Коментари

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

2 години

За сайта

3226 коментара

Камерен ансамбъл "Йоан Кукузел - Ангелогласния", художествен ръководител Таня Христова

ВХА 1842

дата на запис: издание 1975 г.

Превод Ифигения Мавраки (Ifigenia Mavraki): "Йоан Кукузел Ангелогласния От „Полиелей на българката“, глас първи От „Голямото исон на пападическото пеене“, глас първи Камерен ансамбъл „Иван Кукузел Ангелогласния“ Диригент: Таня Христова Записът е издаден през 1977 г. от Balkanton (Балкантон), държавната звукозаписна компания на България през комунистическия период. Името на Иван Кукузел сияе с особена светлина сред изтъкнатите творци на българската средновековна култура. Един от най-значимите византийски мелодисти и певци (XIII–XIV век), той е бил едновременно вдъхновен изпълнител, педагог по вокално изкуство, теоретик и реформатор на византийската нотация, както и композитор с дълбока емоционална основа. Не е случайно, че съвременниците му го наричат „Ангелогласния“, „Майстор на майсторите“ и „втори Йоан Дамаскин“. Неговото музикално изкуство, заедно с иконите, стенописите и дърворезбите на старите майстори, предхожда с десетилетия Западноевропейския Ренесанс. Кукузел е роден в Драч (днешна Албания), живее и твори в сърцето на Византийската империя, където като „майстор“ ръководи императорския хор, а по-късно се оттегля като монах в Великата лавра на Света гора. Поради това се счита за общо културно наследство както на гърците, така и на българите. Полиелеят на българката Може би най-вълнуващото произведение на Кукузел, „Полиелеят на българката“, свързва високото византийско изкуство с дълбоко човешка история. Според преданието, докато се радвал на слава в Константинопол, той чул майка си да оплаква отсъствието му: „Чедо мое Йоане, къде си?“. Този сърцераздирателен плач го вдъхновява да създаде Полиелея, като вплита във византийската мелодия елементи от народните оплаквания на своята родина. Прозвището „на българката“ се отнася до произхода на неговата майка. Произведението представлява исторически „мост“ между учената византийска музика и народната балканска традиция. Макар да следва строгите правила на църковната музика, то притежава особена мелодичност, която докосва душата. Терминът „Полиелей“ се отнася до псалми 134 и 135 („Хвалете името Господне“ и „Славете Господа“), които се пеят на големи празници, като думата „милост“ се повтаря непрестанно като дъх на молитва. Голямото исон на пападическото пеене Едно от най-емблематичните и сложни произведения в историята на византийската музика, „Голямото исон“ не е просто химн, а „урок“ — учебна композиция и ръководство за певците. Текстът му не съдържа молитви, а имената на самите музикални знаци от византийската нотация: когато певецът произнася името на даден знак („кентима“, „олигон“, „хамили“), мелодията изпълнява точно движението, което той обозначава. Истинска музикална енциклопедия в жива форма. В пълния си вид произведението може да продължи над 40–60 минути, затова в албума е включен представителен откъс. То изисква огромен вокален диапазон и абсолютен контрол на дишането, тъй като Кукузел въвежда „калофоничния“ стил — много по-украсено и виртуозно пеене от всичко предходно. Въпреки техническия си характер, мелодията притежава дълбока мистична сила, която се смята, че се доближава до ангелското пеене — откъдето идва и прозвището „Ангелогласния“. И до днес се преподава като върховно изпитание за всеки сериозен изучаващ византийска музика. В това изпълнение обърнете внимание на исона (ниските, устойчиви фонови тонове, които създават внушителна атмосфера) и на вокалните орнаменти на солиста — бързите, изящни преходи, които разкриват защо Кукузел носи това име. Вокалният ансамбъл „Иван Кукузел“ Вдъхновени от личността и делото на великия композитор, десет български певци под ръководството на Таня Христова създават вокалния ансамбъл, носещ неговото име. С мисия и пълна отдаденост те възраждат шедьоврите на древната византийска музика и ги правят достояние на слушатели и специалисти в цяла Европа. С изключителното качество на звученето, пластичността на фразата и богатството на тембъра, ансамбълът вдъхва живот на трудната музика на Кукузел, създавайки „нова традиция“ в музикалния живот на България. В настоящия запис, с рядка проницателност, те намират път към възможно най-голяма стилова автентичност. Така произведение, родено като възхвала на една българка, се превръща в блестящ химн на красотата с универсално въздействие."