1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30588 коментара
9 4 | ВАА 1522 1974, дата на запис: 1973  |
| Страна А — 17.00 Страна Б — 17.00 В ролята на Тошко — Асен Ангелов. Участвуват още: Жоржета Чакърова, Меглена Караламбова, Евг. Филипова, Лили Апостолова, Петър Пейков, Стоил Попов и Мария Пантева Режисьор: Р. Майлер касета ВАМС 7712 Мили деца, Прели години големият писател Ангел Каралийчев написа една чудесна повест ТОШКО АФРИКАНСКИ В нея той разказа веселите патила на една малка маймунка. Оттогава мина много време. Много български деца четоха и продължават да четат тази повест, смяха се и продължават да се смеят над приключенията на Тошко, а малката маймунка беше и остава техен любим герой. Сега вие имате възможност да чуете патилата на Тошко Африкански, записани на грамофонна плоча. Артистите записаха тази плоча с голяма радост, защото и те познаваха от детството си повестта на Ангел Каралийчев, защото Тошко Африкански беше и е техен добър познат и любим герой. А това, което човек е обичал силно през детските си години, не се забравя цял живот! |
3 3 | ВАА 1521 1973, дата на запис: 1973 |
5 3 | ВАА 1520 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 21.30 Страна Б — 23.20 В ролята на Буратино — Славка Рачева. Участвуват: Славка Славова, Николай Бинев, Борис Арабов, Сотир Майноловски, Домна Ганева, Асен Ангелов, Банко Банков, Люба Алексиева, Мирослава Стоянова, Васил Кирков, Васил Попов, Илия Добрев Режисьор: Мария Нанчева Музика: Петър Ступел касета ВАМС 7711 |
7 4 | ВАА 1519 1974, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 20.27 Страна Б — 21.24 Изпълняват: Том - Славка Славова. Участват и: Цонка Митева, Апостол Карамитев, Лили Райнова, Домна Ганева, Мара Чапанова, Ганчо Ганчев, Иван Стефанов, Иван Хаджирачев, Борис Арабов, Петър Пейков, Хари Тороманов, Сотир Майноловски, Ст. Стефанов Режисьор К. Каменов касета ВАМС 7139 |
3 3 | ВАА 1518 1975, дата на запис: 1974 |
| Страна А — 24.00 Сто четиридесет и пет дни от 1877 година Изпълняват В. Пехливанов, П. Чернев, Н. Динев. Страна Б — 23.00 Три дни от 1923 година Изпълняват М. Михайлов, П. Чернев, Н. Динев. Режисьор Г. Аврамов |
4 3 | ВАА 1517 1974, дата на запис: 1973 |
6 3 | ВХА 1516 дата на запис: издание 1973 г. |
| Изпълняват Коста Цонев и Невена Мандаджиева; [съпровожда] Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Александър Владигеров. Кой вижда по-надалеч / Петър Ступел и Юри Ступел; текст Стефан Цанев; изпълнява Климент Денчев. Мъже в море / Петър Ступел; текст Христо Берберов; изпълнява Тодор Колев |
3 2 | ВАА 1514 дата на запис: издание 1973 г. |
| Страна А — 25.30 Една българка Страна Б — 23.15 Дядо Йоцо гледа Художественото наследство на Вазов представлява едно от най-големите богатства на нашата култура. Свързано с определен исторически момент, отразяващо конкретна историческа действителност, то обаче надхвърля своето време, не е само документ за една епоха съдържа идейно-възпитателни и художествени ценности, които говорят непосредствено и живо и на съвременния читател. Преценявайки огромната и разностранна творческа дейност на Вазов, ние не можем да не се възхитим от неговата необикновена творческа енергия, от неговото дело на творец във всички области на художествената литература и в лириката, и в поемата, и в разказа, и в романа, и в пътеписа, и в драмата. Не е твърде лесно да се определи къде точно най-много тежи това дело, в коя област се е проявила най-ярко творческата сила на Вазов. В неговото литературно наследство се срещаме с прекрасни и забележителни творби както в лириката, така и в художествената проза и особено в белетристиката .................... Разказите на Вазов — без всяко съмнение представляват една от най-ценните страници не само в белетристиката му, но и в цялото му творческо дело. Те са не само един от върховете в неговото творчество, но в много отношения и досега остават ненадминати в българската литература......... ............. С неговите разкази са възпитани цели поколения. Образите на дядо Йоцо/баба Илийца, Левеки от „Из кривините" й „Чистият