1 година
За сайта



6 2 | ВТК 2954 дата на запис: 1971 |
6 2 | ВТК 2954 дата на запис: 1971 |
2 3 | ВНК 2764 |
4 4 | 2550 |
6 5 | ВНК 2519 |
8 5 | 2510, ВМК 2510 |
| цветен винил |
3 3 | 2501 дата на запис: 1962 |
| Пенка трактористката, муз. Ал. Попов, текст Мита Стойчева / Калина трактористката, текст и муз. Петкана Захариева - Изп. народен хор и оркестър при Радио София |
9 9 | ВТМ 6206 |
9 9 | ВТМ 6206 |
14 5 | 5590, ВТМ 5590 |
14 5 | 5590, ВТМ 5590 |
| Блестяща обиколка и изпълнителски триумф из всички краища на света! Към признанието на италианската музикална общественост се присъединяват възторжените аплодисменти на очарованата публика в Москва, Ленинград, Киев, Одеса, Северна и Южна Америка, Франция, Испания, Гърция, Швейцария, Япония, Хонг-Конг, Сингапур, Бомбай, Малта, Либия, Канада, Австралия... Днес Клаудио Вила е един от най-популярните изпълнители на лека музика, един от най-вдъхновените интерпретатори на италианската песен и канцонета. Известният певец ей не по-малко известен филмов артист, взел участие в 22 филма. Световната слава на Клаудио Вила се утвърждава и от множеството му успехи в международните конкурси, в многобройните премии... Премията „Златната маска" през 1954 г., „Сребърната маска" през 1949,1953,1955 и 1958 година, първата награда на международния фестивал в Сан Ремо през 1955 и 1962 г. и втора през 1963 година, „Сребърният микрофон" през 1951 г., „Златната стълба" през 1957 и 1959г., първа награда на песенния фестивал в Барцелона през 1959 година, „Златната награда" през 1959 година са връхни точки в блестящия изпълнителски път на певеца. Със своето темпераментно и прочувствено изпълнение Клаудио Вила спечели любовта и на българската публика. К. Карапетров |
14 5 | 5590, ВТМ 5590 |
7 7 | ВТМ 6305 |
2 1 | ВНК 3567 |
| В1. Тракийско хор - изп. Ст. Демирев - акордеон, с орк., дир. Др. Ненов 2. Касапско хоро - изп. П. Радев - кларинет и Ив. Кирев - акордеон, с орк. |
4 1 | ВАМ 60016 1970 |
| А1. Огнената птица (индианска нар. приказка) 2. Кукувица и петел (Ив. Крилов) Изп. артистите М. Русалиева (1) и Ц. Митева (2) |