Коментари

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

1 година

За сайта

30753 коментара

ВНА 10218

дата на запис: издание 1978 г.

I страна Повървеа китени сватове (2.40) Дайте сито и ситна коприна (2.15) Денко ле, един на майка (2.25) Замръкная пестотин айдука (4.45) Чубричанче ле, малой момиче (0.50) Боли Яна бело гьрло (3.40) Севдалия, леле (2.05) изп. женска фолклорна група - с. Плана, Софийско, рък. Т. Джиджев II страна Горо ле горо зелена (2.50) Заплакала е гората (4.30) Шинке ле, мари, хубава (2.05) Юначе карат вързано (3.20) Момче ле, мари, хубава (2.45) Хайдушка песен (3.20) Де се е чуло видело (2.10) изп. мъжка фолклорна група - с. Кутела, Смолянско. Съпр. на гайда Димитър Петковски

Стоянка Бонева - Любен Божков. Пирински народни песни

ВНА 10217

1978

Страна 1 - Стоянка Бонева 1. Извор вода извираше (3.10) 2. Събрали се на седенка (2.10) 3. Слънце зайде (4.05) 4. Темен Гюро (2.00) 5. Ой, варай, варай (2 50) 6. Песен за Иван Козарев (3.40) 7. Ой, Яне, Яне (2.00) Съпр. орк., обр. и дир. Димитър Пенев (1—4), Георги Минчев (5), Анастас Наумов (6); дир. Коста Колев (7), обр. Николай Кауфман (7) Страна 2 - Любен Божков 1. Я подай ми, либе (2.40) 2. Янке ле (3.55) 3. Мома оди за вода (2.00) 4. Ставай, Румено (3.25) 5. Заблеяло рудо ягне (3.35) 6. Замъчи се (4.00) 7. Ленче бре, душо (1.35) Съпр. орк., дир. Емил Колев Обр. Анастас Наумов (1, 5), Емил Колев (2, 4), Николай Кауфман (3, 6, 7)

Господин Станев - кавал, Димитър Чупетловски - гайда. Народни хора и ръченици

ВНА 10216

1978

Страна А - Господин Станев: 1. Койчовата (3.10) 2. Лазарско хоро (3.40) 3. Овчарска песен и Ръченица (3.30) 4. На пояс (2.55) 5. Криво хоро (2.55) 6. Главанско хоро (2.45) Съпр. орк. при АНПБНР, дир. К. Колев (1, 2, 4), дир. Б. Нанков (3, 5, 6). Обр. Ал. Йосифов (1, 2), Б. Абрашев (3), Ст. Кънев (4, 5, 6) Страна Б - Димитър Чупетловски: 1. Шопска копаница (1.30) 2. Хоро на пояс (2.15) 3. Право женско хоро (3.05) 4. Пайдушко хоро (3.25) 5. Мъжко хоро (2.25) 6. Право шопско хоро (2.35) 7. Булченска ръченица (3.40) Съпр. инстр. група, обр. и дир. Хр. Тодоров (3—7)

Дмитрий Шостакович

ВКА 10214

1978, дата на запис: 1978

Страна А Струнен квартет Оп. 110 № 8 в до минор — 20.25 (1. Largo. 2. Allegro molto. 3. Allegretto. 4. Largo. 5. Largo) Страна В Струнен квартет Оп. 118 № 10 в ла бемол мажор — 24.10 (1. Andante. 2. Allegro furioso. 3. Adagio. 4. Allegretto) Квартет "Вълчев" Художник — Филип Малеев

