1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30799 коментара
5 3 | ВАА 1977 1976, дата на запис: 1976  |
| Страна А — 20.25 Комунисти / Мл. Исаев. Орлицата / В. Марковски. Комунисти / Н. Инджов. Желязно племе / В. Андреев. Жажда / Д. Жотев. Творчество / В. Башев. Молитва към революцията / В. Ханчев. Разговор с революцията / Сл. Хр. Караславов. Детето ме попита онзи ден / П. Стефанов. Нашата партия / Ан. Тодоров. Песен за генералната линия / Д. Методиев Страна Б — 23.20 Признателност / Ев. Евтимов. Посвещение на партията / Сл. Хр. Караславов. На БКП / П. Матев. Посвещение / В. Голев. Изповед / Г. Джагаров. На Партията / М. Шопкин. Комунисти / Н. Антонов. Комунистите / Д. Овадия. Реквием за старите комунисти / Н. Христозов. Сенките на загиналите / А. Германов. Балада за делегатите / Ст. Пенчева. Песничка за Мамаев Курган / Л. Левчев. Комунисти / Мл. Исаев Изпълняват Виолета Бахчеванова и Любомир Кабакчиев |
3 5 | ВАА 1975 1977, дата на запис: 1977 |
| Страна А — 24.20 Страна Б — 22.10 Участвуват: Славка Славова, Петър Петров, Петър Пейков, А. Ничева, Димитър Коканов, Леда Тасева, Сотир Майноловски, Михаил Парменов, Борис Арабов, Вели Чаушев и Меглена Караламбова Музика: Бенцион Елиезер Режисьор: Ребека Арсениева-Майлер касета ВАМС 7565 |
9 2 | ВАА 1973-1974 (2 плочи) 1976, дата на запис: 29 март 1976 |
| ТОДОР ЖИВКОВ I СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП из Отчетния доклад, изнесен пред XI конгрес на БКП София, 29 март 1976 г. ВАА 1973 Страна I — 25.40 Страна II — 19.10 ВАА 1974 Страна I — 21.05 Страна II — 23.00 |
7 3 | ВНА 1972 дата на запис: издание 1976 г. |
7 3 | ВНА 1972 дата на запис: издание 1976 г. |
7 3 | ВНА 1972 дата на запис: издание 1976 г. |
7 3 | ВНА 1972 дата на запис: издание 1976 г. |
| Алтънлъ Стоян. Хайдушка народна песен / изпълнява В. Стоянова; съпровод на кавал Н. Ганчев; рецитира М. Маринов. Снощи отидох у братови си / изпълнява Д. Кунева; съпровожда оркестър, обраб. и диригент Ан. Наумов. Тенювата стара майка / изпълнява С. Кънчева; съпровожда оркестър, обраб. и диригент К. Колев. Телялин вика на Сливен / изпълнява Й. Караиванов; съпровожда оркестър, диригент К. Колев; рецитира Г. Попов. Гита и Георги. Партизанска песен / текст П. Захариева; изпълнява П. Захариева; съпровод на кавал Н. Ганчев |
3 4 | ВНА 1971 дата на запис: издание 1976 г. |
3 4 | ВНА 1971 дата на запис: издание 1976 г. |
3 4 | ВНА 1971 дата на запис: издание 1976 г. |
| Изпълнения на Станчо Стоилов, съпровожда оркестър, обраб. и диригент Б. Нанков: Павле левент; Калина лиляк кършила; Раде Йована любило; Наел ми се левент момък; Ка пойде Цона за вода; Тръгнала е Йова мома; Болен да бях се разболял; Тръгнали старци с кола за зайци Изпълнение на Шопски народен оркестър при Окръжен народен съвет - София, ръководител Б. Нанков: Ангелинината / солист Тр. Балджиев - гайда; Лудо хоро; Гердино хоро; Ровината; Малашевско хоро / солист Тр. Балджиев - гайда; Чукуровски бучимиш; Чупетловска ръченица; Плетено хоро / обраб. Б. Нанков |
2 | ВКА 1970 1976, дата на запис: 1976 |
6 2 | ВСА 1969 дата на запис: издание 1976 г. |
| Частите на симфонията са: Земя мъченица, Кървава пролет, В памет на героите, Братя освободители |
1 3 | ВСА 1968 дата на запис: издание 1976 г. |
| Опус 6. Концерт за пиано и оркестър No 1 (1. Moderato. 2. Andante cantabile. 3. Allegro con fuoco) / Панчо Владигеров; изпълнява Тео Мусев - пиано със Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Александър Владигеров |
6 2 | ВСА 1967 дата на запис: издание 1976 г. |
| Опус 20. Симфония в си бемол мажор / Ернест Шосон; изпълнява Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Емил Караманов; Опус 25. Поема за цигулка и оркестър / Ернест Шосон; изпълнява Стойка Миланова - цигулка със Софийска държавна филхармония, диригент Димитър Манолов |
