10 дена
За сайта
2 2 | ВТА 10245 1978, дата на запис: 1978 |
melodist / 2017-04-18 01:46:21 / Редакция № 4: 2022-04-17 21:57:37
| I страна 1. Голямата страна (бълг. текст Бл. Димитрова) — 2.05 изп. Расул Гамзатов (на аварски език) и Георги Топалов 2. Жерави (м. Ян Френкел, превод на руски Н. Гребнев) — 4.35 3. Страхувам се (м. Ян Френкел, превод на руски Я. Козловски) — 3.20 4. Бедната овчица (м. Ян Френкел, превод на руски Я. Козловски) — 2.35 изп. Ян Френкел 5. Колко е хубаво (м. А. Екимян, превод на руски Я. Козловски) — 3.10 6. Как сте, как живеете? (м. А. Екимян, превод на руски Я. Козловски) — 2.30 изп. ВИГ "Самоцвети" II страна 1. Българска роза — 0.35 изп. Расул Гамзатов (на аварски език) 2. Българска роза (м. Емил Емануилов, бълг. превод Бл. Димитрова) — 2.45 изп. Петър Чернев, съпр. на китара Христиан Платов 3. Приспивна песен (м. Оскар Фелцман, превод на руски Я. Козловски) — 4.40 4. Цветята имат очи (м. Оскар Фелцман, превод на руски Н. Гребнев) — 4.35 5. Нима това е мъж (м. Оскар Фелцман, превод на руски Я. Козловски) — 2.05 изп. Муслим Магомаев 6. Влез в моя стих (бълг. превод Бл. Димитрова) — 1.05 изп. Расул Гамзатов (на аварски език) и Георги Топалов 7. Преди пет минути (м. Емил Емануилов) — 4.15 изп. Павел Герджиков, съпр. на китара Хр. Платов Плочата е произведена по поръчка на ОК на БКП и ОСИК на гр. Смолян Продуцент: Емил Емануилов • Редактор: Никола Кюлджиев Народният поет, лауреат на Ленинска награда и член на Върховння съвет на СССР Расул Гамзатов е роден в планините на Дагестан през 1923 година. Количеството на неговите книги, преведени на много езици, два пъти лревишава цифрата на възрастта му. Расул Гамзатов е често гост на България и любимият му кът е Родопският край, който го вдъхновява както неговите родни планини. Мачкаала — столицата на Дагестан, е побратимен град със Смолян. Сред красивите Родопи поетът е написал над сто сонета и прекрасни стихове за България. Из бележннка на Гамзатов: "Често ми се случва да чета мои стихове на поетически вечери в Москва и други градове на Русия. Хората в залата не знаят аварски. Отначало, аз, как да е, с акцент разказвам за себе си. След това, приятелите, руски поети, рецитират преводите на мойте стихове. Но, преди да започнат, те обикновено ме молят да кажа едно стихотворение на моя роден език: "Ние искаме да чуем музиката на аварския език и музиката на стихотворението". Аз рецитирам и моята рецитация е като звъна на струните на пандурата преди започването на песента." Така започва и нашата плоча с музиката на аварския език и с музиката на поезията на Расул Гамзатов. |
melodist / 2017-04-18 01:46:50 / Редакция № 3: 2022-04-17 22:08:46
