1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31015 коментара
| Валентина - изп. София Ротар [Ротару] с орк. от нар. инстр., рък. Г. Николаевич, Сюита от румънски нар. танци, изп. на тарагот Маринка Трифу с орк., рък. Й. Будущияну, Дойна и хоро, изп. на най Георге Замфир с орк., дир. Й. Будищияну |
11 6 | ВТМ 6098  |
11 6 | ВТМ 6098 |
| Право странджанско хоро Петрунино хоро (обр. Хр. Тодоров) |
| Гласът на Пирин (м. К. Стефанов, т. Ем. Рупел) сол. Р. Стоименова, В. Карадалиева и Ил. Аргиров, Парапуновата (м. К. Стефанов, т. Ев. Евтимов) сол. И. Аргиров гл. худ. рък. К. Стефанов, дир. Ст. Стоянов |
1 2 | ВЕА 10498 1981, дата на запис: 1980 |
| Страна А Ние битките обичаме (муз. Б. Карадимчев, текст Д. Михайлов, ар. Христо Танчев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (1.50) Зимни игри (м. П. Ступел, текст Д. Спасов, ар. Ст. Рибаров) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (1.50) Чудната шейничка (м. и ар. Иван Пеев, текст П. Волгин) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (1.30) Бързите шейни (м. Ал. Райчев, текст П. Динчев, ар. Христо Танчев) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (2.40) Пионери туристи (м. и ар. Морис Аладжем, текст Г. Начев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (2.40) Игра (м. Ал. Йосифов, текст Д. Точев, ар. Ст. Рибаров) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (1.10) Роза казанлышка (м. Г. Костов, текст Д. Михайлов, ар. Христо Танчев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (2.40) Песничка за детството (м. Т. Русев, текст Д. Дамянов, ар. Ив. Пеев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (1.50) Северняк (м. и ар. Ст. Рибаров, текст Цв. Ангелов) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (2.10) Песен за Търново (м. Найден Андреев, текст Д. Михайлов, ар. Христо Танчев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (2.30) Сторона Б Вечни конници (м. и ар. М. Аладжем, текст Кр. Станишев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (2.10) Олимпийци млади (м. Димитър Вълчев, текст Д. Ценов, ар. М. Аладжем) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (2.05) Бързи, смели (м. Ат. Косев, текст Ат. Цанков, ар. Ив. Пеев) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (1.40) Космонавт (м. Ат. Бояджиев, текст Г. Абаджиева, ар. Ст. Рибаров) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (1.35) Вик (м. Ал. Йосифов, текст Г. Струмски, ар. Христо Танчев) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (1.47) Чували сме, но не сме видяли (м. Михаил Шопов, текст М. Христов, ар. Христо Танчев) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (1.30) Крилати деца, с крилати коне (м. Найден Андреев, текст М. Христов, ар. Христо Танчев) - изп. "Сребърни звънчета", дир. Ангелина Милева (2.35) Пролетта къде е (м. и ар. Ив. Пеев, текст Т. Василев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (1.35) Песен за морето (м. и ар. Морис Аладжем, текст Г. Начев) - изп. "Пим-Пам", дир. Виктория Михайлова (2.25) |
5 3 | ВКА 10464 1982, дата на запис: 1980 |
| I страна Соната № 1 (1962 г.) 1. Molto sostenuto. Vigoroso — 3.03 2. Tempo rubato, quasi largo — 5.15 Соната № 2 - оп. 25 № 1 (1974 г.) 1. Allegro fuoco. 2. Piu mosso, ma non tanto — 9.10 II страна Соната № 3 - оп. 25 № 2 (1974 г.) 1. Comodo e sereno — 5.50 2. Meno mosso, tempo rubato — 3.30 Соната № 4 - оп. 25 № 3 (1974 г.) 1. Allegro ardito — 4.15 2. L'istesso tempo, addolcendo — 4.00 Николай ЕВРОВ - пиано |
1 2 | ВЕА 10393 дата на запис: издание 1979 г. |