път“, майката, братчето и сестричето от „Иде ли?", старата селянка от „Пейзаж", Василица, селяните в „Негостолюбиво село“ и т. н. нарисувани така релефно, с толкова непосредственост и топлота, оставят дълбока следа в съзнанието на читателите. Не само в делото на Вазов, но в цялата българска литература изобщо посочените разкази се очертават като забележителни и в много отношения и до днес недостигнати по реализъм и сила на изображението творби. Те са един от върховете на нашата художествена мисъл, разкриват най-пълно творческата дарба на писателя, въздействуват дълбоко и неотразимо. За техните големи художествени качества свидетелствува не само приемът им от българските читатели, но и високата оценка, която са получили в чужбина, където са проникнали в преводи. В най-хубавите си разкази Вазов е отразил съществени, типични прояви от живота на народа и се очертава като истински народен писател. Проф. ПЕТЪР ДИНЕКОВ Из предговор към „Разкази" от Иван Вазов |
3 3 | ВАА 1513 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 23.30 Страна Б — 25.00 Композиция по негови бележки, писма, откъси от творби и др. Композиция Веселин Димитров Текстът на Елин Пелин чете Георги Черкелов, Участвуват още: Петър Чернев, Петър Пейков, Л. Захова и В. Борисов Режисьор Е. Драганова |
5 5 | ВАА 1511 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А 1 част - Орел и ловец — 19.00 Изпълняват Рачко Ябанджиев, Сотир Майноловски, Светослав Карабойков, Лилия Енева, Лили Апостолова, Нина Стамова, Н. Гочева Страна Б 2 част - Патилата на Иван — 21.10 Изпълняват Рачко Ябанджиев, Илия Добрев, Домна Ганева, Мирослава Стоянова, Борис Арабов и др. Думите, загубили своето значение за нас, имат една съдба — те са обремени на забрава, престават да се произнасят от хората и преминават в речниците. Историята, като филтър, прецежда езика и оставя на човека само тези думи, които са му необходими. Една от тях е "приказка". "О — могат да кажат някои,— нашият век е век на думи като кибернетика, електроника, социология... Сега не ни е до приказки." И все пак приказката съществува. Как да си обясним това ? Но не е ли по-добре преди да си обясним, да си припомним какво е това прнказка, или по-точно — какво е руската приказка? Най-кратко я определя самият автор — народът. "Приказката — това е измислица." Руският писател К. С. Аксаков добавя — "В приказката разказвачът съвсем съзнателно нарушава всички представи за време и пространство, говори за тридесето царство, за небивали страни и какви ли не фантазии". А едно от съвременните определения гласи — „Основната черта на приказката като жанр е подчертаната, съзнателна насоченост на измислицата". Да, приказката съзнателно нарушава предела за време и пространство. "Хвърчащото килимче", измислено от народа, нарушава пространството и лети в приказката със скоростта на свръхзвуков самолет. Приказката — това е предусещане на нашето настояще. Затова тя съществува в живота така естествено, както наред с небостъргачите на Калининския проспект в Москва съществува и мъничката църква. Приказката говори, че и миналото на народа е не по-малко фантастично от неговото бъдеще. В понятието "мечка" напр. у славяните се е запечатала представа за кръвно-родствените отношения на човека с мечката. Приказките са съхранили поверия, според които тя е помагала на заблудилия се в гората, а в нейната лапа е скрита тайнстиена сила. Това звучи не по-малко фантастично, отколкото съществуването на човекоподобни на другите планети. И ако сега науката ни открива бъдещето на народите, то приказката ни показва неговото минало. Тя е неговото наивно детство. А как се докосва приказката до нашето ежедневие? В живота на всеки има случаи, когато някой го разиграва, "върти го на пръст“. При подобно положение руснакът възкликва "Ох, Лисано, Лисано!" А самата Лисана идва от приказката — ловка, хитра. Тя може да се престори дори на мъртва, за да изяде всичката риба на селянина. Но постепенно от героиня на приказките лисицата се е превърнала и в характеристика на определени хора. Така приказката се вмъквав живота, в речта, във