Николай Евров, пиано. Популярни клавирни пиеси

ВКА 10211

дата на запис: 1978

1 страна ДАКЕН — Кукувица (1.50) БЕТХОВЕН — На Елиза (Fur Elise) (3.40) ШУБЕРТ — Музикален момент оп. 94 №3 във f moll (2.20) МЕНДЕЛСОН — Пролетна песен из „Песни без думи" оп. 62 № 6 (2.15) ПАДАРЕВСКИ — Менует оп. 14 № 1 (4.40) ШОПЕН — Ноктюрно оп. 9 № 2 (4.30) ШОПЕН — Валс, оп. 64 № 2 (3.30) II страна ШУМАН — Мечтание, из „Детски сцени” оп. 15 № 7 (3.25) БРАМС — Валс As dur оп. 39 № 15 (1.40) ЧАЙКОВСКИ — Песен без думи оп. 2 № 3 (3.20) ГРИГ — Птичка, из „Лирични пиеси“ оп. 43 № 4 (1.50) ФИБИХ — Поема оп. 41 № 4 (1.40) ДВОРЖАК — Хумореска оп. 101 № 7 (3.15) ДЕБЮСИ — Лунна светлина (4.00) П. ВЛАДИГЕРОВ — Хумореска оп. 29 № 5 (1.40) П. ВЛАДИГЕРОВ — Ръченица оп. 29 № 6 (1.30) Настоящето издание поставя началото на серия от плочи, посветени на клавирната миниатюра. Тук са включени изключително популярни пиеси, които са познати на всеки любител на музиката от радиото или от собствени — частични занимания по пиано. Идеята е съвсем нова за "Балкантон" и нейната цел е да обхване и представи максимално разнообразието на видовете в областта на малката форма. Тази идея има и една друга страна — стиловата, която се определя от възможността, дадена на слушателя, да проследи развитието на "миниатюрната естетика" у представителите на различните музикални стилове. Само един поглед към заглавията ни разкрива богатството на автори и музикални образи, пъстротатаот настроения, които се интерпретират. Тук трябва да подчертаем, че в оригинал всички творби, подбрани от изпълнителя, са написани за пиано. Изключение правят само някои клавирни транскрипции на оркестрови фрагменти като: "Полетът на бръмбара" из операта "Приказка за цар Салтан" от Рнмски-Корсаков, "Гопак" из операта "Сорочински панаир" от Мусоргски и "Марш" из операта "Любовта към трите портокала" от Прокофиев, които ще бъдат включени в следващите издания от поредицата. Независимо от огромната си популярност, повечето образци на малката клавирна пиеса се изпълняват твърде рядко в концертната практика, тъй като мнозинството от изпълнителите смятат, че те не са достатъчно репрезентативни за една коннертна изява ; отсъствието на виртуозния блясък, на мащабното развитие, простотата на израза, избягването на ефектните звукосъчетания в тези пиеси, като че ли са причина за по-епизодичното им изпълнение. Същевременно за тяхната интерпретация са необходими редица тънки музикални качества, детайлно „моментно" мислене и съпреживяване, умението да се предаде вярно и с много мярка всеки детайл в контекста на преобладаващото настроение. А това изисква рядкото сочетание на тонка деликатна чувствителност с една богата, широка ерудиция, присъщи повече на зрелия, опитен интерпретатор. В този смисъл изтъкнатият български пианист Николай Евров е един от най-подходящите изпълнители за жанра. На концертния слушател той е познат преди всичко като майстор на крупната форма, пресоздаващ с равностойно музикантско присъствие творби от всички стилове и епохи. Тук на преден план изпъкват неговите многостранни възможности в областта на малкия детайл, в разнообразието от апликатурни решения, в "ювелирния*, богато нюансиран рисунок, което най-добре характеризира интерпретацията на пиесите. Екатерина Дочева Художник — Божидар Икономов

Песни на балканските народи

ВНА 10207

1979

I страна 1. Любка Рондова - И ти ли ще ме забравиш (2.35) 2. Любка Рондова - Хвърли един зар (3.05) 3. Любка Рондова - Лариса (3.05) 4. Груйчо Дочев - Кине ле (4.50) 5. Стамболка Генадиева - Йове (2.20) 6. Адем Байрактаров - Моята любима (3.40) Обр. К. Драгнев (1, 2, 3), Ем. Колев (4, 5), Т. Шиникаров (6). Съпр. орк., дир. Ем. Колев (1, 2, 3, 4, 5), Т. Шиникаров (6) II страна 1. Игнат Виденов - Звезда гони месеца (2.40) 2. Игнат Виденов - Коя гора (3.45) 3. Игнат Виденов - Сиромах съм (3.25) 4. Венера Маеркова и Г. Николов - Снощи минах (3.40) 5. Б. Синулеску - Листенце от ружа (2.40) 6. Е. Табакова - Без красавици (3.50) Съпр. орк., обр. и дир. Ем. Колев (1, 2, 3, 4), Т. Шиникаров (6) Худ. оформление — Мариана Минковска

