Композиция по стихотворения на Петър Караангов

Страна А — 21.40
Минзухарче; Илюзия; Изпращане; Отдалечаване (със съкращение); Искам отново да преживея; Летни надежди; Ключове; Думи; Зимно море; Втора меланхолия; Зима; Март; Не ми отнемай светлината; Има време

Страна Б — 22.30
Ненаписана повест; Белег; Интериор; Из "Ахилесова пета"; У дома; Кълбо; Корен

Редактор: Олга Кръстева. Музикално оформление: Виолета Топалова
Тонрежисьор: Мая Стоянова. Звукооператор: Валентин Панов. Тонтехник: Марин Маринов
Записът е направен в Пето тонстудио на Българското радио

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е В СТИХОВЕ, ПИСАНИ ОТ ДРУГ, ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ, ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ ТЕ В ТВОЯ ИЗПОВЕД? ОКАЗВА СЕ — ДА. НЕ, НЕ ИСКАМ ДА ПРАВЯ ОЦЕНКА НА ТАЗИ ПОЕЗИЯ. НИМА Е НЕОБХОДИМО? ТА ТЯ ТАКА ПРЕКРАСНО СЕ ЗАЩИТАВА САМА: ТРЪПНЕЩА И ПРОРОЧЕСКА, ВЕДРА И ТЪЖНА, РАЗВЪЛНУВАНА И ИЗСТРАДАНА — ПОЕЗИЯТА НА ПЕТЪР КАРААНГОВ. БЕЗКРАЙНИТЕ ВЛАКОВЕ НА ТРЕВОГАТА ПРЕКОСЯВАТ СТИХОВЕТЕ МУ. В НЕЖНОСТТА СЕ ПРИМЕСВА ТЪГА И ТОЙ ДЕЛИКАТНО СЕ НАДВЕСВА НАД ТОВА КРЕХКО ЧУДО — ЧОВЕШКОТО ЩАСТИЕ. ИСКА МИ СЕ ДА МУ КАЖА САМО: БЛАГОДАРЯ. ЗА НАДЕЖДАТА.
ВИОЛЕТА ДОНЕВА