1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30753 коментара
| 1 страна Песен за партията (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.00 Стоян на мама думаше (обр. К. Шопов) — 1.45 Черешко чьорна вишничко (обр. К. Шопов) — 4.30 Мъри моме — 1.15 Ръченица (***, изп. Г. Неделчев) — 1.15 Орешко, зелен и кръвен (обр. К. Шопов, сол. Т. Колева) — 1.50 Коледарска песен (м. К. Шопов, т. нар.) — 2.00 Право хоро - харм. К. Шопов — 2.40 Гиди ябълко - харм. К. Шопов — 0.40 2 страна Вари баба трахана — 1.25 Весело хорце (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.10 Пролет вече е дошла (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.40 Люлчица се залюля (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.00 У Недини слънце грее (м. Ас. Диамандиев) — 1.20 Мъри бяла калино (обр. К. Шопов) — 2.00 Нещо крекна в зелника (м. К. Шопов) — 1.40 Тръгнал ми Щурчо (м. К. Шопов) — 1.15 Ладуване (харм. К. Шопов) — 4.20 Тракийският пионерски ансамбъл за народни песни и танци — гр. Хасково е основан през 1974 година с главен художествен ръководител Константин Шопов. В състава на ансамбъла влизат 3 звена с около 300 участници — народен хор, оркестър от народни инструменти и танцов състав. Хорът при ансамбъла е еднороден, състоящ се от момичета; оркестровият състав е изграден от кавали, гайди, тамбури, басови инструменти и тъпан. Характерно при този състав е, че се използуват все още малко популярни детски народни музикални инструменти като: дудучета, окарина, цафара, двоянка, масурче, двуструнна усла, триструнна тамбура, малки звънчета и хлопки, панички, бърдучета, дървени лъжички, жабки, клепало, кречетало, църкало, бръмкало, бухай, чимпари и др. Танцовият състав е смесен. Репертоарът на ансамбъла е съобразен с възможността на децата, като в по-голямата си част е от тракийската фолклорна област. Ръководството на ансамбъла си е поставило задачата да запази и развие песенното, инструменталното и танцувалното богатство на фолклора от Тракийския край. За кратко време ансамбълът стана база, център, който дава насока за развитието на музикалната култура сред младото поколение на Хасковски окръг. Най-добрите негови изпълнители биват насочвани в училищата по изкуствата. През лятото на 1977 г. ансамбълът взе участие в XIII международен фолклорен фестивал в Бургас, а през месец октомври същата година бе изпратен да участвува в IX международен фолклорен фестивал "Радостта на Европа" в Белград. На V републикански фестивал на художествената самодейност аисамбълът завоюва званието "лауреат" и златен медал. В настоящата плоча са включени най-добрите изпълнения на ансамбъла. Андриана Ковачева |
5 5 | ВАА 10262 дата на запис: 1978  |
| Аленото цвете. Драматизация по едноименната руска народна приказка Страна А — 22.00 Страна Б — 22.30 В ролята на Аленото цвете - Славка Славова Участвуват още артистите: Рачко Ябанджиев, Йорданка Кузманова, Ванча Дойчева, Софка Атанасова, Ириней Константинов, Маргарита Стефанова Автор и режисьор на драматизацията: Ребека Арсениева-Майлер |
7 3 | ВНА 10261 1978 |
