1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31032 коментара
| Ариозо на Елена из "Хубавата Елена" (Офенбах), Ария на Елиза из "Моята прекрасна леди" (Лоу), Ария на Федора из "Принцесата на цирка" (Калман), Ария на Марица из "Графиня Марица" (Калман) Съпр. орк., дир. Др. Ненов Обичайно призванието си към изкуството се изявява още от детски години. Така е и с известната артистка от Държавния музикален театър Лиляна Кошлукова. Тя пее, свири цигулка и пиано още от ранна възраст. По-късно появилото се увлечение по архитектура всъщност й помага да осъзнае окончателно, че нейният живот е свързан с музиката. Кошлукова завършва консерваторията и през 1949 г. постъпва в току-що основания Държ. музикален театър "Ст. Македонски". Още с дебюта си в "Цигански барон" младата певица се очертава като един от стълбовете на колектива. Богатите й природни данни: красив и плътен лирико-драматичен сопран и изящна, изразителна външност се съчетават с одухотворена певческа фраза и впечатляваща актьорска игра. Кошлукова превъплоти с истинско майсторство главните лирични героини от класическите оперети: "Веселата вдовица", "Хубавата Елена", "Бокачио", "Царицата на чардаша", "Принцесата на цирка", "Парижки живот", "Херцогиня Геролщайн", "Орфей в ада", "Лизистрата", от българските музикално-сценични творби - "Бунтовна песен", "Скритото съкровище", "Златната птица", от съветските оперети - "Верният приятел", "Севастополски валс", "Най-съкровеното", "Волният вятър", "Трембита", "Целувката на Чанита", "Ромео - моят съсед" и др. В последното време артистката успешно разшири амплоато си и с характерни образи - напр. в българските творби "Пет милиона и нещо отгоре" и "Щастливецът", а също и с участията си на сцената на Софийската народна опера в оперите "Тоска", "Питър Граймз" и "Галантии Индии" К. Карапетров |
3 2 | ВАМ 5824  |
| Страна А Хитър Петър - изпълнение: Асен Кисимов Най-хубавото - изпълнение: Цонка Митева Страна Б Скъперникът - изпълнение: Петър Пейков Който не работи - изпълнение: Цонка Митева |
1 3 | ВТМ 5823 |
| I Яребичката (Ат. Бояджиев) — 3.00 Весела игра (Б. Елиезер) — 3.00 изп. оркестър "Балкантон", дир. Д. Ганев II Настроение и ритъм (Г. Ганев) — 2.40 Елегия (В. Казасян), соло саксофон Д. Делчев — 4.15 изп. ЕОБРТ, дир. В. Казасян |
| I 1. Ча-ча (П. Прадо), соло на саксофоне С. Русинов — 2.50 2. Олимпик старт (Д. Бейкера) — 3.00 II 1. Большой город (Б. Пейдж) — 4.15 2. Счастливый барабанщик (Б. Пейдж) — 3.10 |
| Изпълнения на италианската певица Милва с оркестъра на Паоло Дзербини-Маренци I 1. Мамалюк 2. Италианско танго (Малгони) II 1. Не знаех (Калви) 2. Милорд (Муно) |
| I Мамалюк (Мальгони) — 2.10 Итальянское танго (Мальгони) — 3.25 II Я не знал (Кальви) — 3.15 Милорд (Муно) — 3.45 |
| Изпълнения на италианската певица Милва с оркестъра на Паоло Дзербини-Маренци I 1. Фламенго рок (Малгони) 2. Първа сутрин на света (Капотоси) II 1. Едничката причина (Донида) 2. Зелено море (Мадзако) |
| I Фламенго рок (Мальгони) — 2.35 Первое утро в мире (Капотосси) — 2.00 II Единственная причина (Донида) — 2.10 Зеленое море (Мадзакко) — 4.40 |
4 3 | ВТМ 5817 |
| Изпълнения на квартет "Фокус 65" в състав: Милчо Левиев - пиано, Симеон Щерев - флейта, Любен Борисов - контрабас и Петър Славов - ударни I Блус в 10 (М. Левиев) — 3.35 Котешка разходка (Дж. Мълигам - М. Левиев) — 4.20 II Момичето от Ипанима (Шобин) — 2.55 Моцарт и сие фокус — 4.45 "...Естествено, за да си позволиш смелостта да импровизираш, освен безспорния талант и предразположение към този вид музика, трябва да бъдат налице абсолютният професионализъм и висок художествен вкус. Липсата на всички тези неща води до големите обърквания и неясноти при разговорите за джаза, като с понятието джазова музика се окичват пошли и безвкусни музикални изяви, които нямат нишо общо с истинския джаз. За чест на членовете на квартета „Джаз-фокус 65“ може да кажем, че имаме пред нас четирима прекрасни музиканти със солидна професионална, академична подготовка, с много талант, богато творческо въображение, с широка обща култура, които им дава възможност да бъдат наясно с големите проблеми на българското национално звукотворчество. . . Характерно за импровизаторския стил на Милчо Левиев е постоянното търсене на оригинален музикален език, тясно свьрзан с типични народностни интонации. Това последното важи също така с не по-малка сила и за Симеон Щерев — един безспорно много талантлив млад инструменталист, — флейтист, който тепърва има да разгъва и разширява своите възможности и като изпълнител на класическата музика, и като импровизатор в джаза . . .“ (Из една рецензия) |
4 3 | ВТМ 5817 |