ВМА 10206

1978

I страна 1. При чешмата (3.35) 2. Аман, орманджийо (4.20) 3. Яребицата (3.00) 4. Песен на рибарските жени (3.40) 5. Търся своята изгора (4.00) II страна 1. Мъка по любимата Айше (4.00) 2. Селска красавица (2.30) 3. Моя Кезбан (3.20) 4. Хвърлих камък (4.20) 5. Добре дошли (2.25) 6. Обикнах съседката (3.00) Вок.-инстр. група "Три саза, три гласа" (А1, В6), Съдика Ахмедова (А2), Мюмюн Карагьозов (А3), женска вокална група при Шуменския театър (А4), Осман Азисов (А5), Бехчет Мустафов (В1), Ахмед Тютюнджиев (В2), Халит Хюсеинов (В3), Хасан Алиев (Родоплу) (В4), Джамил Шабанов (5) Муз. Тургут Шиникаров (А4, А5), обр. Тургут Шиникаров (В2, В4, В5), текст Сабахтин Байрамов (А4). Съпр. орк., дир. Тургут Шиникаров

Турски народни песни изпълнява вокално-инструментална група "Три саза, три гласа"

ВМА 10205

1978

I страна На никого не те давам (3.15) Дъбова гора (4.00) Две дини (3.40) Ой кладенец (4.00) На чешмата (4.10) II страна Едната страна на ябълката (3.45) Ножът с бялата дръжка (4.55) Във високите кафенета (4.55) Ела, моя красавице (5.15) Съставът на групата е: Осман Азизов, Джемил Шабанов, Хасан Алиев, Ангел Георгиев, Мехмед Бекиров, Аптула Мусов. Диригент Тургут Шиникаров Художник — Райна Тенева

Марин Големинов. Песни. Изпълнява Павел Герджиков

ВКА 10204

1978, дата на запис: февруари и март 1978

Страна А „СЕЛСКА ПЕСЕН", поема за нисък глас и оркестър, т. Ас. Разцветников а) Ех, ти, лято — 2.30 б) Ветре горянино — 2.05 в) Снощи вечер — 6.00 г) Зашуми ти, горо ! — 4.15 ПУСТАТА СТАРА ПЛАНИНА . т. народен — 2.30 ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЯХА • т. народен — 2.15 Страна В ДЪБ • т. Ив. Вазов — 3.00 ПЛАКАЛО МИ МОЙТО ЛИБЕ • т. Ас. Разцветников — 3.10 ПРОЩАЛНО • т. Н. Вапцаров — 3.45 ПОСВЕЩЕНИЕ • т. Г. Джагаров — 2.30 ЖАЛБА • т. Г. Джагаров — 4.25 КЛЕТВА • т. Г. Джагаров — 4.30 Съпр. Оперно-симфоничният оркестър на Българското радио Диригент КАМЕН ГОЛЕМИНОВ и Златка Арнаудова — пиано Записнте са правени през м. февруари и март 1978 г., 1-во студио на Радио София Тонрежисьор Димитър Пенев Звукооператор Никола Тасев Тонинженер Владимир Панайотов Тонтехник Тодор Мирчев Редактор Мариана Младенова

Здравко Гаджев. Оперен рецитал

ВОА 10203

Ария на Рудолф из оп. "Бохеми" (Пучини), Ария на Едгардо из оп. "Лучия ди Ламермур" (Доницети), Ария на Фауст из оп. "Фауст" (Гуно), Куплети на Шение из оп. "Андре Шение" (Джордано), Ария на де Грийо из оп. "Манон Леско" (Пучини), Ария на Ленски из оп. "Евгени Онегин" (Чайковски), Песен на индийския гост из оп. "Садко" (Римски-Корсаков), Ари яна Владимир из оп. "Княз Игор" (Бородин), Ария на цар Гвидон из оп. "Приказка за цар Салтан " (Римски-Корсаков), Песен на Левко из оп. "Майска нощ" (Римски-Корсаков). Съпр. Симфоничният оркестър на Българското радио, дир. Иван Маринов

С Червения кръст в сърцето, за мир в целия свят

ВХА 10201

А) Червенокръстки марш (Ат. Бояджиев, Игн. Игнатов) изп. вок. група "Сребърни звезди" с оркестър, дир. К. Цеков Песен за планински спасител (Ат. Бояджиев, Игн. Игнатов) изп. вок. група "Сребърни звезди" с оркестър, дир. Ал. Бахаров Жената в бяло (Р. Станчев, Т. Диков) изп. В. Найденов с оркестър, дир. Ст. Рибаров Кръводарител (Р. Станчев, Т. Диков) изп. В. Найденов с оркестър, дир. Хр. Танчев Благодаря ти (П. Ступел, Ив. Дойнов) изп. М. Йончев с оркестър, дир. К. Цеков Спасителят бди (А. Заберски, Ел. Зерзева) изп. М. Йончев с оркестър, дир. Р. Бояджиев В) Зеленото дърво на живота - оратория за смесен хор, солисти и оркестър (Ал. Попов, Н. Вълчев): а) Состенуто, б) Ленто, в) Алегро виваче, г) Финал - изп. хор. "Петко Стайнов", сол. Ем. Максимова и Дим. Станчев и КАСС. Хормайстор - П. Павлович, диригент Ал. Попов

