1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31032 коментара
| А 1. Не дълбай с длетото тънко (м. Ф. Аврамов) — 4.45 2. Докле е младост — 3.50 Б 1. Безумно ледено сърце — 3.35 2. Ах, прости ми, ой душице — 3.55 |
| 01. Старите песни - м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, съпровожда ЕОБРТ, диригент Георги Робев 02. Сребърната гривна - м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, съпровожда ЕОБРТ, диригент Милчо Левиев 03. Облаци бездомни - м. и т. Йосиф Цанков, съпровожда вокален квартет Приятели на песента и оркестър Балкантон, диригент Димитър Ганев 04. Под жълтите листа на старата липа - м.и т. Йосиф Цанков, съпровожда ЕОБРТ, диригент Георги Робев Известна е истината, че и най-хубавата творба става още по-богата и въздействуваща, когато е претворена от даровит изпълнител. Грамофонна плоча „Балкантон" 5712 предлага на ценителите на забавна и танцова музика именно такова пълноценно сътрудничество. Най-плодовитият и популярен български композитор на забавна музика, Йосиф Цанков, единственият наш „класик” в тази област, е представен с четири свои песни - образци на неговото ранно и сегашно творчество. Пропитите с вглъбена лирика и мечтателност „Облаци бездомни" (1937 г.) и „Под жълтите листа на старата липа" (1939 г.), поднесени на дългогодишните почитатели на творчеството на композитора в съвременен аранжимент, както и поетичните, „новородени" „Старите песни" (1964 г.) и „Сребърната гривна" (1965 г.), се изпълняват от лауреата на IV-ия и VIII-ия Световни младежки фестивали и на Второто общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство Маргрета Николова. Топлият и кадифян мецосопран, изящната певческа линия и изискания академичен вкус оформят М. Николова като забележителна естрадна изпълнителка, чийто художествени достойнства се издигат високо над принизените вкусове на любителите на леки и повърхностни ефекти. Подчертаната романтична чувствителност и интелектуално-емопионалната вглъбеност, чрез които Маргрета Николова се наложи като вещ лиричен тълкувател, са я сближили отдавна с вълнуващите песни на Йосиф Цанков, на които тя стана вдъхновен и неповторим интерпретатор. Константин Карапетров |
| А 1. Обичам да мечтая (м. Г. Николов, т. А. Фриц) — 3.45 2. Един е моя грях (м. Н. Левиев, т. А. Фриц) — 3.25 Б 1. Сняг се сипе над гората (м. и т. Й. Цанков) — 3.30 2. Намико (т. Б. Маджаров) — 3.45 |
3 2 | ВТМ 5710 |
| А 1. Брезите и момичето - А. Заберски, Н. Цонев, изп. Г. Кордов с ЕОБРТ, дир. М. Левиев (3.35) 2. Два без пет - Л. Лесичкова, изп. К. Семов с вок. трио и ЕОБРТ, дир. М. Левиев (2.30) Б 1. Зелени поля, изп. вок. квартет "До-ре-ми-фа" с орк."Студио 5", рък. В. Казасян (2.40) 2. Априлски вятър - А. Йосифов, Д. Точев, изп. Кирил Семов с ЕОБРТ, дир. В. Казасян (2.50) |
| А 1. Пепито ча - ча —2.24 2. Ти си моята тъга (Аурелио Фиеро) — 3.55 Б 1. Привечер (Хаджидакис) — 3.10 2. Тишина без сълзи (Д. Видак) — 3.05 |
5 2 | ВНМ 5708 |
| Шопское хоро - исп. Ибро Лолов - аккордеон с орк., дир. К. Колев Хоро строителей - исп. Н. Атанасов - гайда с орк., дир. К. Колев Добруджанское хоро - исп. орк. при АНПБРТ, дир. Б. Петров Ганкино хоро - исп. Цв. Благоев - кавал с орк. при АНПБРТ, дир. К. Колев |
5 4 | 5706, ВНМ 5706 1961  |
3 3 | 5704 1961 |
| Сватбарски мелодии - соло гайда, На пояс - хоро, съпр. Странджанската група, Загърско хоро - съпр. орк. при АНПБРТ, дир. К. Колев, На борба - соло гайда, Поморийско хоро - съпр. орк. при АНПБРТ, дир. К. Колев |
5 4 | 5703 1964 |
