1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30526 коментара
7 4 | ВАА 1966 дата на запис: 1976  |
| Страна А — 23.55 Страна Б — 21.35 В ролите на: Дребосъчето — Мирослава Стоянова, Карлсон — Лора Керанова. Участвуват и артистите: Славка Славова, Йорданка Кузманова, Светослав Карабойков, Надежда Топалова, Надежда Савова, Сотир Майноловски, Коста Карагеоргиев, Илия Раев, Даринка Горанова, Лиляна Апостолова Драматизация: Мария Нанчева Режисьр: Кирил Каменов Музика: Константин Цеков касета ВАМС 7064 Мили деца, Как мислите — живее ли наистина на покрива Карлсон, който умее да лети самичък само... като натисне едно копче на корема си? Истинско ли е това малко, дебело и самоуверено човече, което долита при Дребосъчето винаги, когато то има нужда от него, казва „Спокойствие и само спокойствие !" и говори и прави цял куп невероятни неща? Не само майката и бащата на Дребосъчето, но и всички възрастни твърдят, че Карлсон е една приятна измислица на шведската писателка Астрид Линдгрен. А децата, както и Дребосъчето, са убедени, че той съществува наистина. Ето, това е хубавото на хубавите измислици, че ни се струват истински. Защо ли? Защото, както казва големият писател Ханс Кристиан Андерсен, „приказката и действителността граничат тъй близо помежду си". |
3 2 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
3 2 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
3 2 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
| Страна А — 23.50 Драматизации по: 1. Приказка за попа и слугата му Балда 2. Златната рибка Изпълняват: Ас. Ангелов, В. Дойчева, К. Карагеоргиев, Б. Арабов, И. Финци, Т. Лолова, Б. Банков Страна Б — 23.40 Драматизация по: Приказка за цар Салтан Изпълняват: В. Дойчева, Ас. Ангелов, Т. Лолова, Б. Арабов, Б. Банков, М. Стоянова, И. Финци, К. Карагеоргиев, О. Селиктарова, Н. Пантева, Б. Бозаков Драматизация и режисура: Р. Майлер касета ВАМС 7106 Мястото на действие на Пушкиновите приказки е древна Русия, изсечена от столетни пънове или иззидана от бял варовик. Причудлива Русия — с дъсчените греди, блещукаща със златистите покривчета, куполи и кубета. Да обича Русия, да разбира поезията на своята страна, да познава нечувано богатия и скъп на сърцето руски език, е научила Пушкин неговата бавачка Арина Радионовна Матвеева. Може би дори не всички знаят нейната скромна фамилия. Поезията на Русия се е подела от старите бавачки и баби, от простите селяни. Те са я пазили. Те са я предавали от уста на уста бавно и спокойно, сякаш плетели трайно плетиво. Те са вълнували с тази поезия сърцата на своите питомци. Великата заслуга на тези прости жени пред народа се състои именно в това, че техните потомци по-късно са се издигнали до върховете на най-чистата народна поезия и са станали всенародни гении за векове. Пушкин е изрекъл за своята бавачка такива ласкави такива нежни думи и с толкова синовна любов, че ти се свива сърцето от тях: другарка в дните ми сурови, гугутка немощна, добра. . . В Михайловское, посред зима, затрупала със сняг друмите и стария дом на поета, Пушкин слушал милите бабини приказки, необикновено прости и вълшебни. Те се превръщали под неговото леко, бързо перо в пеещи строфи: В синя вис блестят звездите, в морска шир бучат вълните; облак по небе лети, бъчва по море кънти... Аз съм бивал в Пушкиновото Михайловское, в ниския дом на Арина Радионовна. Там в топлия сумрак са се родили всичките тези забележителни приказки — за рибари и рибката, за цар Салтан, за златното петле, за мъртвата царкиня, за попа и работника Балда. Пушкин сам казвал за тях: "Що за прелест са тези приказки! Всяка от тях е една поема !..." Константин Паустовски |
5 3 | ВРА 1964 |
5 3 | ВРА 1964 |
5 3 | ВРА 1964 |