Пеньо Пенев. Стихове. «Ние от ХХ век»

ВАА 10200

1978, дата на запис: 1978

Композиция със спомени за поета и стихотворенията: Страна А — 21.30 Строителна пролет, За комунизма, Натегналите клепки сън лепи, Завръщане, Ако някой ви каже, Светлини, Димитровград, В полето ме срещнаха твоите очи, Без отбой Страна Б — 23.30 Ние от ХХ век, Пътеки блестят, По-добре не го раждай, Когато са наливаха основите, № 43, На мама, Пътека, Някъде далече по небето, Из "Сто възела" Композиции и спомени: Митко Иванов. Спомените разказва арт. Рачко Ябанджиев. Стиховете изпълнява арт. Георги Гайтаников. Режисьор: К. Каменов Пеньо Пенев - неговото име свързваме винаги със социалистическото строителство. Един малд поет превърна строителството в своя съдба и вдъхновение. Другарувах с поета 10 години. Бил съм свидетел в дни на вдъхновение и в дни на горест за поета. Той повече от всички съвременници имаше право да каже: Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Безсмъртно нека остане навеки построеното тук от мен! В българската литература, в българската поезия няма друго име, което така непосредствено, така органически да е свързано с темата за строителството. Пеньо Пенев живя сред строителите. Той им беше близък другар и приятел.А те, обгорелите от слънце и вятър мъже, гальовно го наричаха Пенчо. Пеньо беше влюбен в тези хора, които в зори тръгват към скелите, които със своите корави ръце изграждаха заводските корпуси и жилищните домове на Димитровград. Повечето от стихотворенията на Пеньо Пенев са посветени на тези хора. И по-голямата част от тях имат свои конкретни поводи Това са стихове за строителството,за Димитровград , за времето и хората. А Пеньо външно суров човек, носеше голяма и нежна душа. В един от своите дневници, наречен "Опорни точки на мисълта", поетът записал думите: "Хора здравейте! Прегръщам ви всички! Целувам ви, хора!" Това са думи за строителите. За неговите "мили хора", за които са и неговите стихове. Ще отминат годините и винаги, когато хората искат да се върнат в ония първи дни, "когато се наливаха основите", ще четат и препрочитат стиховете на големия български поет Пеньо Пенев. За хората и времето от тези първи години винаги ще звучат варно и силно неговите стихове: Утре наистина по-щастливи ще бъдат ония,които ще дойдат след нас. Те с възхищение за труда ни ще съдят и искрен ще бъде благородният глас! Митко Иванов

Хора и ръченици. Свирят млади изпълнители на народна музика

ВНА 10199

1978

I страна 1. КРУШОВЕНСКА РЪЧЕНИЦА (2.30) 2. МИХАЙЛОВСКО ХОРО (3.20) 3. БОЯНСКА РЪЧЕНИЦА (3.25) 4. КУТЛОВСКО ХОРО (2.55) 5. СРЕБЪРСКИ РЪЧЕНИК (3.00) 6. ХОРО "ЗАГОРКА" (3.55) Солисти: Емил Младенов-кларинет и Анани Ананиев-акордеон (1, 4), Аличко Алиев-цигулка (2, 6), Милчо Шарлийски-акордеон (3) и Стоян Дечев-акордеон (5). Обр. Емил Колев (1, 2, 3), Стефан Кънев (4), Христо Тодоров (5), Христофор Раданов (6). Съпр. орк., дир. Емил Колев (1, 2, 3), Христофор Раданов (4, 6), Христо Тодоров (5) II страна 1. ДАЙЧОВО ХОРО (2.50) 2. ГРАОВСКО ХОРО (2.40) 3. ПАНАГЮРСКА РЪЧЕНИЦА (2.50) 4. ЦАРЕВДОЛСКИ РЪЧЕНИК (2.45) 5. ГЕРГЬОВСКА КОПАНИЦА (2.35) 6. ВАРНЕНСКО ХОРО (2.45) 7. ТАНЦ С ЛЪЖИЦИ (2.50) Солисти: Ем. Младенов-кларинет и Анани Ананиев-акордеон (1, 5), Милчо Шарлийски-акордеон (2), А. Алиев -цигулка (3), Ст. Дечев-акордеон (4, 6, 7). Обр. Стефан Кънев (1), Емил Колев (2, 5), Любен Тачев (3), Христо Танчев (4, 7), Христо Тодоров (6). Съпр. орк., дир. Христофор Раданов (1, 3), Емил Колев (2, 5), Христо Тодоров (4, 6, 7) Художник — Мариана Минковска

Смесен хор при съюза на слепите в България. Диригент Михаил Карамихайлов, на рояла Стефи Хадживасилева

ВХА 10196

дата на запис: издание 1978 г.