| Страна А. Васил Лолов. Детски свят: Калинчице малка. Текст Калина Малина (0.30) Китка. Текст Г. Хрусанов (1.00) Чудна мома. Текст Ан. Германов (0.45) Пързалка. Текст Хр. Радевски (0.40) Февруари. Текст Ас. Босев (1.20) Баба Марта. Текст Й. Стубел (1.35) Кирил и Методий. Текст Мл. Исаев (1.00) Лято. Текст Д. Светлин (0.30) Ех, че е весело. Текст Ас. Босев (0.50) Светофар. Текст Д. Стойчев (1.20) Зимен сън. Текст Ас. Разцветников (1.30) Георги Димитров. Текст Ас. Босев (0.50) Изп. вок. група "Сребърни звънчета" и орк., дир. В. Лолов. Ал. Текелиев. Папагал. Текст Ат. Звездинов (1.15) К. Стефанов. Здравствуйте, братушки. Текст Ив. Вазов (1.30) Изп. ДХ "Дружна песен", дир. М. Григоров П. Ступел. Четири миниатюри: Есенни капки, Мравка и капчица, Прабаба и прадядо, Лудешко. Текст Цв. Ангелов (3.30) Изп. ДХ "Искра", дир. П. Павлович Г. Костов. Рачо ездачът. Текст Р. Киров (1.10) П. Стоянов. Миши късмет. Текст Г. Ивчев (1.05) Изп.ДХ "Дружна песен", дир. М. Григоров Страна Б Г. Костов. Три невероятни случки за животните: Болният слон, Зайова свирка, магарешки работи. Текст М. Ганчев (7.55) Изп. ДХБР, дир. Хр. Недялков Ал. Попов. България. Кантата. За детски хор и струнен оркестър. Текст Евт Евтимов, харм. Ант. Николов (13.25) Изп. ДХ "Дунавски вълни" и Камерен ансамбъл "Софийски солисти". дир. Ал. Попов |
28 1 | ВАА 1300 / 101-110 (10 плочи) дата на запис: издание 1981 г. |
| ВАА 1300/101 (стерео) Г. С. Раковски. Автопортрет. Композиция по негови биографически данни, писма и документи. Изп. К. Янев ВАА 1300/102 (моно) В. Левски. Документална композиция. Писмата на Апостола чете К. Янев. Участвуват и П. Чернев, Б. Бояджиев и Г. Манолов ВАА 1300/103 (моно) Хр. Ботев. Автопортрет. Композиция по откъси от неговите писма, статии и документи. Изп. А. Чапразов ВАА 1300/104 (моно) Л. Каравелов. Автопортет. Композиция по откъси от негови спомени, писма, произведения и други материали. Изп.К. Янев и И. Добрев ВАА 1300/105 (моно) З. Стоянов. Автопортрет. Композиция по откъси от Записки по българските въстания, негови писма, статии и други документи. Изп. Р. Ябанджиев и М. Русалиева. ВАА 1300/106 (стерео) Хр. Г. Данов. Портрет по негови бележки, откъси от произведения, писма и спомени на съвременници. Изп. Н. Бинев, Р. Ябанджиев, Б. Банков и Г. Гайтаников ВАА 1300/107 (моно) П. Р. Славейков. Автопортрет. Композиция по негови спомени, писма, стихове и др. Изп. В. Михайлов, К. Цонев и Ив. Андронов. Линкът към аудио: https://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_mqKcTPgchfciDelau4fu_i9hCDSjYHaYE ВАА 1300/108 (моно) Д. Благоев. Композиция по негови писма, статии и документи: Години на учение, Социалдемократическата група в Русия, Вестник Рабочий. Завръщане в България. Сп. Современний показател. Начало на социалистическото движения. Бузлуджански конгрес. БРСДП (т.с.). Интернационални връзки. Борба против войната. В защите на Октомври. Изп. В. Стойчев ВАА 1300/109 (моно) Г. Димитров. Автопортрет. Композиция по негови разкази, бележки, писма, спомени, статии и речи. Изп. К. Янев, М. Миндов и В. Стойчев ВАА 1300/110 (моно) В. Коларов. Автопортрет. Композиция по публикувани в печата негови спомени и откъс от речта му пред V конгрес на БКП - 1948 г. Изп. К. Янев виж плоча ВАА 2129 |
6 3 | ВАА 853-855 (3 плочи) 1981, дата на запис: 1980 |
| ВАА 853 Страна А Из "Пространното житие на Константин Кирил Философ". Изп. К. Димитров, Ив. Бързев и В. Благоева — 22.30 Страна Б Климент Охридски. Похвално слово за Кирил. Изп. В. Дойчева — 8.50 Черноризец Храбър. За буквите. Изп. Ив. Бързев — 10.00 |
3 2 | ВАА 10373 1980, дата на запис: 1979 |
| Страна А — 23.20 1. Лебеди мои 2. Педя земя 3. Автобиография Страна Б — 23.00 4. Есенно 5. Трикрако столче 6. За огъня Изп. Николай Бинев (2—6) и Йордан Радичков (1). Музика Румен Бояджиев и Константин Цеков ".. Ние живеем сред планини, в самото сърце на Балканите, балкани нас отвсякъде ни обграждат, отвсякъде пред човешките очи се въззема било стръмна планина, било полегат зелен склон или пьк в далечината като синкав призрак се издига планинска гърбица и ни притегля към себе си да се покачим отгоре й; и всеки от нас знае, че като се изкачи и премине отвьд билото, ще нагази той в уютни и приветливи долини, предопределен и за спокойни човешки обиталища. Американският художник Рокуел Кент бе запитан веднъж на палубата на презокеански кораб от чуждестранни журналисти коя страна на планетата му е направила най-силно