1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30668 коментара
3 3 | ВЕА 1337 дата на запис: издание 1973 г.  |
| 1 страна Се оженил Цуцул юнак / П. Динев (2.00) Стара се майка ни ложе / Т. Попов (2.40) Ябълки капат / Ф. Кутев (0.45) Закукала й кукувица / Ф. Кутев (1.40) Горице ле, лилянова / Л. Пипков (2.20) Лека нощ / Т. Попов; текст И. Радоев (3.10) Хорал / Л. Пипков; текст Д. Дебелянов (3.15) Песен / К. Илиев; текст Н. Вълчев (1.30) Заро моме / Н. Кауфман (2.00) Дили до / К. Стефанов (1.15) Пиленце пее / К. Кюркчийски (2.50) 2 страна Щедрик / Н. Леонтович (1.20) Вечерний звон / Соколов (2.15) Мадригал / Видман (1.25) Ах, тези очи / Дж. Палестрина (2.40) Ки ла гайарда / Донато (2.35) Лауди ала вергине Мария / Дж. Верди (4.40) Полски цветя / Ж. Ибер (2.20) Кана Галилей / Антон Пан (1.45) Алфабет / В. А. Моцарт (1.10) До, ре, ми, фа / Ж. Токи (1.40) |
4 2 | ВЕА 1336 1974, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 15.00 Страна В — 15.05 Текст Елка Драганова; изпълняват Асен Кисимов, К. Бояджиева, Домна Ганева, Димитър Манчев, Ел. Владева, Лили Апостолова, Петър Пейков, Мария Русалиева, Славка Рачева и Пловдивската филхармония, диригент Георги Димитров |
3 2 | ВХА 1335 дата на запис: издание 1975 г. |
| Мило мое момиче: кантата-балада / Александър Райчев; текст Павел Матев; изпълнява Българска хорова капела "Светослав Обретенов", диригент Георги Робев Реквием-оратория / Александър Йосифов; текст Димитър Точев; изпълняват Борис Арабов - четец, Александрина Милчева-Нонова - алт и Ансамбъл за песни при Комитета за телевизия и радио, диригент Михаил Милков. Частите на Реквием-Оратория са: В памет. Легенда. Ден на народния гняв. Помнете ги! Деца на народа. |
| 1 страна 1. ДОСТОЙНО ЕСТ / Аверкия монах Рилеи 2. ХЕРУВИМСКА ПЕСЕН / старобългарско песнопение 3. ВОСКРЕСЕНИЯ ДЕН / Неофит Рилски 4. ТЕБЕ ПОЕМ / старобългарско песнопение 5. РАДУЙСЯ ВСЕЧИСТАЯ / Валасий II страна 1. АНИКСАНТАР / Иван Кукузел 2. ВЛАДИКУ и СВЕЩЕНОНАЧАЛНИКА / Иван Кукузел 3. ТЕ-РИ-РЕМ / финална част из „ПОЛИЕЛЕЙ НА БЪЛГАРКАТА" 4. ДОСТОЙНО ЕСТ — Еленско / записал еп. Николай 5. АНГЕЛ ВОПИЯШЕ — Елнеско / записал Дъновски |
3 1 | ВХА 1333 дата на запис: издание 1972 г. |
| Радуйся - ***. Херувимска / С. Пекалицки. Адажио и фуга / Березовски; Блаженна - *** На восоединение Украины с Россией; Пасхальна стихира; Сначало днесь поутру рано; Вертеп - театрална музика касета ВХМС 7099 |
| 1 страна 1. Три канти (Укр. песнопения) а) ШЕДШЕ ТРИЕ ЦАРИ б) О ДАРОВАНИИ ПОБЕДЫ в) СТИХИ ПОХВАЛЬНЫЕ РОССИИ 2. Образци на древноруското певческо изкуство: а) МНОГОЛЕТСТВОВАНИЕ б) ДОСТОЙНО ЕСТЬ в) ИЖЕ ХЕРУВИМЫ Съставил Н. Успенский 3. КТО ТВОЮ, СПАСЕ, РИЗУ РАЗДРА — 12-гл. партесен концерт от неизвестен автор 2 страна 1. ЗЛАТОКОВАННУЮ ТРУБУ — 8-гл. партесен концерт — м. В. Титов 2. РОЖДЕСТВЕНСКИЙ СТИХ — 12-гл. хор —м. В. Титов 3. ХЕРУВИМСЬКА — 8-гл. хор — м. М. Дилецкий компактдиск 050098 касета ВХМС 7098 |
3 2 | ВХА 1331 |
| A1 Балада за черния коловоз (Т. Попов - И. Давидков) 2 Сините камъни (Ас. Карастоянов - Н. Фурнаджиев) 3 Конникът от 23-та (Йоско Йосифов - Д. Точев) B1 Поема-балада "Живата песен" (Ас. Карастоянов - Д. Точев) 2 Калоферска майка (Д. Петков - Евт. Евтимов) 3 Балада за Ботев (Д. Петков - Евт. Евтимов) Изп. БХК "Светослав Обретенов", дир. Г. Робев (B1), Л. Митрополитски (A1, A2, A3, B2, B3) |