| I страна ПОСГОДИЛА СЕ ПЕТРАНКА (3.10) ПАНАЙОТ БОЙКИ ДУМАШЕ (6.05) ПРАВО ЧЕКАНСКО ХОРО НА ПОЯС (2.05) ДАЙЧОВО ХОРО (2.10) ИВАН ЕЛЕНА ДУМАШЕ (2.25) ЦОНЕ, МИЛО ЧЕДО (2.30) Съпр. Странджанската група (1, 2, 5), съпр. Р. Сираков - тамбура, А. Раданов - виола (3, 4, 6) II страна ГРАОВСКО ХОРО (2.45) ЧЕКАНСКА КОПАНИЦА (3.50) МАМА ТОДОРЧО ДУМАШЕ (4.50) ЗАПРАВИ СИ ДЮЛГЕР ТОДОР (2.20) СТАРЧЕСКА РЪЧЕНИЦА (3.10) ПАЙДУШКО ХОРО (3.10) Съпр. Странджанската група (3, 4), съпр. Р. Сираков - тамбура, А. Раданов - виола (1, 2, 5, 6) Художник — Димитър Димитров Йорданка Илиева е между най-ярките и стилни изпълнителки на българските народни песни и специално — на песните от Ямболско. Родена е в с. Недялско, Ямболско, на 22. VIII. 1922 г. и от малка живее в атмосферата на богатата и сложно орнаментирана тракийска песен. Начина на пеене и голямата част от песните си Иорданка учи от майка си — също добра певица. Тя овладява до съвършенство сложния и красив народно-изпълнителски стил, и твърде млада вече е известна певица със своя богат и разнообразен и по тематика и по жанр репертоар, с красивия си звънлив глас и изразително изпълнение. През 1943 г. прави първи записи за грамофонни плочи, а от 1946 г. пее по Радио София. Когато през 1951 г. се създава Държавният ансамбъл за народни песни и танци, Йорданка Илиева е между първите приети в него и там като солистка работи повече от 26 години. Добросъвестна и прецизна, вярна на голямата си любов към българската народна песен и нейния абсолютен стил, Йорданка е истинска нейна пазителка и популяризаторка. Едновременно с участието си в Държавния ансамбъл тя е ярка солистка, търсена и обичана от публиката у нас и зад граница, на сцената и в програмите на Радиото и Телевизията. Наградена е с орден „Кирил и Методий" — I степен. Илия Димитров — майстор-гайдарджия, представител на шопския край, е роден в с. Чеканчево, Елин Пелинско, на 30. X. 1922 г. Баща му — също гайдарджия — е неговият учител по гайда. И още 16-годишно момче, през 1938 г. Илия вече свири в Угърчинската трупа при Радио София. От създаването иа Държавния ансамбъл за народни песни и танци Илия Димитров е в оркестъра. Там му се възлагат както солови задачи в пиесите, така и самостоятелни концертни изяви. Особено интересен е с виртуозното владеене на най-сложни ритми и умението му да ги свързва в цялостно изпълнение. Неговите слушатели и почитатели добре познават прецизността на неговото свирене и верността му към особеностите както на инструмента, така и на края, от който произхожда и откъдето е голямата част от личния му репертоар. Илия Димитров е от онези гайдарджии, който могат да се посочат като пример за поддържане на традиционното ни инструментално народно наследство и художественото му пренасяне в съвременността. Награден е с орден "Кирил и Методий" — II степен. Мария Кутева |
6 5 | ВНА 10260 1978 |
