Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание по спомени, документи и откъси от лит. произведения от Ташо Карапетров

Страна А — 21.25
Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание 1918 г. по документи и откъс от "Очи" на Христо Смирненски
Страна Б — 24.05
Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание 1918 г. по документи и откъс от "Пробивът" на К. Белев

Изп. Васил Михайлов, Катя Зехирева и Ганчо Ганчев

В тази грамофонна плоча се разказва със средствата на документалистиката и художественото слово за положението в България и обстановката на фронта в годините на Първата световна война. Тя припомни за героизма и подвига на ония български синове, конто през септември 1918 година първи след своите руски братя насочиха оръжието против монархнята, за "чиста и свята" република! Те оставиха костите си по върховете на Люлин, в низините на Владайското дефиле, в бедняшките улички на Княжево и около схлупените къщурки на квартал "Захарна фабрика" в София...
"... Какво направиха тия загинали синове на българския народ, за да ги наричат безсмъртни?
— пита д-р Райко Даскалов и отговаря:
— Те продължиха делото на Каравелов, Левски, Ботев и Бенковски! Първите се бориха срещу турските султани, бейове и натрапници! Вторите се бориха срещу българските изедници, управници и мнлионери. Тяхното дело бе свято и те няма да умрат, както никога няма да умре идеалът, за който те се жертвуваха..."
... За България Първата световна война продължава обективно 2 години, 11 месеца и 13 дни — от началото на бойните действия, до обявяването на историческата "Радомирска република". Това са стотици денонощия, в които се ражда и зрее както на фронта, така и в тила, бунтът на гладните, голи и онеправдани българи, на чийто гръб ляга цялата тежест на войната.
Отначало някои ще нарекат тази война "Европейската", но историята ще определи точно нейното име — "Първата световна!"... Тя ще запали факела на незабравимото Владайско войнишко въстание, за което се разказва в тази плоча. Родено от бурите на войната и главно под влияние на Великата октомврийска социалистическа революция, това въстание ще бъде първия опит в България за сваляне на царската власт и диктатурата на капитала по пътя на въоръжената борба на народните маси. Избухнало в резултат преди всичко на продължителната борба на Партията на тесните социалисти против войната, въстанието изиграва важна роля в нашата история. То принуждава изплашената българска буржоазия да поиска примирие от Съглашението, а Фердинанд — да абдикира и напусне завинаги България...
... Въпреки героизма на разбунтуваните войници, въстанието не успява. Главните причини за неговото поражение са, че то няма единно политическо и военно ръководство и че щурмът на фронтоваците не се подкрепя от всенародна въоръжена акция както в столицата, така и в цялата страна. Партията на тесните социалисти, която води по време на цялата война най-активна, най-упорита антивоенна дейност, поради редица причини, не намира в себе си сили да застане начело на въстанието и да оглави революционния устрем на масите.
Като оценява този политически момент, на Петия конгрес на БКП вождът и учителят на българския народ — Георги Димитров, заявява:
"... Лозунгът за мир и за народна демократична република, ако бе издигнат тогава от партията, щеше да обедини без съмненне огромната маса на трудещите се от градовете и селата. А взаимодействието между нашата партия и Земеделския съюз би осигурило успеха на въстанието. Едно победоносно народно въстание в името на народната република през 1918 година можеше да измени общата насока на развитието на страната и Балканите в интерес на огромното мнозинство от нашия народ..."
А ето и мнението на Ленин за Владайското войнишко въстание:
"... С цената на националните жертви, ние запазихме такова интернационално революционно влияние, че сега ето открито ни подражава България..."
"... Вземете България. Изглеждаше, че такава страна като България не би могла да бъде толкова опасна за англо-американския империалистически колос. Обаче революцията в тази малка, слаба, съвсем безпомощна страна накара англо-американците да си загубят главата и да поставят условия за примирие, които са равни на окупация..."
Революционного дело на българските войници в буреносната 1918 година са вечен извор на национална гордост. Тази народна гордост др. Тодор Живков изразява със следните думи:
"... Ние, синовете и дъщерите на владайските герои, се гордеем със своята родина, която съуми в ония дни "направо да подражава" на страната, вдигнала първа знамето на социалилистическата революция !... “
Ташо Д. Карапетров