| Суппе Ф. Из оперетты "Великая неизвестная": Ария Барона; Ария Лучии; Песня Феофиля; Из финала I-го действия; Интродукция ко II-му действию; Песня Барона; Песня Полины; Дуэт Полины и Феофиля; Дуэт Лучии и Барона: Дунаевский И. О. Дуэт Пепиты и Мики из I-ого действия; Дуэт Пепиты и Мики из III-ого действия: из оперетты "Вольный Ветер"; Дуэт Вари и Гриши из оперетты "Звездные дороги"; Дуэт Ларисы и Яшки из оперетты "Белая акация" Х. Харалампиев (1, 4, 6, 9), Ил. Григорова (2, 4, 9), В. Даскалов (3, 4, 8, 10―14), Х. Михайлова (4, 7, 8, 10), Л. Кисьова (11―14); [музыкальное] сопровождение ОСОКТР, дирижеры Н. Недялков (1, 2, 4, 7―10), Др. Ненов (11―14), хор (1, 2, 4, 7―10) Името на Франц фон Супе е записано в историята на музиката наред с Йохан Щраус, Офенбах, Калман, Лехар — композитори, които допринесоха за разгръщането и издигането на оперетния жанр. Супе е роден на 18 април 1819 г. в Спалато, а умира на 21 май 1895 г. във Виена. Учил е във Виенската консерватория, а по-късно работи като капелмайстор в различни виенски театри. Написал е една симфония, една меса, един реквием, няколко увертюри и около 200 оперети, но в наши дни на известност се радват: "Десет милиона и някакьв мьж", "Дама пика", "Хубавата Галатея“, "Леката кавалерия", "Бокачио" и "Великата неизвестна". Последната неотдавна бе реализирана у нас на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Оперетата "Великата неизвестна" не се отличава с оригинално либрето, както и повечето оперети, създадени през този период. Действието се развива в Париж. На фона на борбата между бонапартистите и роялистите се разгръща една лична драма, която в края на събитията има щастлив финал. Недостатъците в либретото в известен смисъл се компенсират от приятната — лееща се мелодия, от вярната музикална характеристика на героите. Не малко място е отредено и на ансамблите. Днес едва ли ще се намери човек, който не познава жизнеутвърждаващото, оптимистично и талантливо изкуство на Исак Осипович Дунаевски. Музикалното дарование на един от основоположниците на съветската масова песен, филмова и оперетна музика, се проявява още от най-ранно детство. 10-годишен, той постъпва в Харковското музикално училище. Бурните дни на революцията— 1917 г., Дунаевски преживява в Харков. Октомври му отваря вратите на народната консерватория, и той я завършва през 1919 г. Работи в Харковския драматичен театър, естрадния театър „Ермитаж", сатиричния театър в Москва. За Дунаевски театъра става втора консерватория. Той му помага да придобие конкретност на музикалния език и умение образно да мисли в музиката. Значимостта на творчеството на Дунаевски не се измерва с цифри. То има по-други измерения и се оценява с други категории и величини. Но ако все пак трябва да се обърнем към цифрите, те ще наброят стотици опуси : 12 оперети, 4 балета, музиката към 28 филма, много танцови пиеси за естраден оркестър, детски естрадни песни, маршове. С творчеството си Дунаевски великолепно доказва, че в музиката няма сериозни и несериозни жанрове, че "В истински хубавата музика всичко е хубаво..." — както сам той писа в сп. "Советская музика". Жейна Елиезер |
5 6 | ВТА 1963 1976, дата на запис: 1976 |
5 6 | ВТА 1963 1976, дата на запис: 1976 |
5 6 | ВТА 1963 1976, дата на запис: 1976 |
| I страна Блус в кралската градина (Кл. Уйлямс) — 4.53 Луис Армстронг Завръщане в Свахили (Кл. Тери) — 3.00 Кларк Тери Бъркс работи (Д. Гилеспи) — 8.55 Дизи Гилеспи II страна Нещата, които вършихме лятото (Стейн) — 6.00 Фреди Хъбард Съвсем отблизо (Б. Чейз) — 7.35 Бил Чейз Фиеста (Ч. Кориа) — 8.05 Мейнард Фергюсън |
3 2 | ВОА 1962 дата на запис: издание 1976 г. |