| I страна 1. Горе ле, горо зелена (3.40) 2. Де гиди, луди, млади години (4.30) 3. Три пъти поминах (2.10) 4. Слезнал ми делчо (3.30) 5. Собрали ми се сватове (2.00) 6. Три години (4.55) Съпровожда оркестър; обраб. на песните Анастас Наумов (1, 2, 4, 6), Стефан Кънев (3, 5); диригент Анастас Наумов (1—6) II страна 1. Лиляно, моме хубава (2.10) 2. Ой, провикнал се зелен здравец (4.05) 3. Що доста седяхте мори (2.50) 4. Донка бели платно (5.05) 5. Чула се, прочула (3.00) 6. Кога си тръгнах (3.55) Съпровожда оркестър; обраб. на песните Анастас Наумов (2, 6), Стефан Кънев (1, 3, 4, 5); диригент Анастас Наумов (1—6) Илия Аргиров е най-ярката звезда от съзвездието певци — изпълнители на народни песни от Пиринския край. Роден в град Сандански през 1931 г., още от дете слуша чудните песни, конто пее неговата майка, надарена певица — с огромен песенен репертоар. Илия Аргиров наследява певческия дар на майка си, както и нейния репертоар и непрекъснато учи нови песни, които разкриват пред него богатата душевност на населението от този край на родината ни. Неговите песни, надхвърлили отдавна внушителната цифра 200, възпяват великолепието на красивата Пирин планина с нейната вечна зеленина и легендарна хубост, с безбройните бързоструйни благодатни потоци, които се разливат из плодородного пиринско поле : възпяват родолюбието и всеотдайната обич на тукашния човек към род и родина, към мирен и съзидателен живот, стремежа му към човешко щастие, към свобода и волен полет на мечтите. В голяма част от песните на Илия Аргиров се пее за гиздавите млади девойки, който са предани и верни в любовта, в приемствената традиция да създават дом и здрава челяд; пее за недостижимото умение на тукашните жени да създават красота в дома и живота си. В някои от песните се разказва за дълги гурбетчийски години, за несподелена любов, за жалба по мъжка рожба, за мъка по несбъдната любов, за жал по неусетно пропиляна младост. Но в тия песни, изпълнявани емоционално и вълнуващо от Илия Аргиров слушателят усеща неотдавнашния несретен живот на народ, пъшкащ под робския ярем, нерадостната съдба на бедния и изоставен на собствената си съдба човек. Затова с какво по-топло и особено вълнуващо чувство певецът изпълнява песните, в който се пее за легендарния Крали Марко, за Яне Сандански и Гоце Делчев, както и за цял низ още народни герои, отдали живота си за щастието на род и родина. Песните на Илия Аргиров разкриват една жива, наситена с багри и чувства картина на народния бит, на народния характер и нрави, на народната традиция, преживяла вековете. Ето зато от песните на Илия Аргиров лъха бодрост, оптимизъм, внушават на слушателя трепетни чувства в съзиждането на новия живот. Илия Аргиров вече 20 години е солист на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" и заедно с него разнесе славата на песните от пиринския край далеч зад родните простори. Неговите възторжени изпълнения захласваха слушатели от Чехословакия и Италия, от Тунис и Индия, от Полша и Индонезия, от Унгария и Бирма, от Алжир и Мароко. Елена Огнянова |
| Страна А — 24.00 Пролог, Там, в дън годините, Във този град, Вечерен път, И пак онази стряха, Горещини, горещини, Но със коси на самодива, И подир себе си, Шуми насред площада, Хайдушко сборище, Гунчов кайнак, Разговор с един паметник, Песен за Добри Чинтулов Страна Б — 23.50 Сливенска марсилеза, Комуната, Съби Димитров, Безименните, Едва ли знаеш, Панайот Бойки думаше, И в моята софийска стая, Епилог Изпълнява: Стефан Гецов Режисьор: Георги Аврамов |
6 3 | ВНА 10257 1978 |