впечатление. "Като отдавам нужното уважение на големите страни — отговаря Рокуел Кент на журналистите, — аз особено много харесвам малката, уютна и приветлива България". Понеже сме се пръкнали ние посред Балканите, то постепенно се обграждаме с втори балкани на надежда и на очакване; ако не можем да преминем отвъд планинското било, то ние живеем в очакване, че някой друг вместо нас ще извьрши тази търпелива работа, ше се запъти той от отвъдната страна и един ден ще се спусне по склона право насреща ни. Планините са свърталища на надежди и на легенди, равнините са свърталища на примирение и мистерии; планините гледат света с кристалните си и чисти езера, сини и светли са очите на тези езера . . . Йордан Радичков, из "Прашна" |
3 2 | ВТА 10358 дата на запис: издание 1979 г. |
| Страна А. Мисли и афоризми Е. Фурман. Принципен подход — 5.05 Ев. Петров. Проклет въпрос — 6.50 Анекдоти — 6.50 Изп. Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Константин Коцев Страна Б —23.40 Много ли акъл трябва Все си е магаре Владиката и свинаря На кого да вярва Жена може ли да пази тайна Владиката запопил магаре Ще му се чуе гласа Женски инат Белята в торбата Кой ще яде, кой ще работи Манго и рибаря Нека са ми десет Нови обувки Дърварят и гражданинът Много научил Бързо спечелил, бързо загубил Изп. Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Никола Анастасов, Григор Вачков, Татяна Лолова |
5 1 | ВАА 10315 дата на запис: издание 1982 г. |
| Страна А — 24.30 Предговор, Възхвала на щурците, Религия, Презрение, Пътни знаци, Каприз, Монолог на стария бряг, Изоставени крепости, Шегите на Амура, Българинът в Париж Страна Б — 22.50 Лавра, Чиста страница, Без сълзи, Бронзова въздишка, Пейзаж за испанска китара, Буря – разплата в неделя, Ще бъде нежно, Заклинание, Концепция и модел за добра смърт Изпълнява: Стефан Гецов Режисьор: Георги Аврамов Редактор: Елисавета Михайлова |
5 2 | ВАА 10357 1979, дата на запис: 1979 |
| Страна А — 20.10 Молитва за начало и за край Крепост Проклятие за Колумб Млеко Квартална танцова забава Абсурден автопортрет на бюрокрацията Работническа кръв Страна Б — 20.30 Самопризнание и поздрав към огъня Светът на неизвестността Пътя от Ориента и пътя за Ориента Небрежна песен |
3 2 | ВНМ 5851 |
| На Георги дойде калеска Стаьо комита отива Пременила сей гората Съпр. Стоян Величков - кавал (1), оркестър с дир. Христо Тодоров (2), оркестър с дир. Коста Колев (3) Народната певица Атанаска Тодорова е родена в гр. Чирпан. Тя е една от първите изпълнителки на народни песни по Радио София. В миналото Атанаска Тодорова имаше десетки грамофонни записи и беше любима изпълнителка за слушалите и ценителите на народна музика. По-късно, през 1934-35 год., нейните изпълнения звучат редовно по Радио София и популярността й стана още по-голяма. Атанаска Тодорова пее песни от Чирпанския край, които е научила от своята баба преди повече от 60 години. Тя притежава ясен и звънлив глас, изпълнява с голяма лекота сложните извивки на бавната чирпанска песен. В репертоара й влизат хайдушки, седенкарски и хороводни песни, песни за Русия и други. На плоча № 5581 са регистрирани три оригинални народни песни в изпълнение на Атанаска Тодорова: На Георги дойде калеска - съпр. Ст. Величков - кавал, Стаьо комита отива - съпр. орк., дир. Хр. Тодоров, Пременила сей гората - съпр. орк., рък. К. Колев |
3 1 | ВСА 10127 дата на запис: издание 1978 г. |