9 4 | ВХА 1329-1330 (2 плочи) |
| ВХА 1329 А1. Дружна песен (м. Г. Горанов, т. Г. Кирков) 2. Партизан се за бой стяга (м. по Д. Христов, т. ***, ар. М. Милков) 3. Покапват лист по лист (м. * * , т. * *, ар. М. Милков) 4. Хей, поле широко (м. и т. Л. Ченчева, ар. Б. Тотев) 5. Бойци на трудовий народ (м. по Дм. и Дан. Покрас, т. Ем. Манов, ар. М. Милков) 6. Тъмна е мъгла паднала (т. Сл. Трънски, ар. Кр. Кюркчийски) Изп. АПКТР, дир. М. Милков (1—5), АНПКТР — ж. хор, дир. Д. Христова (6) В1. Републико наша, здравей (м. Г. Димитров, т. Кр. Пенев) 2. Слава на нашата партия (м. Г. Зл. Черкин. т. К. Масларски) 3. Партизански спомен (м. Ал. Райчев, т. Ст. Драгнев, ар. М. Милков) сол. Ил. Марков 4. Все на път (м. Ас. Карастоянов, т. Ан. Стоянов), сол. Ил. Марков 5. Младежки марш (м. Ас. Карастоянов, т. К. Масларски), сол. Р. Цачева. Изп. АПКТР, дир. М. Милков ВХА 1330 А1. Химн на българските въстаници (м. Л. Пипков, т. Кр. Кюлявков, ар. Г. Робев) 2. Шумете, дебри и балкани (м. Л. Пипков, т. Мл. Исаев, ар. Г. Робев) 3. Чавдарци (м. и т. Хр. Кърмачев, ар. Г. Робев) 4. Ален мак (м. и т. ***, ар. Ст. Рибаров), сол. П. Куршумов 5. Ти помниш ли (м. * * *, т. Хр. Козлев, ар. Г. Робев) 6. Песня за Страхил (м. ** *, т. Сл. Трънски, ар. Кр. Кюркчийски) Изп. БХК "Св. Обретенов", СОКТР, дир. Г. Робев (1, 2, 3, 5), СКХ, СОКТР, дир. Ст. Рибаров (4), АНПКТР - ж. хор, дир. Д. Христова (6) В1. Септемврийци (м. ***, т. Хр. Кърпачев, ар. Г. Робев), 2. Самотна лодка (м. и т. М. Тодоров, ар. Ст. Рибаров), 3. Китна пролет ( м. ***, т. Кр. Пенев, ар. Г. Робев), сол. Ст. Марчева. 4. Свири, хармонико (м. Т. Попов, т. В. Ханчев, ар. Ст. Рибаров), сол. Д. Дерилов, 5. Бригадирски марш (м. Ас. Карастоянов, и. Ив. Бурин), 6. Блян (м. П. Хаджиев, т. Ив. Бурин, ар. Г. Робев) Изп. БХК "Св. Обретенов", СОКТР, дир. Г. Робев (1, 3, 6), Мъжки хор при КТР, СОКТР, дир. Ст. Рибаров (2), СКХ, СОКТР, дир. Ст. Рибаров (4), АПБР, дир. М. Милков (5) |
3 2 | ВХА 1328 дата на запис: издание 1975 г. |
| Джовани Пиерлуиджи Палестрина. Миса бревис; солисти Емилия Максимова, Румяна Цачева, Христо Каменов, Константин Коцев Частите на Мисата са: Кирие. Глория. Кредо. Санктус. Бенедиктус. Агнус Деи I. Агнус Деи II. Мотет No 3 BWV 227 / Йохан Себастиан Бах; изпълнява Българска хорова капела "Светослав Обретенов", диригент Георги Робев. |
3 3 | ВХА 1327 дата на запис: издание 1974 г. |
| Човекът комунист: кантата поема / Г. Костов; текст Кр. Вълков; изпълнява хор при Ансамбъл за песни при Комитета за телевизия и радио и Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент М. Милков. Песен за Девети / Й. Йосифов; текст Д. Точев; изпълнява Ансамбъл за песни при Комитета за телевизия и радио, солист В. Кънчев; диригент Др. Ненов. Да славим / Д. Петков; текст М. Недялков; изпълнява българска хорова капела "Светослав Обретенов", солист Бл. Спасов; диригент Л. Митрополитски. Прекланям се !: кантата за солист, четец, смесен хор и оркестър / В. Баева; текст Д. Методиев; изпълнява Ансамбъл за песни при Комитета за телевизия и радио, солист В. Кънчев; четец Б. Арабов; диригент М. Милков. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
| Верую / Хр. Манолов. Тебе поем / Сапожников. Преславная днес / С. Дегтярьов. Нине отпущаеми / Строкин. Отче наш / Кр. Марев. На реках вавилонских / А. Ведель касета ВХМС 7097 |
5 1 | ВАА 1325 дата на запис: 1972 |
