Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Страна А — 23.30
Страна Б — 23.00
Драматизация - Цв. Момков
Режисьор - Сл. Матова
Участвуват: М. Петров, Д. Буйнозов, Ю. Яковлев, Р. Ябанджиев, Ст. Кацарска, В. Караджов, Т. Недялков, В. Кирков, Д. Дупаринов, С. Сименов, Ив. Хаджирачев, Ив. Стефанов, Д. Досев, М. Чобанов, Г. Николова, М. Русафова

Старата Одеса .. . Белокаменни къщи, флотски офицери с надменни дами, файтонджии в бели ливреи... и топлият бриз, донесъл мириса на водорасли, на риба и събрал на кея рояк хлапета с възторжени очи. Одеса на покрайнините, на бедняшките бараки, на нелегалните комитети и отрудените работници, тръгнали в зори под воя на фабричните сирени. Градът на тези, с чиито ръце са построени белите крайморски дворци, мраморните стълби и булеварди, по които се разхожда отбраното общество в бяло ... И все пак одна неповторима Одеса — разбудена от зова на "Потемкин", разтърсена от героизма на моряците и тръпнеща пред идващите велики събития . . .
Тези впечатления всеки от нас е запазил в представите си и ги дължи главно на Валентин Петрович Катаев, на неговите герои Петя Бачей, Гаврик, Роман Жуков, и на онези бели платна от юношеството ни, станали символ на младежката ни романтика и свободолюбие.
Книгата "Самотна лодка се белее" е преведена у нас през 1941 г. Тя е първата част от тетралогията "Вълните на Черно море", която представлява епично по мащабите си произведение, посветено на най-героичните страници от историята на съветския народ. Историческо-революционната тема, обемаща тогавашното творчество на Катаев с един летопис на героизма и романтиката. Летопис, наситен с толкова лирика, себеотрицание и вяра, че с право може да се нарече поема за младостта и революцията. „Това, което съм, живота и делото си дължа на революцията. Само на нея. Аз съм син на революцията. Може би — лош. Но все пак нейн син," — казва критичният и взискателен към себе си писател и ние си спомняме за Петя от "Самотна лодка . . .", за революционното му израстване и преданост към делото, за житейския му път, изминат в останалите три части: "Чифлик в степта", "Зимният вятър" и „Катакомби". Името на Петя Бачей е създадено от собственото име на бащата и фамилното име на майката на автора. Той самият споделя: "Самотна лодка ..." — това е историята на моето детство."
А ние бихме казали — "Самотна лодка ..." или "Синът на полка" или "Аз съм син на трудовия народ" — това е нашият гняв и порив, омраза и любов, — това е компасът на нашето детство.
Валентин Петрович е вече на 80 години. Преминал през драмата на две войни, той осмисли и ни завеща патоса на най-великата революция, успя да съхрани младежкия порив на поколенията, създали съветска държава и остана завинаги връстник на младостта. За нас Катаев си остава и момчето, публикувало първите си стихове на 13 години; и Петя Бачей, и възторженият приятел на Маяковски, на вечно младият Олеша; остроумният сътрудник на "Крокодил" и "Смехач"; авторът на първите съветски пиеси и създателят на литературния журнал "Юность" — списание, в което и до днес започват творческия си път младите руски автори. Катаев е също така и идейният създател на "Дванадесетте стола*. Той дава на своя по-малък брат Евгени Петров и на съавтора му Иля Илф идеята за това, станало класическо в руския и световен хумор, повествование.
Може да се разказва още много за Валентин Петрович Катаев, за таланта на автора, за обаянието на личността, за онези, както казва Василий Аксьонов "катаевски фенерчета в очите", които виждат живота героичен, красив и истински.
Една журналистка наскоро попитала писателя за какво пише сега.
— За децата. За любов — отговорил авторът.
— И това оставаше — на децата — за любов !
— Не само за любов — и за много други неща, разбира се. За живота.
Да, "за много други неща, за живота" — казва Катаев и ние за кой ли път ще тръгнем с него към този живот. Защото му вярваме, защото той го насели още в юношеството ни с много чистота, героизъм и любов — любов към хората, любов към родината и свободата.
Екатерина Евтимова