| Ария на Яго из оп." Отело" - Верди, съпр. СОКТР, дир. В. Стефанов Ария на Риголето из оп."Риголето" - Верди,съпр. СОКТР, дир. Др. Ненов Ария на Жерар из оп."Андре Шение" - Джордано, съпр. СОКТР, дир. В. Стефанов Ария на Ирод из оп."Иродиада" - Масне, съпр. СОКТР, дир. В. Стефанов Речитатив и ария на Едип из оп. "Едип в Колона" - Сакини, съпр. ОСОКТР, дир. В. Стефанов Ария на Макбет из оп."Макбет" - Верди, съпр. на пиано Е. Миндизова Ария на Дон Карлос из оп."Ернани" - Верди, съпр. на пиано Е. Миндизова Ария на Алфонсо из оп."Лукреция Борджия" - Доницети, съпр. на пиано Я. Шумелова Ария на Хенрих VIII из оп."Хенрих VIII" - Сен - Санс, съпр. на пиано Л. Кондов Ария на Шиндия из оп."Лахорски цар" - Масне, съпр. на пиано Я. Шумелова |
6 3 | ВТА 1961 1976, дата на запис: 1976 |
| I страна 1. Среднощен час (От. Рединг, Л. Георгиев) — 2.40 2. Сянката на твоята усмивка (Дж. Мандел, Ал. Бръзицов, Л. Георгиев) — 3.50 3. Приятелството (А. Заберски, Л. Георгиев) — 3.15 4. Твоята близост (Х. Кармайкл, Л. Георгиев) — 6.50 5. Сребърна сватба (Л. Георгиев, М. Станчев) — 4.10 II страна 6. Възпоминание за Джордж (Ем. Георгиев) — 3.50 7. Лято (Дж. Гершуин, Ив. Стайков - Л. Георгиев) — 3.00 8. Тази малка земя (м. и ар. А. Заберски) — 3.30 9. Любовна история (Фр. Ле, Ал. Бръзицов) — 3.30 10. Импрессия (м. и. ар. Л. Георгиев) — 6.05 Людмил Георгиев - алт саксофон Съпр. ЕОКТР, дир. В. Казасян (1—3, 7—10), Ем. Георгиев (5, 6), М. Станчев - пиано, Т. Шиков - бас китара, Кр. Калъчев - ударни (4) Ако в света на музиката беше прието да се говори за рекорди, бих казал, че един от българските рекорди принадлежи на Людмил. Чудесен рекорд на вярност и любов към саксофона и музиката, рекорд на трудолюбие и професионална етика, на вдъхновено музикантско майсторство. Той започна сам и сам извървя дългия и труден път на усъвършенствуването, без строгата методичност, без насочващата ръка на педагога. За да го срещнем днес, в зрялата му възраст, достигнал до едно забележително тоново и техническо съвършенство, до една академическа висота, колкото и странно да прозвучава в случая този термин. Не е проблем да го склониш да посегне към инструмента, за да ти припомни,- как би изсвирил дадена тема Джони Ходжес или Чарли Паркър, Пол Дезмънд или Джулиан Кенонбал — неговият идеал. И след като дълго сте разговаряли, и той е свирил, и пак е свирил, и пак дълго сте разговаряли, след като си надникнал в едно ъгълче на неговия свят, започваш да си даваш сметка, че малкото, което току-що си чул, и многото, което е останало неказано и неизсвирено, му струва хиляди часове, дни и нощи пред плочите и записите, хиляди часове и дни в борба с капризния инструмент. И започваш да проумяваш, че е черпил вода направо от извора, че се е учил от големите ... И ако някой ден сам той ви разкаже, че негови учители са били този или онзи преподавател или музикант, отнесете това към неговата скромност. Защото на онова, което той знае и може, би могъл да го научи само упорития му труд и собствения му талант. Людмил е преминал през всички кръгове на музикантското чистилище — през танцовите забави в крайните квартали, през летните градини и увеселителните заведения, през аматьорските концерти на "Джаза на младите" и тези на големите оркестри от 50-те години, през осемте години в цирка със състава на „Оптимистите", през петте години, в които ръководеше оркестър "София" и през още толкова — на работа извън страната ... Път богат и разнообразен, който, съчетан с личните му качества и музикална дарба, го създаде като забележителна фигура, като истински "Ас" на забавната музика и джаза, и то — не само по нашите мащаби. Пред нас е първата му плоча, с която прекрасния музикант ни дарява щедро със зрялото си инструментално и импровизаторско майсторство. Подбраните пиеси издават недвусмислено неговите музикални предпочитания и вкус, и безспорно са