Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
А1. Ариозо на Ленски из 1 к. на оп. "Евгений Онегин" (Чайковски)
2. Ария на Ленски из 5 к. на оп. "Евгений Онегин" (Чайковски)
3. Ария на Рудолф из 1 д. на оп. "Бохеми" (Пучини)
4. Балада из цикъла "Зимни вечери" (муз. Г. Златев-Черкин, т. Христо Ясенов)
5. Златна есен (муз. Г. Златев-Черкин, т. Христо Ясенов)
6. Морето (муз. Йоско Йосифов, т. Хайне)
Съпр. орк. на Софийската народна опера с диригент Асен Найденов (1 и 2), Симф. орк. на Българското радио и телевизия с диригент Васил Стефанов (3) и на пиано Любен Кондов (4, 5 и 6)

В1. Из цикъла "Зимен път" (м. Франц Шуберт, т. Вилхелм Мюлер)
1. Замръзнали сълзи — № 3
2. Липата — № 5
3. Поток — № 6
4. На реката — № 7
5. Поглед назад — № 8
6. Пролетен сън — № 11
Съпровожда на пиано Любен Кондов

Още с първите си стъпки на оперната сиена изтъкнатият български тенор Илия Йосифов разкрива белезите на своя характерен изпълнителски стил: изящна, отмерена игра, благородна и динамически нюансирана музикална фраза, високо интелигентна и психологически задълбочена трактовка. В повече от 600 спектакла Йосифов
претвори образите на Пинкертон от „Мадам Бьтерфлай", Рудолф от „Бохеми", Алфред от „Травиата", Дукът от „Риголето", Алмавива от „Севилският бръснар", Вертер и Фауст от едноименните опери, Белмонте от „Отвличане от сарая", Фентон от „Веселите виндзорки“, Ленски от „Евгений Онегин”, Владимир от .Княз Игор", Юродивия от „Борис Годунов", Ликов от „Царска годеница", Йеник от „Проявлена невеста", Белкин от „Станционният надзирател" на Крюков и др.
Лиричните изживявания са в центъра на изпълнителското амплоя на певеца. В топла, плавна, изваяна кантилена се излива скръбта на умиращия Ленски, във възторжен и упоителен полет се издига любовният порив на Рудолф. Певецът убедително превъплъщава и два лирико-комедийни характера, разкрити в грациозните и гъвкави мелодии на лежерните тенорови партии на Алмавива и Белмонте, посегна в годините на най-голямата си професионална зрялост и към трагично-характерния образ на Юродивия. По гласовата си природа Йосифов действително е не само лиричен тенор. Своите певчески възможности за драматични акценти той разкрива убедително в четвъртата картина на „Евгений Онегин" — бала. С почти драматична наситеност звучи гласът на Ленски — Йосифов в гневните упреии към Онегин, с баритонална плътност се лее той в съкровената въздишка : „Във вашия дом..." Наличиего на драматична отсенка в гласа на Йосифов подпомага певеца в разгъването на широка амплитуда от емоционални изживявания.
Възхишавайки се от тембристия, звучен и фино нюансиран глас на певеца, от забележителната му актьорска проникновеност и рядка музикална култура, не мога да не акцентирам върху едно качество, което е може би най-ценно и ярко в цялостния му изпълнителски лик : здравото естетическо чувство. Ил. Йосифов решително страни от сантименталните уклони, от самопоказването и безсъдържателната ефектност. Неговият Рудолф ридае, но не хленчя над мъртвата любима, неговият Ленски се прощава с живота си с тихо примирение, чуждо на сладникавата скръб. Влечението на певеца към задълбочена интимност изпъква особено релефно в камерния жанр. Йосифов се утвърди като рядко прецизен и стилен изпълнител на класическите и родни песни.
Оценен високо в Югославия, Румъния, Полша, Албания, Австрия, Чехословакия и Турция, получил бляскави отзиви като певец и вокален педагог в Съветския съюз, Илия Йосифов бе удостоен в своята родина със званията заслужил артист и лауреат на Димитровска награда, както и с редица ордени. Дългогодишен професор в Българската държавна консерватория, Йосифов създаде ценни певци, като прочутата Райна Кабаиванска и солистите от родните оперни театри: Бл. Карнобатлова, Н. Здравков, М. Пинкас, П. Герджиков, Г. Динев, С. Марков и много други.
Константин Карапетров