29 дена
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31046 коментара
4 2 | ВНМС 7482 |
4 2 | ВНМС 7482 |
| А1. Запей, земя / Sing, My Land (текст И. Генов) 3:10 2. Кукерски ритми / Mummers' Rhythms 2:15 3. Айде, цъфти, Ружо / Come Blossom, Ruzha (текст Б. Калайджиев), солист Т. Костова 2:34 4. Кавали свирят / Kavals Are Playing - солисти Т. Костова и Н. Вълчанова 3:04 5. На пазар да ода / I'm Going To The Market - изп. Т. Сърбинска 2:45 6. Излезла е бела Рада / White And Beautiful Rada Has Gone Out - изп. П. Костова 3:10 7. Одам, одам по Пирина / I'm Climbing the Pirin Mountains - изп. М. Томова и Ж. Гаврилова 3:05 8. Бела Демяна / White And Beautiful Demyana - солисти К. Костадинова и И. Аргиров 2:15 В1. Снощи отидох у Мелника града / I Went To Melnik Last Night - изп. Р. Стоименова 4:00 2. Ой, Яне, Яне / Oh, Yane, Yane - изп. К. Костадинова 2:20 3. Оди, Тудоро, в градина / Go in the Garden, Tudora - изп. Т. Костова 2:20 4. Лиляно моме / Lilyana Maiden - изп. И. Аргиров 3:00 5. Мелодии за тамбура / Melodies for Tambours - солист И. Ганев 3:12 6. Ой, Дана, Дана / Oh, Dana, Dana 1:25 7. Янтра на Струма тихом говори / The Yantra River Whispered to the Struma River (текст С. Етърски) 2:55 8. Древна земя / Ancient Land (текст Е. Евтимов) 3:00 Музика: К. Стефанов (А — 1, 3, 4, 5, 6, В — 1, 2, 4, 6, 7, 8), Н. Стойков (А— 2), Р. Иванов (А—7), А. Кокарешков (А—8, В—5). Аранжимент Р. Иванов (В—3) Главен художествен ръководител и диригент - Кирил Стефанов Диригент на хора - Людмила Димова Диригент на оркестъра - Стоян Стоянов |
6 3 | ВНА 10184 1978  |
6 3 | ВНА 10184 1978 |
9 12 | ВТА 10540 1980, дата на запис: 1980 |
2 2 | ВНК 3548 |
7 3 | 5702 |
7 3 | 5702 |
6 1 | ВЕН 487, ВЕА 487 1966 |
6 1 | ВЕН 487, ВЕА 487 1966 |
3 3 | ВТА 12107 1988 |
4 3 | ВАА 1517 1974, дата на запис: 1973 |
| Щастлив е оня народ, които има своите жреци на смеха — животворния, проницателен и лековит смях, изтръгнат от човека, за да сече бурените на злото, да открива дребнавото и пошлото в живота, да отпраща с широк замах пороците на обществото в миналото. Пред нас е снимката на мъж - слабо лице, плешиво чело, очила с тъмна рамка, риза с папионка. "Типичен славянски интелектуалец“, е казал един френски лекар. Това е Стефан Назаров Костов, или Костич — както са го наричали неговите приятели, или Ст. Л. Костов — име, с кое то е останал завинаги в нашата културна история. По професия — етнограф, по призвание — комедиограф, той отлично съчета образованието и таланта и даде на българската наука своите изследвания върху творческия гений на народа, а на българския театър — смеха, с който воюваше срещу тъмните герои на своето време. Интересите му към науката и литературата вървяха успоредно. Той издаваше научни трудове върху веществената културана нашия народ, неговите нрави и обичаи и в същото време правеше първите си скромни опити в театралното поприще. Литературният талант на Ст. Л. Костов разцъфтя доста късно, въпрски че още като студент той пишете малки хумористични разкази. Отрано обичаше и театъра, правеше преводи на френски и немски пиеси, но насочването му към комедията бе малко неочаквано и случайно. "...Нашата действителност е пълна с такива типове, че без да си писател, ще пропишеш ", писа той и на бял свят излезнаха: „Мъжемразка", „Пред изгрев слънце", „Златната мина", „Големанов", „Член 233", „Скакалци", „Новото пристанище", „Вражалец", историческата пиеса „Симеон", психологическата драма „Тя и двамата", „Комедия без име", „Женено царство", „ Дьржавните липи" и др. Ст. Л. Костов, най-видният български комедиограф, бе и първият, който отреди самостоятелно място на комедията в нашата литература от двадесетте години. Когато името му започна да се появява по театралните афиши, сърбите вече имаха Нушич, румънците — Караджале. Българите бяха малко закъснели, но Ст. Л. Костов запълни бързо празнината, догони съседите ни и остави един солиден фонд в българското театрално съкровище. В. Илиева |
5 2 | ВСА 11070 дата на запис: издание 1984 г. |
| Руски език: Рихард Штраус ДОН КИХОТ Фантастические вариации на тему рыцарский характер Опус 35 Венцеслав Николов — виолончель Никола Зидаров — виола Симфонический оркестр Болгарского радио Дирижер — Васил Казанджиев |
5 2 | ВСА 11070 дата на запис: издание 1984 г. |
| Свири, хармонико (песен из филма "Утро над Родината", муз. Т. Попов, текст В. Ханчев) / Партизанин-бригадир (песен из филма "Утро над Родината", муз. Т. Попов, текст В. Ханчев) - изп. хор и орк. "Радиопром", дир. Вл. Симеонов |
3 2 | ВАА 11018 1983, дата на запис: 1982 |