| I страна Арабаджийско хоро (3.00) Станиславска ръченица (3.15) Ваешко хоро на пояс (4.00) Чаневско хоро (3.20) Крумовско хоро (4.00) Девненско хоро (3.25) II страна Буенек (3.35) Кипренско хоро (3.45) Северняшко хоро (3.25) Ръченица (2.50) Джиновско хоро (3.20) Веселиновско хоро (3.25) Димитър Стойков е добре известен като акордеонист. Няколко плочи на „Балкантон", множеството записи в Радио София и Радио Варна, честото му участие в концерти и други прояви потвърждават добрите му качества на инструменталист и музикант, който съхранява и развива народните музикални традиции, наследени or родителите му — бащата свирач на кавал, майката — народна певица, от дядото — гъдулар и чичовците — гайдарджии. Закърмен с народната музика, той я чувствува дълбоко в себе си и това му позволява да бъде верен и убедителен изпълнител. Нещо повече, надарен музикант, в много случаи той става продължител на народните традиции. Като изпълнител той често сам нагласява народните мелодии, или обогатява и развива вече познатите. По тозн начин, както и в миналото, народният изпълнител става и творец, създател на музиката, която изпълнява. Хората на Димитьр Стойков носят характерните стилови особености на фолклора от Варненския край и Добруджа. Отличават се с голямо мелодическо богатство и разнообразна ритмика. Съществена особеност е голямото ладово разнообразие, което внася специфични интонационни нюанси и придава самобитност на мелодиката. Всяко едно от хората притежава много характерна и ярко изразена мелодична особеност. Основните мотиви и тематични ядра са силно индивидуализирани, което придава специфичен облик на всяко хоро. Но Стойков умее добре да развива началните тематични елементи. Колената органично израстват от първоначалните мотиви, развиват и обогатяват първоначалния образ, без да се отдалечават или да му противоречат. По този начин се достига до тематично единство н многообразие в звученето на хората. При това новите колена не преповтарят вече познатото, а внасят нещо ново, контрастно. По този начин се постига интензивност в мелодичното развитие. Ритмиката в органично сьчетание с красивата мелодична линия се откроява като един от най-характерните белези на хората на Димитър Стойков. Възхищение поражда изумителното разнообразие и богатство на ритмичните елементи и тяхното оригинално съчетание. Може би това се дължи на характерните движения на играещите, които вероятно са породени от определени емоционални импулси. Хармонизацията и оркестрацията на хората на Димитър Стойков от композитора Йоско Йосифов е направена с голямо майсторство и вкус. Йосифов е запазил прелестта и искреността на всяко едно от тях, като е потърсил интересни темброви нюанси и оркестрови щрихи, които най-убедително да изтъкнат характерните особености на всяко хоро. Дискретно изграденият съпровод носи тематично и полифонично раздвижване и обогатява цялостния облик на музиката. Хората на Димитър Стойков носят богата емоционална изразителност. Те притежават красива мелодика и свежа ритмика. Отличават се с голяма съдържателност и увличащ темперамент. В някои от тях откриваме бликналата емоционалност на напиращите радостни настроения, в други някаква своеобразна поетична развълнуваност или скрита тъга. Това разнообразие на чувствата и преживяванията, пораждани от хората на Димитър Стойков ги прави привлекателни и интересни както за играене, така и за слушане. Те притежават белезите на концертни пиеси, които доставят голяма естетическа наслада. Стоян Ангелов |