| А 1. Една малка звездица - Ж. Леви, Д. Точев, изп. К. Семов с орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев (2.45) 2. Пирина - Ж. Леви, изп. орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев (3.15) Б 1. Настроение за танц - Ж. Леви, изп. ЕОБРТ, дир. М. Левиев (4.40) 2. Прощаване с морето - Ж. Леви, В. Башев, изп. С. Тянкова с орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев (2.40) В биографията на този изтъкнат наш композитор на „сериозна“ и „лека“ музика влизат редина сериозни за творческата му характеристика факти: дългогодишна ръководна музикантска работа в самодейни колективи, в ансамбли, в театри и пр. Биография, в която пулсира неспокойната, отзивчива натура на един съвременен по мисъл и чувство творен, в която еднакво тежат с достойнствата си и програмната му симфония „На живот и смърт" и новелата „Момичето, което обичам" (поставена с голям успех в ДМТ „Ст. Македонски"), и музиката към спектакли на Държавния сатиричен театър („Чичовци", „Предложение-Сватба-Юбилей“ и др.), и над 50-те естрадни и танцови пиеси, познати и обичани от всеки любител на танца и веселието. Насочени към своеобразно свързване на естрадно-забавната с масовата песен и понякога с елементи от фолклор, напоследък творческите търсения на Жул Леви са най-очевидни в твърде популярните му „Дивертименто концертанте за тромпет и оркестър", песните „Решителност малко е нужна" и „Слънчев бряг", както и в оркестровите „И-ха-ха", „Циркова увертюра" и много други. Р. Бикс |
| Страна А Символ верую на българската комуна (1.00) Майци си (2.00) В механата (2.30) Страна Б Борба (3.30) До моето първо либе (2.50) Плочата е притурка към книгата "Христо Ботев. Избрани творби" (София, "Народна младеж", 1965) |
5 4 | 5699, ВТМ 5699 |
5 4 | 5699, ВТМ 5699 |
5 4 | 5699, ВТМ 5699 |
| А Лилиана (Франкер - Бредздорф) — 2.30 Спомените за Шопен (Белучи - Лорети) — 3.20 Б Танго на розата (Скпейер - Ботеро) — 3.00 Чужда земя (Марлета - Либерати) — 3.15 Съпр. оркестър Роден на 22 октомври 1946 година в Рим, Робертино Лорети е петото дете в десетчленното семейство на строителен работник. Още като ученик в началното училище, проявява изключителни музикални способности, пее като солист в детски и църковни хорове. По това време го чува случайно и Бениамино Джили и ласкаво се изказва за него, предричайки му голямо бъдеще. В скоро време обаче болестта и безработицата на бащата принуждават Робертино да почне отрано „концертна дейност“ из барове и ресторанти с популярните песни „О, слънце мое“, „Върни се в Соренто“, „Санта Лучия“ и др. Участвува с успех във фестивали на прогресивниге издания „Паезе сера" и „Вие нуове“. По време на едно от тези му изпълнения го забелязва известният датски музиколог Волмар Соренсен, който му предлага гастроли из скандинавските страни. Турнетата му из Дания, Швеция, Норвегия, Англия, Финландия и други страни, изпълненията по радиото и телевизията, десетките хиляди грамофонни плочи разнасят чудния му детски глас из целия свят. Едновременно с усилената концертна дейност, Робертино учи отначало в школата на Тито Гоби, а после в академията на Тито Скипа при маестро Ренато Масими, изучава чужди езици и общообразователни предмета, спортува, играе във филма „Суматоха в Тирол“, където пее „Мама“ и във филма „Флеминг в колежа". През 1961 и 1962 г. Робертино е в почивка, наложена от мутацията на гласа му. Той подновява концертната дейност през 1963 г. вече като обещаващ тенор. През последните две години Робертино на два пъти е сред финалистите на известния фестивал на италианската песен в Сан Ремо, гастролира в САЩ, Западна Германия и други страни, играе във филми. България е първата социалистическа страна, която посещава през септември 1965 г. и за която той ласкаво се изказва, че е „страна на слънцето, плодовете и радостта, страна, в която младежта обича много музиката". Ал. Шишов |
| ИЗПЪЛНЕНИЯ НА КЛАУДИО ВИЛЛА с орк. "Сан Ремо", дир. Ел. Монти А 1. Мексико — 4.03 2. Стълбичката — 2.56 Б 1. Андалузия — 3.30 2. Тиха песен — 3.53 |