взаимоотношенията между хората. Приказката е ясна като кристал. В нея винаги побеждава доброто. Но тя не е елементарна. В нея живее фантазията. Водата, която пием, в приказката върши чудеса: тя връща младостта и зрението, прави героя по-силен от най-страшните чудовища; превръща човека в птица, а птицата — в човек. О, тази жива вода на приказката, която напомня, че всичко около нас е чудо! В приказката думите са наредени по законите на музиката. Те са пеещи думи. Ние, хората, приличаме на приказката. А тя пък е неделима част от човека. Той я носи в сърцето си дори без сам да забелязва. Затова сега в космоса летят ракети и... през вековете се носи Конче Вихрогонче, а Василиса-умница загубва свойте пера... Та, нали в края на краищата на детето още с неговото рождение започват да му разясняват живота не с електронни устройства, а с приказки. Затова "приказката" се отнася към тези думи, които не ще изчезнат от живота. Вл. Абросимов |
4 1 | ВАА 1509 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 20.05 Страна Б — 17.20 Композиция по документи, спомени и др. Композиция Т. Карапетров Изпълняват Кирил Янев, Петър Чернев, Иван Тонев и Ганчо Ганчев |
3 3 | ВТА 1506 1973, дата на запис: 1973 |
| БЯГСТВО В РОПОТАМО, филм на режисьора Рангел Вълчанов, продукция на Студия за игрални филми, София музика и аранжименти Иван Стайков Солисти МИМИ НИКОЛОВА, БОРИС ГУДЖУНОВ и БОЯН ИВАНОВ Диригент Емил Георгиев Първа страна 1. Въведение (3.00) 2. Небе о небе (Панчо Панчев) (3.49) 3. Простите неща (Р. Вълчанов — И. Стайков) (2.31) 4. Не искам да съм певица (Панчо Панчев) (2.27) 5. Старите вещи (Панчо Панчев) (1.56) 6. Асфалтът ни души (3.03) 7. Двата бряга I (Марко Ганчев) (1.58) 8. Вариете (2.12) Втора страна 1. Каменната статуя & Танци (Борис Априлов) (9.07) 2. Двата бряга II; Диалози (6.27) 3. Миговете идват изведнъж (Р. Вълчанов — И. Стайков) (5.12) Тонрежисьор Михаил Люцканов Художник Людмил Механджиев Фотограф Илия Игнатов Запис от оригиналната звукова лента |
7 5 | ВТА 1505 1973, дата на запис: 1973 |
7 5 | ВТА 1505 1973, дата на запис: 1973 |
7 5 | ВТА 1505 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А Светлини / ***, бълг. текст Д. Керелезов (2.40) Дълъг път / В. Казасян; текст З. Петров (2.50) Чудна звезда / Варгард, бълг. текст О. Орлинов (2.45) Ноктюрно / Х. Фелисиано; бълг. текст З. Петров (3.00) Обича ме, не ме обича / Р. Стивънсън; бълг. текст З. Петров (3.05) Самсон и Далила / Капуано; бълг. текст Н. Захариева (3.00) Аранжименти В. Казасян (1, 2, 4, 5, 6), П. Цанков (3). Страна В Ден след ден / Гринауей; бълг. текст О. Орлинов (3.00) Твоето име / ***, бълг. текст Ст. Банков (3.50) Чудо / Чин - Чепмън; бълг. текст Б. Гудев (2.45) Нашето слънце / Т. Русев; текст Д. Дамянов (3.15) Цветна снимка / В. Казасян; текст З. Петров (2.35) София / М. Щерев; текст Д. Керелезов (2.10) Аранжименти В. Казасян (2, 3, 4, 5, 6), П. Цанков (1) Съпровожда Естраден оркестър на Комитета за телевизия и радио, диригент Вили Казасян Тонрежисьор Деян Тимнев |
4 2 | ВСА 1503 дата на запис: издание 1973 г. |
4 2 | ВСА 1503 дата на запис: издание 1973 г. |
4 2 | ВСА 1503 дата на запис: издание 1973 г. |
| Оп. 23. 7 български симфонични танци: Празничен танц. Мър Димитро льо. Ситно хоро. Рано е Радка ранила. Пайдушко. Биляна. Голямо хоро; Оп. 30. Ръченица из операта Цар Калоян / Панчо Владигеров; изпълнява Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Александър Владигеров |
9 5 | ВТА 1502 1973, дата на запис: 1973 |
9 5 | ВТА 1502 1973, дата на запис: 1973 |
| ДЖАЗ ПАНОРАМА II I 1. Нат Кинг Кол - „Сент Луис блуси (У. Хенди) 2. Клифорд Браун - „Лаура" (Марчл) 3. Дизи Гилеспи - Дыбыл сикс ав Парис - „Кон Алма" (Д. Гилеспи) 4. Ли Морган - „Жокер" (Ли Морган) 5. Сони Стит - „Кафе" (Бл. Стит) II 1. Арт Фармр секстет - „Ночь трудового дня" (Ленон-Маккартни) 2. Боб Дороу с Майлс Дейвис секстет - „Грустное рождество" (Б. Дороу) 3. Джаз Месенджерс - „Одно для Гамала" (Ли Морган) 4. Хуберт Лоус - „Только душа" (К. Луис) 5. Лес Маккен - „Позови его ко мне" 6. Мейнрд Фергюсен биг бенд -„Мария" (Бырнстейн — Зондхайм) |