5 7 | ВТА 10256 1979, дата на запис: 1979 |
5 7 | ВТА 10256 1979, дата на запис: 1979 |
5 7 | ВТА 10256 1979, дата на запис: 1979 |
| Страна А 1. Край реката - б .т. Захари Петров, ар. Румен Бояджиев (3.35) 2. Обич - м. и ар. Стефан Диомов, т. Адриана Йорданова (3.45) 3. Ако аз те погаля - м. и ар. Стефан Димитров, т. Николай Кънчев (2.40) 4. Интимно - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Румен Бояджиев (3.30) 5. Дар съм ти купил - м. и ар. Стефан Димитров, т. Захари Петров (3.20) Диригенти Ст. Диомов (2), Ст. Димитров (3, 5), Р. Бояджиев (1, 4) Страна Б 1. Спомен за часа по пеене - м. и ар. Стефан Диомов, т. Зорница Димитрова (3.55) 2. В края на лятото - м. и ар. Найден Андреев, т. Михаил Белчев (4.00) 3. Антимолитва - м. и ар. Найден Андреев, т. Петя Йорданова (4.10) 4. Този път пред нас - м. и ар. Вили Казасян, т. Захари Петров (3.00) 5. Сбогом, мое щастие - б. т. Захари Петров, ар. Иван Пеев (3.30) Диригенти Ст. Диомов (1), В. Казасян (4), Н. Андреев (2, 3) , Ив. Пеев (5) ВОКАЛНА ГРУПА ТОНИКА: Анастасия Бинчева — сопран Геновева Найденова — алт Иван Христов — тенор Георги Найденов — бас-баритон Вокален аранжьор и продуцент Стефан Диомов Записите са направени с Формация Студио Балкантон и щрайх в Студио Балкантон, София, 1978 Тонрежисьори: Деян Тимнев, Васил Стефанов Благодаря на всички участвуващи в записите за тяхното съдействие ТОНИКА |
3 3 | ВАА 10253 дата на запис: 1978 |
| Страна А — 24.50 Пролог от "Кървава песен" на П. П. Славейков Крали Марко загубва силата си Вързан хайдутин Хайдут Велко Пушка пукна Страна Б — 25.40 Два са братя делба делили Мануил майстор Пасъл е Дойчо шилета У Недини слънце грее Срещнали се два гявола Мома и терзийче |
8 3 | 196, ВНН 196 |
| А1. Дели на Вайда думаше - сол. Р. Стоименова и Ил. Аргиров 2. Мори Айда, Айда (обр. К. Стефанов) 3. Издолу иде едно невестенце - сол. В. Цветкова 4. Брала мома зелен здравец (обр. Ст. Кънев) - сол. Л. Георгиева 5. Писмо ти е дошло - сол. Ил. Аргиров 6. Мама Тоде учеше (обр. Ал. Кокарешков) В1. Повдигни си, мило либе - сол. Р. Стоименова 2. Ди-ли, до 3. Разболе се младо македонче - сол. Ил. Аргиров 4. Ей мори Ружке (обр. К. Стефанов) - сол. В. Карадалиева 5. Излязла е бяла Рада - сол. М. Димитрова 6. Ах, колко ойдох, Маро (обр. Ал. Кокарешков) |
5 4 | ВНА 10165 1978 |
5 4 | ВНА 10165 1978 |
6 3 | ВХА 10250-10251 (2 плочи) |
| ВХА 10250 ЛИТУРГИЯ on. 41 а/ След възгласа: "Благословено царство.. 6/ След първия антифон в/ След малкия вход д/ След прочитане на Апостола д/ След прочитане на Евангелието е/ Херувимска песен ж/ след Херувимската песен з/ "Верую" и/ След верую к/ След възгласа: "Твоя от твоих..." ВХА 10251 л/ След думите: "Изрядно о пресвятей..." м/ След възгласа: "И дажд нам единем усты..." н/ Отче наш о/ Причастен стих п/ След възгласа: "Со страхом Божиим..." Изп. Българска хорова капела "Св. Обретенов", солисти Т. Григоров-Терес, Бл. Спасов, Н. Ягоридков, Ал. Манолов, дир. Г. Робев ЛИТУРГИЧНИ ПЕСНОПЕНИЯ 1. Херувимска песен 2. Тебе поем 3. Достойно есть 4. Отче наш 5. Блаженни яже избрал 6. Ныне силы небесные Изп. БФК "Светослав Обретенов", солисти Т. Григоров-Терес, (1,3) и Ал. Манолов (1), дир. Г. Робев компактдиск 050095 |
