Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
1 страна
1. Хорце (0.30)
2. Приспивалка (1.20)
3. Ръченица (0.45)
4. На полето (1.40)
5. Тръгнахме към планината (0.40)
6. Сърдитко (1.30)

2 страна
1. Пайдушка (1.35)
2. Тъжното овчарче (1.45)
3. Шейна (1.10)
4. Край хайдушкия огън (1.25)
5. На разходка (0.30)
6. Игра (0.30)

Музика Светослав Обретенов, изп. Люба Обретенова - пиано

Обретенов изпитваше особено творческо горение, когато въплътяваше образи и сюжети от детския свят. В миниатюрните детски песнички и клавирни пиески каточели най-пълно се изявява неговата способност към ярка образна характеристичност. От цикъла песнички за най-малките до чудесните „а капелни" песни „Гайдар" и „Бисерна река" Обретенов създава цяла галерия от забележителни картини из света на детето. При тона във всяка от тях е въплътена типично българска национална образност, която той търсеше така настойчиво и безкомпромисно. „Детският албум" за соло пиано и сборникът с 15 детски песни-гатанки са особено характерни в това отношение.
„Детският албум" се състои от 12 пиески (авторският оригинал обхваща 10 пиески, но при изпълнение и фонорегистрации се включват и двете допълнително написани пиески „Игра" и „Разходка“). Изхождайки от образната им характеристика може да ги подредим в три групи. В първата група може да се поставят трите танцови пиески „Хорце“, „Ръченица“ и „Пайдушко“. Композиторът без да заимствува готови народни мелодии (това впрочем той не прави в нито една от своите детски вокални или инструменталки пиески) създава много характерни по мелодика и метроритъм клавирни миниатюри в тези най-разпространени народни танцови видове. Към тази група може да се причисли и програмната пиеска „Край хайдушкия огън“, в която ритъмът на популярния танц в такт 8|8 е неотделим от романтично-епическата картина на хайдушкото сборище. Разнообразни по своето съдържание са програмните пиески от втората група : едни от тях са с пасторално-идиличен характер — „На полето“, „Приспивалка“, други са весели, игриви и жизнерадостни — „Тръгнахме към планината", „Игра", „Разходка“, а в една от най-оригиналните пиески — „Шейна" композиторът претворява по един неповторим начин стремително плъзгащата се шейничка. Сполучлив опит за създаване на музикален портрет Обретенов прави в „Тъжното овчарче“ и по един много самобитен начин в „Сърдитко“.
Сборникът от 15 детски солови песни-гатанки има същите образно-характеристични достоинства както и „Детският албум“. И тук националните ритми и интонации са в основата на индивидуалния стил на композитора. Героите на тези песни-гатанки са ни познати от детските приказки и стихотворения — това са мечката (в „Мечо слънце“ и в „Баба Мена“), котката (в „Гатанка"), комарът (в „Комарът се зажени“), таралежа (в „Ежко бежко“), пеперудата (в „Пеперуда"), охлюва (в „Охлюв"), тук е и дядо Мраз (в едноименната песничка), дядо и баба (в „Сварила баба чорбица“), и майката (в „Моята майка“). В повечето от песничките комедийният елемент е на преден план. Особено интригуващи детската фантазия със своя занимателен сюжет и ярка музикална образност са такива песни-гатанки като „Воденичка", „Комин“, „Баба Меца“, „Ръчичка" и др.
Наред с изразителната вокална мелодия Обретенов търси и не по-малко характеристичният съпровод. Едва ли не като самостоятелна клавирна пиеса бихме могли да третираме съпровода на песни като „Пролетен конник", „Воденичка", „Пеперуда“, „Комин" и др.
„Детският албум" и цикълът солови детски песни-гатанки са само една част от самобитната детска музика на композитора Обретенов.
Венелин Кръстев