| БУРЛЕСКА В 4 КАРТИНИ 1. Народни празненства на Заговезни 2. При Петрушка 3. При Арапа 4. Народни празненства на Заговезни (надвечер) Соло пиано — Гинка Таскова Соло тромпет — Симеон Бачев ПЛОВДИВСКА ДЪРЖАВНА ФИЛХАРМОНИЯ. Диригент ДОБРИН ПЕТКОВ Игор Феодорович Стравински, чиито име твърде рано става понятие в музиката на XX в., разказва в „Хроника на моя живот" как е възникнала идеята за „Петрушка*. Вече автор на балета „Жар птица", той обмислял следващата си творба — балета „Пролетно тайнство", но за развлечение искал да създаде музика за оркестър, в която пианото да заема първо място: „Когато пишех музиката, пред очите ми беше образът на кукла-танцьор, като че ли току-що избягала от лудницата, която със своите каскади и дяволски арпеджи изкарва из търпение оркестъра и той на свой ред й отговаря със застрашителни фанфари и сигнали. Започва схватка, която в края на краищата завършва с протяжната жалба на изнемогващия от умора танцьор". Този странен откьс го озадачил и той дълго се мъчел да му намери име, изразяващо характера на музиката. „И ето изведнъж подскочих от радост. "Петрушка" ! Постоянният нещастен герой на всички панаири, на всички страни. Това именно ми бе нужно — аз му намерих име, намерих заглавие!". Либретото бива осъществено от автора, известния музикален деец и импресарио Сергей Дягилев и театралния художник Александър Беноа. Балетът „Петрушка", създаден от м. август 1910 до м. май 1911 г., съчетава по неповторим начин фантастичното и реалното. Три кукли — Петрушка, Балерината и Арапа оживяват в народното веселие на Заговезни, придобивайки човешки черти и приключвайки с човешка трагедия своите отношения . . . Произведението, в което сцена и музика са в пълно съответствие, и музикалната характеристика на действуващите лица и ситуации е поразително реална, се развива в 4 картини. Пьрвата картина — "Народни празненства на заговезни" ни рисува празнично настроената, безгрижна тълпа, към чиито шум се примесват познати мелодии и песни, чува се и латерна, под чиито звуци развличат публиката пред малък театър. Минават улични танцьорки. Под барабанни удари се появява Стар фокусник и с "вълшебна флейта" оживява куклите Петрушка, Балерината и Арапа, които след това танцуват руски танц. Втора картина — "При Петрушка": вратата на стаята се отваря и нечий крак изхвърля Петрушка навън. Стоновете му са "предадени“ в кларинети и флейти. Той търси утешение в любовта си към Балерината, но тя е равнодушна към него. Обхваща го отчаяние. В третата картина — "При Арапа" всичко е пресъздадено с ирония и гротеска. Стаята на Арапа е с червени тапети, а той е облечен разкошно и жонглира с кокосов орех. Харесва Балерината, която иска да го очарова: макар зъл и глупав, той е богат. Любовною обяснение е пародия на виенски вале — флейта, корнет, а-пистон и фагот. Фанфари и тревожно тремоло на струнните въвеждат ревнивия Петрушка, между когото и Арапа избухва разпра. Арапа го изхвърля навън, а Балерината припада. Четвъртата картина — "Народни празненства на Заговезни" (надвечер) ни възвръща към атмосферата в началото, още по-пъстра и шумна. Чуват се популярни песни — "Вдоль по Питерской", „Ах вы сени, мои сени", редят се танци — на дойките, мечкарски танц, на файтонджиите и конярите и т. н. Хореографската кулминация е общият танц на дойките, файтонджиите и конярите . . . Силен вопъл рязко смущава веселието.От малкия театър изтичва Петрушка, преследван от Арапа, който го убива със сабя пред всички — прекрасно изразено с „въздишките" на флейтите и стоновете на кларинета на фона на струнните. Фокусникът вдига мъртвата кукла с разбита глава и се опътва към театъра. Вцепенената тълпа се разотива. Внезапно над театъра излиза сянката на Петрушка и заплашва Фокусника, който уплашено изтървава куклата и бързо се отдалечава .. . За пръв път „Петрушка" бива поставен в Париж от „Руските балети от елитен състав": хореография — Михаил Фокин, художник — Александър Беноа, диригент — Пиер Монтьо; в ролите: Петрушка — Вацлав Нижински, Балерината — Тамара Карсавина, Арапа — Орлов. Стефан Лазаров |
1 2 | ВСА 10128 дата на запис: издание 1978 г. |
| Изп. ПДФ, дир. Добрин Петков Частите на балета са: Ч. 1 - Целувката на земята: Встъпление, Пролетни гадания, Танц на младежите, Игра на отвличането, Пролетни хороводи, Игра на два града, Шествие на най-стария, Шествие на най-мъдрия, Целувката на Земята, Танц на Земята Ч. 2 - Великата жертва: Встъпление, Тайните игри на девойките, Прослава на избранницата, Призив към праотците, Свещенодействие на старците - човешките праотци, Велик свещен танц |