| I страна 1. НАША ГОРДОСТ (2.55) 2. АЛЕКСАНДРИЯ (3.50) 3. ПРАВО ХОРО (2.30) 4. РОСНА КИТКА (3.10) 5. ПИРИНСКО ХОРО (3.25) 6. МЛАДЕЖКО ХОРО (3.30) Музика: Д. Илиев (1, 2, 4), Хр. Раданов (3, 5, 6), соло кларинет Емил Младенов (3) II страна 1. ПРОЛЕТНО ХОРО (3.15) 2. ГАНКИНО ХОРО (4.10) 3. ДАЙЧОВО ХОРО (5.05) 4. ДИЧЕВО ХОРО (3.30) 5. СИТНА СЕВЕРНЯШКА РЪЧЕНИЦА (3.00) 6. ЛОМСКА КОПАНИЦА (2.55) Музика : Д. Илиев (1, 2, 3), Хр. Раданов (4, 5). Ив. Чокоев (6) Софийският духов оркестър при Столичния градски народен съвет, ръководен дълги години от известния диригент Сашо Михайлов, има вече 30-годишна история. В нея са записани над 3600 концерти и участия, десетки премиери, няколко награди и отличия. Той е не само една от "музикалните забележителности" на нашата столица, но и представителен национален духов оркестър от 90 души. Получил е отдавна заслужено признание у нас и в чужбина, участвувал е с успех в международни фестивали на духови оркестри в Унгария и Швейцария, концертирал е в ГДР и Австрия. Разполагащ с всички инструменти, необходими за един голям съвременен изпълнителски апарат от този жанр, Софийският духов оркестър притежава богата темброва палитра, която му позволява да интерпретира пълноценно и най-сложни произведения. Репертоарът му се отличава с голямо разнообразие и обхваща произведения от различни стилове, епохи и жанрове — от популярни пиеси до оратории, симфонии и концерти, централно място в репертоара му заема национална музика — обработки на фолклор и творби на български композитори. Предназначена за най-широка слушателска аудитория, тази плоча е посветена само на един дял от репертоара на Софийския духов оркестър — обработки на народни танци. Този род музика — жизнерадостна и весела, звучаща особено интересно и привлекателно в изпълнение на духов оркестър, се ползва с много голяма полулярност сред населението. Плочата предлага мелодии от различни краища на страната, които дават по-широка представа за българския музикално-танцов фолклор с неговата самобитна и увличаща ритмика и метрика. Евгени Павлов |
3 2 | ВРА 10247 дата на запис: издание 1979 г. |
| Из оперетата "Страна на усмивките" (Лехар): 1. Въведение на Су-Чонг, 2. Дует на Ми и Густав, 3. Ария на Су-Чонг, 4. Песен на Лиза, 5. Дует на Лиза и Су-Чонг, 6. Песен на Су-Чонг Из оперетата "Роз Мари" (Фримл): 7. Куплети на Херман, 8. Дует Из оперетата "Птицепродавацът" (Целер): 9. Ария на княгинята, 10. Песен на Кристъл Из оперетата "Моряците от Сан Франциско" (Мазанец): 11. Сцена на стария моряк, 12. Песен на Беси Изпълняват Арон Аронов (1, 5), Лиляна Кисьова (2), Славейко Соколов (2), Тодор Ботев (3, 6), Донка Шишманова (4), Лиляна Кошлукова (5), Видин Даскалов (7, 8, 11), Диана Попова (9), Людмила Чешмеджиева (10) и Милка Братанова (12) Съпр. Оперно-симфоничният оркестър на Българското радио и оркестърът на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Диригенти - Виктор Райчев и Драгомир Ненов |