измежду ония, които винаги е желаел да изсвири. Плочата е предназначена за широка слушателска аудитория — това проличава най-вече в аранжиментите, решени преобладаващо в съвременен популярен стил. Този стил е пределно познат на изпълнителя и той го защитава превъзходно, като не пропуска да подчъртае и определената си склонност към джаза. Заслужава да се изтъкне колегиалната помощ на аранжьорите А. Бръзицов, И. Стайков, А. Заберски, Р. Любенов и М. Станчев, на диригента В. Казасян, на художника Филип Малеев и не на последно място на тонрежисьора Деян Тимнев, вложил в работата си много старание и вещина. На Людмил Георгиев и на новата инициатива на "Балкантон" — на добър час! Емил Е. Георгиев |
10 5 | ВОА 1959, ВНА 1688 (2 плочи) |
10 5 | ВОА 1959, ВНА 1688 (2 плочи) |
10 5 | ВОА 1959, ВНА 1688 (2 плочи) |
3 2 | ВАА 1960 1976, дата на запис: 1976 |
| I страна — 23.06 Радост от живота, Нашето време, Към поетите, Сън, Свиждане, Драва-Соболч, Ода за революцията, Комунисти, Великата земя, Признателност, Моят път, Светла музика II страна — 23.25 Към потомците, Завещание, Сън, Дърварят и залеза, Спокойните, Моите деди, Родина, Ода за България, Монолог пред Родината, Поезия |
10 5 | ВОА 1959, ВНА 1688 (2 плочи) |
| Оперните гласове на България (двоен албум е направен по поръчка на Комитета за отдих и туризъм): Рондо на Мефистофел из оп."Фауст" - Гуно, изп. Николай Гяуров Ария на Манон из оп. "Манон Леско" - Масне, изп. Райна Кабаиванска Ария на Енцо из оп."Джоконда" - Понкиели, изп. Никола Николов Ария на Дон Базилио из оп."Севилският бръснар" - Росини, изп. Никола Гюзелев Ария на Орфей из оп."Орфей" - Глук, изп. Александрина Милчева - Нонова Разказ на Стария циганин из оп. "Алеко" - Рахманинов, изп. Димитър Петков Ария на Галицки из оп. "Княз Игор" - Бородин, изп. Николай Гяуров Ария на Ралфи из оп. "Красавицата от Петр" - Бизе, изп. Николай Гяуров Ария на Леонора из оп. "Силата на съдбата" - Верди, изп. Райна Кабаиванска Ария на Елена из оп. "Момчил" - Л. Пипков, изп. Райна Кабаиванска Ария на Рудолф из оп."Бохеми" - Пучини, изп. Никола Николов Ария на Макдъф из оп. "Макбет" - Верди, изп. Никола Николов 1-та плоча - виж ВНА 1688 |
3 2 | ВХА 1957 дата на запис: издание 1976 г. |
| 1 страна На Партията / Ал. Йосифов; текст П. Матев, Майките, които още чакат / В. Райчев; текст Д. Точев; Единадесет звезди / Б. Гатев; текст Г. Евдокиев. Предконгресна / Ал. Двоскин; текст Д. Арабаджиев; Варшавски строй / Д. Добрев; текст Р. Ботева Изп. П. Петров (1), Г. Кордов (2), Л. Парашикова и Д. Чупаринова (4) с АПКТР, дир. Михаил Милков 2 страна Под твоето знаме / Ал. Йосифов, т. Д. Точев; солист В. Кънчев. На Партията / Ал. Райчев; текст Г. Джагаров. Априлско знаме предконгресно / Д. Петков; текст П. Волгин; солист Ал. Милчева-Нонова. Искра пътува / Д. Вълчев; текст П. Славянски; солисти П. Ненчев и М. Шишков Изп. В. Кънчев (1), Ал. Милчева-Нонова (3), П. Ненчев и М. Шишков (4) с АПКТР, дир. Михаил Милков (1, 3, 4), Българска хорова капела "Светослав Обретенов", диригент Любен Митрополитски (2) |
3 2 | ВХА 1958 дата на запис: издание 1976 г. |
| Хвърковатата чета / Г. Костов; текст Ив. Генов; аранжимент М. Милков. Копривщица / Ал. Райчев; текст Д. Арабаджиев. Балада за Копривщица / Д. Хинков; текст Е. Бурнаски; солист П. Герджиков. Април, април / Д. Вълчев; текст Д. Райнова. Хвърковатата чета / Ас. Карастоянов; текст М. Спасов; аранжимент К. Големинов. Април 1976: кантата за солист, четец и оркестър / Ал. Йосифов; текст Д. Точев; изпълняват Ал. Милчева-Нонова и Б. Арабов Изпълнява Ансамбъл за песни при Комитета за телевизия и радио, диригенти Михаил Милков и Камен Големинов и Българска хорова капела, диригент Любен Митрополитски |
3 2 | ВАА 1956 дата на запис: 1976 |