Пролетен зов (м. Бетховен, т. ***), Пролетна песен (м. Шуберт, т. ***), Утринна серенада (м. Шуберт, т. ***), Майска песен (м. Шуман, т. ***), Спомни си, бе пролет (м. Щраус, т. ***, сол. К. Петкова), Приспивна (м. Г. Форе, т. ***), Момина сълза (м. Шварц, т. ***, сол. К. Петкова), О, Нормандия (м. Ф. Берат, т. *** - на есперанто), Вече падна мъгла (м. Полтавцев, т. ***, сол. Хр. Маринов), Де бре Димо (м. П. Стайнов, т. К. Христов), Косач (м. М. Шекерджиев, т. нар.), Млад свирачо (м. Н. Бехтерев, т. нар.), Що ми не доходаш (м. Ал. Кръстев, т. нар., сол. К. Петкова), Песен на дружбата (м. Моцарт, т. *** - на есперанто) Смесеният хор при Съюза на слепите в България възниква като самодеен през 1935 г. и носи името „Балкан“. В началото условията за работа са много трудни. Няма салон, няма дори пиано за провеждането на репетициите. Обаче събралите се около тридесет и пет незрящи младежи и девойки, ръководени от първия диригент на хора, композиторът Михаил Шекерджиев и окриляни от голямата си любов към музиката, настойчиво се занимават и преодоляват първоначалните организационни и други трудности. През 1938 г. на събора на хоровете на югозападна България, хор Балкан се класира на първо място. По-късно, през 1947 г. по указание на безсмъртния учител и вожд на българския народ Георги Димитров, хор Балкан прераства в самодеен и професионален хор. По това време хорът участва и в бригадирското движение. Започват години на упорита и системна работа. Постепенно идват и добрите резултати. Хорът значително увеличава репертоара си. Зареждат се многобройни концерти и изпълнения пред най-разнообразни аудитории – пред работници и кооператори, пред служители и учащи, пред военнослужещи и граждани. Ежегодно, хорът предприема по две концертни обиколки из страната, а също така, всяка година изнася по един или два официални представителни концерти зала „България“. През петдесетте и шестдесетте години хорът има няколко извънредно талантливи солисти, като Христо Маринов – лауреат на Димитровско награда, Карамфилка Петрова и Никола Димитров, наградени с ордени. Увеличава се и състава на хора, за да достигне понастоящем около седемдесет души. Твърде много се разширява и обогатява репертоара на хора. Наред с това се усъвършенстват и изпълнителските му възможности. Хорът е в състояние да изпълнява творби от всички музикални стилове и епохи, включително най-сложни хорови произведения, като хорови балади, кантати, монети и др. кантатно-ораториални композиции. Из творческата биография на хора заслужава да се отбележи, че има издадени грамофонни плочи с негови изпълнения и че хорът е участвал и в снимането на един филм. Най-забележителното между творческите изяви на хора е задграничното турне, проведено преди няколко години. Хорът посети ГДР и ЧССР и под ръководството на главния диригент Михаил Карамихайлов изнесе редица концерти при голям успех в следните градове: Берлин, Лайпциг, Дрезден, Карлмарксщат и Хале, а също така в Братислава и Прага, където получи лавров венец за високо художествено изпълнение. От 1960 г. главен диригент на хора е Михаил Карамихайлов, а от 1962 г. диригент на хора е Стоян Бабеков, корепетитор Стефи Хадживасилева, а най-добрите му солисти днес са: Стефан Паскулов, Султанка Минева и Крум Янев. Хорът дейно сътрудничи с Българското радио, където е направил многобройни магнетофонни записи, предназначени за ползване в програмата на радио София. Изпълнението на хора се отличава с прецизност, музикалност и умение. Това е изтъквано както от специалисти, така и от широката публика ценители и почитатели на хоровото изкуство. Смесеният хор при Съюза на слепите в България е носител на орден „Кирил и Методий“ I-ва степен.