1 4 | ВТА 10246 дата на запис: 1978 |
| 1 страна Аранжименти: Ат. Косев (3, 4, 6, 8, 9, 11), Томи Димчев (1, 2, 10, 12), Мишо Ваклинов (5, 13), Дим. Бояджиев (7) 1. УВЕРТЮРА — оркестър (2.20) 2. ПОЗИ, ПОЗИ ... — Илия Добрев (2.05) 3. ПЕСЕН НА ФОТОГРАФА — Светослав Пеев (1.15) 4. ПЕСЕН НА СКРОМНИЯ — Константин Коцев (1.15) 5. ПЕСЕН НА КАРИЕРИСТА — Георги Калоянчев (1.30) 6. МОМИЧЕ, РОДИТЕЛИ и МОМИЧЕ, МОМЧЕ, РОДИТЕЛИ — Григор Вачков, Жени Филипова, Надя Топалова, Надя Савова (2.30) 7. ТАНЦ — оркестър (2.40) 8. I и II дует СЪАВТОРИ — Радослав Цветков и Милка Янакиева (1.50) 9. ПЕСЕНТА НА ПИЯНИЯ — Сотир Майноловски (1.45) 10. ДУЕТ НА ЧОВЕКА и КУЧЕТО — Димитьр Манчев (1.50) 11. ПЕСЕН НА СКРОМНИЯ (II вариант) — Константин Коцев (0.50) 12. МОРЯКЪТ — Васил Попов (1.55) 13. ДАЛАВЕРАДЖИЯТА — Сотир Майноловски (1.20) II страна Аранжименти: Ат. Косев (3, 5, 9), Томи Димчев (8), Мишо Ваклинов (4, 10), Дим. Бояджиев (6, 7) 1. ДУЕТ ФОТОГРАФ - БЮРОКРАТ — Светослав Пеев — Асен Ангелов (2.20) 2. ДУЕТ КАВАЛЕР и МОМИЧЕ — Сава Хашъмов и Стефка Оникян (2.30) 3. ПЕСЕН НА СКРОМНИЯ (III вариант) — Константин Коцев (0.40) 4. КАУБОЙКАТА — Татяна Лолова (2.30) 5. ТАНЦ НА СИРЕНИТЕ — оркестьр (2.05) 6. ДУЕТ ПЕВЕЦ —ФУТБОЛИСТ — Емил Димитров и Стефан Данаилов (2.40) 7. ПЕСЕН НА ФОТОГРАФА (II вариант) — Светослав Пеев (1.15) 8. СВАТБА — колектив (4.50) 9. ПОЗИ, ПОЗИ ... — Илия Добрев (2.02) 10. ФИНАЛ — оркестър (2.20) ЕСТРАДЕН ОРКЕСТЪР НА БЪЛГАРСКОТО РАДИО, дир. Вили Казасян |
2 2 | ВТА 10245 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. Голямата страна (бълг. текст Бл. Димитрова) — 2.05 изп. Расул Гамзатов (на аварски език) и Георги Топалов 2. Жерави (м. Ян Френкел, превод на руски Н. Гребнев) — 4.35 3. Страхувам се (м. Ян Френкел, превод на руски Я. Козловски) — 3.20 4. Бедната овчица (м. Ян Френкел, превод на руски Я. Козловски) — 2.35 изп. Ян Френкел 5. Колко е хубаво (м. А. Екимян, превод на руски Я. Козловски) — 3.10 6. Как сте, как живеете? (м. А. Екимян, превод на руски Я. Козловски) — 2.30 изп. ВИГ "Самоцвети" II страна 1. Българска роза — 0.35 изп. Расул Гамзатов (на аварски език) 2. Българска роза (м. Емил Емануилов, бълг. превод Бл. Димитрова) — 2.45 изп. Петър Чернев, съпр. на китара Христиан Платов 3. Приспивна песен (м. Оскар Фелцман, превод на руски Я. Козловски) — 4.40 4. Цветята имат очи (м. Оскар Фелцман, превод на руски Н. Гребнев) — 4.35 5. Нима това е мъж (м. Оскар Фелцман, превод на руски Я. Козловски) — 2.05 изп. Муслим Магомаев 6. Влез в моя стих (бълг. превод Бл. Димитрова) — 1.05 изп. Расул Гамзатов (на аварски език) и Георги Топалов 7. Преди пет минути (м. Емил Емануилов) — 4.15 изп. Павел Герджиков, съпр. на китара Хр. Платов Плочата е произведена по поръчка на ОК на БКП и ОСИК на гр. Смолян Продуцент: Емил Емануилов • Редактор: Никола Кюлджиев Народният поет, лауреат на Ленинска награда и член на Върховння съвет на СССР Расул Гамзатов е роден в планините на Дагестан през 1923 година. Количеството на неговите книги, преведени на много езици, два пъти лревишава цифрата на възрастта му. Расул Гамзатов е често гост на България и любимият му кът е Родопският край, който го