мажор "Пасторална" - IV част, "Буря" 33. Увертюра "Егмонт" 34. Симфония № 7 оп. 92 в ла мажор - I част 35. Опера "Фиделио" - II д. 36. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - I част 37. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - III част 38. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - IV част 39. Увертюра "Кориолан" 40. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - IV част (финал) Тонрежисьор — Борис Ангелов Звукооператор — Богомил Недев Тонинженер — Димитър Бабайков |
12 5 | ВОА 1296-1298 (3 плочи) дата на запис: издание 1973 г. |
12 5 | ВОА 1296-1298 (3 плочи) дата на запис: издание 1973 г. |
3 1 | ВХА 1119 |