| Страна А — 18.30 Страна Б — 21.35 Документальная композиция по его автобиографическим заметкам, статьям, интервью, публичным выступлениям. Исп. Юрий Меснянкин, Владимир Абросимов |
3 3 | ВАА 1324 1972, дата на запис: 1972 |
| Страна А — 21.50 Страна Б — 23.20 Изпълняват з. а. Кирил Янев, Петър Чернев, Борислав Бояджиев, Георги Манолов Писмата на Апостола чете з. а. Кирил Янев Единственият пряк достъп до идеите и мислите на революционера дават личните писма на Васил Левски. Те са всичко 105. Сьбрал ги Димитър Страшимиров. Издал ги е през 1929 година народният комитет "Васил Левски" Писани са по точно определен повод и с ясно изразена цел. Писани са до съвременници на апостола, но разлисти ли ги наш съвременник — притаява дъх. Кратките писма са поле за лична среща с Васил Левски. В тях той е цялостен и завършен революционер: демократ, родолюбец, политик, държавник, организатор и стратег на националната революция и на "чистата и свята" народна република. Васил Левски създава фантастичен план и го осъществява с удивителна последователност. Той напластява търпеливо всеки порив на народната непримиримост срещу робството в тежкия юмрук на бунта. Левски издига борбата за народна свобода над личните подбуди на хайдутите, изтръгва я от сковаващите ограничени цели на четите, не я подчинява на исканията на един край, нито на интересите на едно съсловие, а мисли и работа за бъдещето на България. Предшествениците му се опитват да смъкнат тиранията със стремителна атака на отбор юнаци — Левски минира властта на поробителите с динамита на народното съзаклятие и прави делото на свободата първа грижа на всеки българин. Той сам служи всеотдайно и безкористно на революцията и се стреми с всяка своя постъпка да дава безукорен пример за подражание; сам води точна сметка на народната пара и никому за нищо, като пак започва от себе си, не позволява да пропилее един грош, защото измерва стойността на всяко късче метал по числото на куршумите, които може да набави с него. Дотогава решените да не търпят повече робските вериги забягват от робството в чужбина — Васил Левски буди, сплотява, организира, въоръжава всеки годен да носи сабя и пушка, за да прогони извън България поробителите. Преди него родолюбците възлагат надеждите си на четите и поглеждат навън — Васил Левски обикаля градове и села и заклева в българската свобода млади и стари, учени и прости — цяла България. Левски не се надява на благотворителността на чорбаджиите, но настоява те да дадат принос за народното дело. Той не си прави илюзии за бъдещето устройство на България и именно в писмата си до чорбаджиите предупреждава, че "не ще бъде така в нашата България, както е в Турско сега", а в революционната конституция предвижда смърт на оня, който "призре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република". В историята на българската революция няма друг случай, когато в ръцете на един човек е бивала съсредоточена толкова голяма власт. Но именно този всевластен апостол на тайната революционна организация учи българските революционери да не търпят тайни в народните работи и за народните хора, и вместо силната воля на водителите въздига вишегласието във върховен закон на народното съзаклятие. На пръсти се броят великите мъже, които пред лицето на смъртта са могли да повторят с открито чело, но вече като осъществено дело думите, от които са се ръководили през живота си. Васил Левски се посвещава на революцията със съзнанието: "... ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си“, а под сянката на бесилката пак изрича ръководното начало на живота си: "Занятието ми е да облекчавам положението на българите и аз обикалях, за да давам упование..." Роден е в Карлово на 18 юли 1837 година. Обесват го в София на 19 февруари 1873 година. Никой не знае къде е гробът му. Образът му прелита изведнаж от неизвестността на тайната революционна организация в приказния свят на българските герои. А преди да изминатпет пълни години от деня на неговата гибел, там където поробителят е побил коловете на бесилката му, българинът изправя колоните на тържествена арка и на лобното място на апостола на българската свобода бъдещата столица на свободна България посреща освободителите. М. Радуков |
11 4 | ВНА 1323 дата на запис: издание 1972 г. |
| А) Петрунино хоро; Хайдушко хоро; Трите пъти; Танц с лъжици; Бригадирско хоро; Бежанско хоро / обраб. К. Колев. В) Шабленска сборенка; Изтърси калци; Пайдушко; Котленска ръченица; Велинградско хоро; Млекаревско хоро / обраб. Ал. Йосифов. Съпр. орк., дир. К. Колев Едва ли любителят на народна музика, който ще се заслуша в мелодиите, записани на тази грамофонна плоча, ще се нуждае от обстойно запознаване с техния изпълнител. Особено като акордеонист Коста Колев е добре познат по всички краища на българската земя. Но дори и да се опитам да представя по-широко този наш изтъкнат народен музикант, диригент и композитор, това едва ли ще ми се удаде. Твърде дълга и богата е биографията на Коста Колев. Не казвам човешката или творческата му биография, защото откак се помни човек, Коста Колев живее с музиката. Разказът за неговото израстване като музикант трябва да започне с незабравимите песни и свирните по сватбите и разни други тържества и поводи в родното му село Кортен, Сливенско. Но те не са само спомен. Богатството от омайни звуци и прелестни мелодии е източник за творческа импулсивност и до днес. Когато Коста Колев постъпва в радиото като ръководител на оркестър от народни инструменти, той често се връща в родното си село, нотира стари мелодии и ги изпълнява на акордеон, обработва ги за народен оркестър. Това продължава вече две десетилетия и кръгът на старите народни музиканти, с които работи Коста Колев, е твърде широк. Коста Колев е от малцината образовани музиканти, които не са се отдалечили ни за миг от народната музика. Близо 20 години той ръководи оркестъра на Ансамбъла за народни песни при Комитета за телевизия и радио – единственият у нас оркестър за народна музика, изграден класически стил. На Коста Колев принадлежат хиляди обработки на народни песни от цяла България, той твори и авторска музика на народностна основа. На тази плоча са записани народни хора и ръченици от почти всички фолклорни области. След като ги чуе, у слушателят не остава само впечатлението за мелодичните характерности, за ритмичното разнообразие – елементи, по различен начин застъпени в Тракия и Добруджа, в Пиринско и по земите край Дунав и Странджа. Коста Колев запазва и подчертава оригиналността и специфичните особености на автентичната мелодия и на тази основа изявява умението си на голям майстор на акордеона със свой стил на изпълнение. Борислав Геронтиев |