вдъхновява както неговите родни планини. Мачкаала — столицата на Дагестан, е побратимен град със Смолян. Сред красивите Родопи поетът е написал над сто сонета и прекрасни стихове за България. Из бележннка на Гамзатов: "Често ми се случва да чета мои стихове на поетически вечери в Москва и други градове на Русия. Хората в залата не знаят аварски. Отначало, аз, как да е, с акцент разказвам за себе си. След това, приятелите, руски поети, рецитират преводите на мойте стихове. Но, преди да започнат, те обикновено ме молят да кажа едно стихотворение на моя роден език: "Ние искаме да чуем музиката на аварския език и музиката на стихотворението". Аз рецитирам и моята рецитация е като звъна на струните на пандурата преди започването на песента." Така започва и нашата плоча с музиката на аварския език и с музиката на поезията на Расул Гамзатов. |
9 10 | ВТА 10244 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. Животът ни събира, животът ни разделя - м. Лили Иванова, т. Надежда Захариева, ар. Иван Пеев (3.25) 2. Вечната игра - м. и ар. Иван Пеев, т. Жива Кюлджиева (3.40) 3. С любов да минем през света - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Иван Пеев (2.55) 4. Красивият миг - м. Асен Гаргов, т. Гергина Иванова, ар. Константин Драгнев (2.50) 5. Само споменът има пътеки - м. и ар. Мишо Ваклинов, т. Игнат Игнатов (4.05) 6. Разминаване - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Иван Пеев (3.00) Дир. Ив. Пеев II страна 1. Най-хубавият лъч - м. и ар. Янко Миладинов, т. Николай Чолаков (3.27) 2. Отминали години - м. и ар. Найден Андреев, т. Асен Ошанов (3.40) 3. Посвещение - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Константин Драгнев (3.25) 4. Когато те намерих - м. и ар. Найден Андреев, т. Асен Ошанов (3.30) 5. Ручеи - м. Янко Миладинов, т. Димитър Точев, ар. Константин Драгнев (3.05) 6. Две думи от нас - м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Константин Драгнев (3.00) Дир. К. Драгнев (3, 5, 6), Н. Андреев (2, 4), Я. Миладинов (1) Записите са направени в студио "БАЛКАНТОН" 1978 г. Тонрежисьори: Деян Тимнев, Васил Стефанов Тонинженери: Михаил Божерянов, Момчил Момчилов Тоноператори: Л. Парушева, Николай Христов, Алекс. Даскалов Продуцент: Иван Пеев Редактор: Никола Кюлджиев |
3 3 | ВТА 10243 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. В параклиса на твоите ръце / In The Chapel Of Your Hands (К. Куня) — 4.25 2. До кога? / Till When? (Л. Силия) — 1.40 3. Така пеем ние / We Sing Like That (М. Корейа) — 4.20 4. Морето няма нужда от вълни / The Sea Doesn't Need Of Waves (А. Родригес) — 1.40 5. Памет / Memory (Ж. С. Ари Дос Сантос) — 7.20 II страна 1. Кръгъл остров / A Round Island (П. Тамен) — 2.50 2. Не можем да премълчим това, което става в отвъдморските територии / We Can't Pass Over In Silence What Happen In The Beyond Seas Territories (М. Корейа) — 2.55 3. Ако / If (Л. Силия) — 0.50 4. Песен на селянина-работник / Song Of The Peasant-Worker (М. Корейа) — 2.25 5. Празникът никога не свършва / The Feast Never Ends (М. Корейа) — 3.20 6. Ноември / November (М. Корейа) — 5.50 Музика и аранжимент Луис Силия Записите са получени от чужбина по лиценз DIAPASAO |
