1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30999 коментара
| Страна А, Страна Б — 14.45 Изп. Д. Стаева, В. Бахчеванова, Л. Райнова, Н. Бардская, Л. Енева, Ас. Кисимов, В. Стойчев, П. Чернев и др. "Като достойни последователи на Ботев и Левски и верни ученици на Благоев и Димитров, ако се наложи ще запишем с кръвта си върху святото име на любимата ни родина: щастлива, благоденствуваща, свободна". Това бе патриотичният, партиен и класов обет на Йорданка Николова. Това са думите, които ни остави. Толкова малко думи. И толкова много дела. Всичко от себе си—за хората и за родината. Тя трябваше да напусне училище още във второ отделение и да постъпи на работа в тютюнев склад, защото бе едно от деветте дена на беломорски бежанец, защото по-малките й братчета и сестричета трябваше да живеят и растат... Едва 17-годишна, тя бе член на стачния комитет на пловдивските тютюноработници и секретар на комсомолска ядка. Защото вече не виждаше и не искаше добрина и щастие за себе си, без добрина и щастие за другите. "Слово предоставляеться тов. Ольге из Болгарии!" може да се прочете в стенограмите на Петия конгрес на Профинтерна, състоял се в Москва през 1930 година. "Ольга" — това бе Йорданка. Ръководителите на световното профсъюзно движение аплодираха пламтящото й и правдиво слово. Защото 19-годишната девойка вече виждаше борбите на пловдивските тютюноработници само в единната борба на световния пролетариат. След четири години българската полиция усилено, но напразно щеше да търси из цялата страна една "опасна комунистка", секретарка на Пловдивския окръжен комитет на комсомола. А в същото време в международната Ленинска школа в Москва се учеше Екатерина Николаевна Столярова. Това име се чете и сред делегатите на Шестия конгрес на Комунистическия младежки интернационал, и сред гостите на историческия Седми конгрес на Коминтерна. „Екатерина“ —това бе Йорданка ... Гавроша, Олга, Катя, Руска ... под много имена се срещаше тя със своите бойни съратници, бягаше от концентрационен лагер и не един път се измъкваше от полицейските хайки, тя — секретарят на ЦК на РМС, а по-късно и негов пръв ръководител в цялата страна, член на Политбюро на ЦК на БРП (к) — Йорданка Николова. На 1 юни 1944 година, след няколкодневни изтезания полицията разстреля шестима партизани край реката на село Елешница. Сред тях бе и партизанката Ана — член на шаба на Втора софийска бригада. "Ана"—това бе Йорданка. |
3 2 | ВАА 12014 1988, дата на запис: 1988  |
3 2 | ВАА 12014 1988, дата на запис: 1988 |
3 3 | ВТА 12335 1989, дата на запис: 1988 |
3 3 | ВТА 12335 1989, дата на запис: 1988 |
| № 0347 В предлаганата плоча на „Балкантон" са включени следните номера от оперетата „Прилепът" : из I д.: серенада на Алфред, куплети на Адела, дует на Айзенщайн и Фалке, терцет на Розалинда, Айзенщайн и Фалке. из II д.: дует на Розалинда и Айзенщайн, чардаш, хор, куплети на Орловски и финал. из III д.: терцет на Розалинда, Айзенщайн и Алфред и финал. ЙОХАН ЩРАУС и неговата оперета „Прилепът" Видният австрийски композитор Йохан Щраус — син е роден на 25 октомври 1825 г. и починал на 3 юни 1899 г. Той произхожда от музикантско семейство, в което бащата Йохан Щраус и синовете Йохан, Йозеф и Едуард създават епоха във Виенската музика, епохата на жизнерадостная виенски валс и блестящата виенска оперета. Но с най-голяма известност се ползвуват творбите на Йохан Щраус — син. Освен с композиция той се занимава и с диригентство, като след смъртта на баща си поема ръководството на неговия известен оркестър. С този оркестър, Щраус прави турнета в Русия, Германия, Франция, Англия и Америка, които му донасят световна слава и прозвището „крал на валса". Освен валсове и забавни мелодии, Щраус включва в репертуара на своя оркестър и симфонична музика. Дори в изпълнение на Щраусовия оркестър са прозвучали за първи път творби на руските композитори Чайковски и Серов. В творчеството на Йохан Щраус — син преобладават творбите написани във формата на валс. Неговите над 500 валса, полки, кадрили и др. разкриват големият талант на автора им и се отличават с ярка мелодичност, жизнен, завладяващ ритъм и блестяща оркестрация. С право Щраус се смята за създател на виенския валс, в който не пропуща да включи елементи от австрийската народна музика. Много от тези валсове като: „На хубавия син Дунав", „Приказка за виенската гора", „Пролетни гласове", „Рози от юг", „Кайзер валс" и др. и днес с неугасваща сила покоряват сърцата на милиони слушатели. В последните 30 години от живота си Йохан Щраус се занимава с музикално сценично творчество. В този период той написва 16 оперети, които със своето разнообразно мелодично богатство, блясък, свеж хумор, интересни ситуации и логичност във формата, са образец на класическата виенска оперета. Най-популярните между тях са: „Прилепът" (1874 г.), "Една нощ във Венеция" (1883 г.), „Цигански барон" (1885 г) и др. Оперетата „Прилепът" е в същност върхът на виенската класическа оперета. Майсторски написаната музика, с нейната заразителност и яркост, и осигуряват вечна младост. Много поколения са били и ще бъдат завладявани от богатата емоционалност, красота и оптимизъм вложени в безсмъртните мелодии на "Прилепът". Преводът на текста на оперетата на български е направен от писателя Павел Спасов. Р. Баталова |
9 7 | ВНА 10536 1980 |
9 7 | ВНА 10536 1980 |
3 2 | ВТК 3891 дата на запис: 1986 |
3 1 | ВАА 1486 1973, дата на запис: 1973 |
3 1 | ВАА 1486 1973, дата на запис: 1973 |
| Дремчо на Лагер и Коза Пелин нече пасе музика Г. Димитров, текст А. Босев Димитровско племе музика Св. Обретенов, текст Б. Божилов Радостна песен за республиката музика Л. Пипков, текст Мл. Исаев изпълнява пионерски хор "Бодра смяна", диригент Бончо Бочев |
3 3 | ВТА 12053 1987, дата на запис: 1987 |
3 3 | ВТА 12053 1987, дата на запис: 1987 |
6 2 | ВТВ 10035 |
6 2 | ВТВ 10035 |