7 5 | ВАА 1966 дата на запис: 1976 |
| Страна А — 23.55 Страна Б — 21.35 В ролите на: Дребосъчето — Мирослава Стоянова, Карлсон — Лора Керанова. Участвуват и артистите: Славка Славова, Йорданка Кузманова, Светослав Карабойков, Надежда Топалова, Надежда Савова, Сотир Майноловски, Коста Карагеоргиев, Илия Раев, Даринка Горанова, Лиляна Апостолова Драматизация: Мария Нанчева Режисьр: Кирил Каменов Музика: Константин Цеков касета ВАМС 7064 Мили деца, Как мислите — живее ли наистина на покрива Карлсон, който умее да лети самичък само... като натисне едно копче на корема си? Истинско ли е това малко, дебело и самоуверено човече, което долита при Дребосъчето винаги, когато то има нужда от него, казва „Спокойствие и само спокойствие !" и говори и прави цял куп невероятни неща? Не само майката и бащата на Дребосъчето, но и всички възрастни твърдят, че Карлсон е една приятна измислица на шведската писателка Астрид Линдгрен. А децата, както и Дребосъчето, са убедени, че той съществува наистина. Ето, това е хубавото на хубавите измислици, че ни се струват истински. Защо ли? Защото, както казва големият писател Ханс Кристиан Андерсен, „приказката и действителността граничат тъй близо помежду си". |
3 3 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
3 3 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
3 3 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
| Страна А — 23.50 Драматизации по: 1. Приказка за попа и слугата му Балда 2. Златната рибка Изпълняват: Ас. Ангелов, В. Дойчева, К. Карагеоргиев, Б. Арабов, И. Финци, Т. Лолова, Б. Банков Страна Б — 23.40 Драматизация по: Приказка за цар Салтан Изпълняват: В. Дойчева, Ас. Ангелов, Т. Лолова, Б. Арабов, Б. Банков, М. Стоянова, И. Финци, К. Карагеоргиев, О. Селиктарова, Н. Пантева, Б. Бозаков Драматизация и режисура: Р. Майлер касета ВАМС 7106 Мястото на действие на Пушкиновите приказки е древна Русия, изсечена от столетни пънове или иззидана от бял варовик. Причудлива Русия — с дъсчените греди, блещукаща със златистите покривчета, куполи и кубета. Да обича Русия, да разбира поезията на своята страна, да познава нечувано богатия и скъп на сърцето руски език, е научила Пушкин неговата бавачка Арина Радионовна Матвеева. Може би дори не всички знаят нейната скромна фамилия. Поезията на Русия се е подела от старите бавачки и баби, от простите селяни. Те са я пазили. Те са я предавали от уста на уста бавно и спокойно, сякаш плетели трайно плетиво. Те са вълнували с тази поезия сърцата на своите питомци. Великата заслуга на тези прости жени пред народа се състои именно в това, че техните потомци по-късно са се издигнали до върховете на най-чистата народна поезия и са станали всенародни гении за векове. Пушкин е изрекъл за своята бавачка такива ласкави такива нежни думи и с толкова синовна любов, че ти се свива сърцето от тях: другарка в дните ми сурови, гугутка немощна, добра. . . В Михайловское, посред зима, затрупала със сняг друмите и стария дом на поета, Пушкин слушал милите бабини приказки, необикновено прости и вълшебни. Те се превръщали под неговото леко, бързо перо в пеещи строфи: В синя вис блестят звездите, в морска шир бучат вълните; облак по небе лети, бъчва по море кънти... Аз съм бивал в Пушкиновото Михайловское, в ниския дом на Арина Радионовна. Там в топлия сумрак са се родили всичките тези забележителни приказки — за рибари и рибката, за цар Салтан, за златното петле, за мъртвата царкиня, за попа и работника Балда. Пушкин сам казвал за тях: "Що за прелест са тези приказки! Всяка от тях е една поема !..." Константин Паустовски |
5 3 | ВРА 1964 |
5 3 | ВРА 1964 |
