1 година
За сайтаI страна: 1. Деца от всички континенти (П. Ступел, Н. Зидаров) изп. детски хор при БРТ, с инстр. група, др. Хр. Недялков. 2. Младежка песен (В. Стоянов, Ив. Генов) изп. дамски хор при АПБРТ, съпр. на акордеон Хр. Михов, дир. М. Милков II страна: 1. Фестивална България (П. Хаджиев, Ив. Генов) изп. дамски хор при АПБРТ дир. М. Милков 2. Дружни ръце и сърца (В. Райчев, Ив. Давидков) изп. дамски хор при АПБРТ дир. М. Милков |
11 6 | ВТМ 6098 |
11 6 | ВТМ 6098 |
2 5 | ВНК 3220 дата на запис: издание 1975 г. |
2 5 | ВНК 3220 дата на запис: издание 1975 г. |
Страти Ангелаки думаше / обработка Ал. Йосифов. Тръгнала малка мома / обработка Ст. Кънев. |
5 6 | ВММ 6033 |
Ела, красавице, Моят Билял - изп. Пакизе Хасанова, съпр. орк., дир. Тургут Шиникаров. Лодка на брега, Вдигни, Емине, чашата - изп. Хасан Родоплу, съпр. орк., дир. Аглика Кънева |
4 3 | BHK 2715 |
4 3 | BHK 2715 |
A страна Биляна платно белеше. Народна песен Изп. К. Гугов, съпр. орк., дир. К. Колев B страна Марковско хоро Изп. Ив. Хаджийски-тромпет и П. Радев - кларинет с орк.. рък. Ем. Колев. |
4 3 | BHK 2715 |
3 3 | ВНК 3180 |
7 5 | ВТМ 5935 |
7 5 | ВТМ 5935 |
3 5 | ВНК 3089 дата на запис: издание 1974 г. |
Джиновско хоро (обр. Б. Абрашев). Пловдивска ръченица (обр. Б. Абрашев). Съпр. орк. при АНПКТР, обр. и дир. К. Колев |
3 2 | ВЕА 10282 дата на запис: издание 1978 г. |
3 2 | ВЕА 10282 дата на запис: издание 1978 г. |
3 1 | ВХА 1152 |
Възпев на родината, кантата за детски, девически, мъжки и смесен хор по стихове на Ив. Вазов (Г. Димитров) Изп. хор "Бодра Смяна", хормайстор Л. Бочева, хор на софийските девойки, хормайстор Р, Вълчева, мъжки хор при АНА, хормайстор К. Киркоров, Бълг. хорова капела "Св. Обретенов", дир. Георги Робев Добрият ученик / В. Стоянов, В. Ханчев Малка е моята страна / М. Големинов, Б. Димитрова Дунавска пролетна балада / Б. Икономов, Д. Пантелеев Късно лято / Ал. Танев, К. Христов Изп. Бълг. хорова капела "Св. Обретенов", дир.Г. Робев (1, 3, 4), В. Арнаудов (2) |
1 1 | ВХМ 6360 |
Вятър ечи Пустата Стара Планина Панагюрските въстници Стани, стани, юнак балкански Къде си, вярна ти любов народна Изп. АПТБНА, дир. Киркор Киркоров. Обр. Христо Тодоров |
3 3 | ВАА 1146 дата на запис: 1969 |
Страна А — 20.15 Страна Б — 21.50 Документална композиция Паисий, Софрони Враченски, Неофит Рилски, П. Берон, В. Априлов, Н. Геров, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов и др. Изп. артистите Любомир Кабакчиев, Кирил Янев, Борис Арабов, Саша Хашъмов |
3 3 | ВКА 1130 1978, дата на запис: 1969 |
Страна А Бах-Бузони. Токата в до мажор (1. Preludio. 2. Intermezzo. 3. Fuga) — 16.50 Д. Ненов. Миниатюри 1. Прелюд (Moderato) — 1.35 2. Песен (Andante sostenuto) — 2.10 3. Стакато (Vivace) — 0.55 4. Пасторал (Moderato) — 2.20 5. Гайда (Vivo e leggiero) — 1.20 Страна В Л. ван Бетховен. Соната за пиано оп. 53 "Валдщайн" 1. Allegro con brio — 8.30 2. Introduzione. Adagio molto. 3. Rondo. Allegretto moderato — 13.05 Изкуството на проф. Люба Енчева прелставлява етап в развигието на българската клавирна култура. Изпълнителският стил на голямата българска пианистка синтезира благотворното влияние на три школи: солидната основа на Миланската консерватория под ръководството на Ренцо Лоренцони й дава средствата, за да овладее огромния репертоар в работата си с френския педагог Марсел Чиампи в Париж. По-късно Люба Енчева специализира в Берлин при световно известия пианист Едвин Фишер, чиято художествена култура и артистично майсторство повлияват силно за голямото развитие, което Люба Енчева получава като активно концертираш артист и професор в България. Високият изпълнителски уровен на пианистката проличава във всички стилове и сфери на нейния разнообразен и много голям концертен репертоар. Някои автори, като И. С. Бах. Цезар Франк и други, са много близки до нейната художествена натура и тяхното клавирно творчество Люба Енчева изпълнява почти изцяло. Баховите композиции тя интерлретира, изтъквайки техния мащабсн замисъл. Така прозвучава Токатата за орган в до мажор — клавирна преработка на Ф. Бузони. В трите части на това крупно произведение (Прелюд, Интермецо и Фуга) Люба Енчева осъществява многобройни изпълнителски решения и детайли, които в своята съвкупност придават на интерпретацията съвременност и художествена правдивост. Като Бетховенов изпълнител Люба Енчева поставя в равновесие строгия рационализъм и непосредствено-емоцноналната олухотвореност. Крупният замисъл на «Голямата соната" оп. 53 („Валлщайн") Люба Енчева предава в съвършена пианистична линия, с пластично очертани фрази и звукова напевност. Написан през 1804 година, този монументален цикъл синтезира блестящия виртуозен Бетховенов пианизъм с богата панорама на възвишени поетични образи. Двете големи платна (Алегро и Рондо) са свързани и обединени от дълбоката лирична изповед в кратката средна част (Адажио), означена от Бетховен като интродукция към разгърнатия финал. В изпълнението на Енчева доминира широко дихание, съчетано с художествена простота на музикалния израз. Люба Енчева е забележителен изпълнител на романтична музика. В нейния огромен концертен актив у нас и в чужбина (пианистката е концертирала с много голям успех в почти всички страни на Европа, в СССР и другаде), са включени стилни програми на рецитали и концерт със симфонични оркестри, посветени на Брамс, Франк, Шуман, Шопен и други. С голямо майсторство пианистката претворява пиесите на композитори от нашата съвременност (Прокофиев, Хачатурян и др.). а българската клавирна музика многократно е прозвучавала в изпълнение на Люба Енчева. С тънък вкус и усет за художествен детайл тя интерпретира контрастните по съдържание "Пет миниатюри" (1945 г.) от Димитър Ненов, умело подчертавайки графичните контури на пиесите и насищайки ги с акварелен колорит. Изкуството на Люба Енчева притежава черти, създали индивидуален, високо художествен изпълнителски стил, който, в своето многостранно развитие и изява, дава облик на съвременния български пианизъм. Любомир Динолов кандидат на изкуствознанието |