1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30973 коментара
6 5 | ВТА 10868 1982, дата на запис: 1982 |
6 5 | ВТА 10868 1982, дата на запис: 1982 |
5 4 | ВТА 1632 1974, дата на запис: 1974 |
7 5 | ВНА 10971 1982, дата на запис: 1982  |
7 5 | ВНА 10971 1982, дата на запис: 1982 |
7 5 | ВНА 10971 1982, дата на запис: 1982 |
| Истинска феерия — така могат да се нарекат спектаклите на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия", с главен художествен ръководител н. а. Кирил Дженев, пресъздаващи едно изкуство, дълбоко и емоционално, излязло от недрата на българската земя, от неповторимата красота на българския музикален и танцов фолклор. В този най-млад състав, основан през 1974 г. в Пловдив, туптят в един ритъм сърцата на млади певци, свирачи и танцьори — всички възпитаници на музикалните училища в Котел и Широка лъка, на Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. Творческите изяви на трите групи на ансамбъла — танцова, инструментална и вокална се преливат една в друга, допълват се взаимно, съзвучни са и достигат до изпълнителски синкретизъм. Танцът не е само движение, но е и изживяване, което помага да се почувствува no-вярно, по-пълно първообразът. Танцьорите и инструменталистите пеят, певците свирят и танцуват. Така те претворяват панорама, близка до народно веселие, до народно празненство, които излиза от тесните рамки на сцената и ни пренася на село: пред някоя къща, на улицата или на мегдана. Със силата на своето комплексно въздействие „Тракия" ни връща към нещо колкото старо и вековно, толкова ново и съвременно. Всички участница в този творчески колектив, проникнати от чиста любое към фолклора, работят интензивно и всеотдайно. Ентусиазмът на ансамбъла е забележителен и при досег с изкуството му се чувствува една еманация, която покорява и държи в плен зрителя. Младостта и талантливостта на изпълнителите, чистотата на стила, проявена в музиката, танца и националните костюми, действуват на публиката, привличат я с магическа сила. Преливането на отделните фрагменти от програмата, сценичното поведение на всеки изпълиител, пластичното изграждане на представлението допринасят за цялостния облик на спектакъла. На сцената се редуват лиризъм с драматизъм, променят се темпата и ритъма, чувствува се непрекъснато движение. Песните и инструменталните сола са вплетени в сценичного действие. Взаимодействието между основните изразни елементи: песен, инструментална музика и танц, води до тяхното взаимно проникване. Навлизането на танцово-пластичния елемент в програмата засилва образно-емоционалното въздействие на изпълнението. Инструментално-песенното оцветяване на програмата придава на танца особена релефност. Едно от силните изразни средства в интерпретацията на ансамбъла е контрастът, прилаган с усет в изграждането на цялата композиция. Концертите на ансамбъл „Тракия" из нашата страна и в чужбина се аплодират бурно. Вълнуващи прояви на приятелство са неговите гастроли в Италия, Австрия, Унгария, СССР, ГДР, Франция, Алжир, Индия, Сирия, Финландия, Колумбия, Мексико . . . „Спектакълът на блестяищия български фолклорен ансамбъл заслужи горещи аплодисменти" — в. „Ел сол де Пеон", Мексико. „Това са истински бисери на българското народно творчество" — в. „Заходня ", Полша. Новата грамофонна плоча на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия" ще даде възможност на многобройните почитатели на изкуството му да се запознаят с художествените достижения на ансамбъла в настоящия момент. Антония Гърдева |
7 5 | ВНА 10971 1982, дата на запис: 1982 |
7 5 | ВНА 10971 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А ТРАКИЙСКА СЮИТА — муз. Цветан Цветков (5.45) Изп. оркестърът, диригент Цветан Цветков. Солисти: Иван Антонов — кавал, Николай Богданов — тамбура, Асен Мусов — тъпан, Иван Варимезов — гайда, Димитър Лавчев — гъдулка КАФАЛ СВИРИ — муз. Петър Льондев (2.10) Изп. хорът, диригент Крикор Четинян ТРЬГНАЛИ МИ СА и МАРИ ДИМКЕ - обр. Цветан Цветков (4.30) Изп. Вичка Николова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков АЙШИНКО, ПИЛЯ ШЕРЕНО - обр. Иван Спасов (4.05) Изп. хорът, диригент Крикор Четинян МАМА НА ИВАН ДУМАШЕ - обр. Димитър Бонов (2.30) Изп. Цветанка Варимезова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков Страна Б БАЙНО МИ СА, ЛЮБЕ ЛЕ, ПОЗАКАНИ - обр. Димитър Лавчев (2.20) Изп. Стефка Аврамова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков МЕСЕЧКО — обр. Вичка Николова (5.20) Изп. хорът, диригент Вичка Николова, рецитатор: Юлия Сиракова ОТ ИЗВОР ВОДА НАЛИВАТ - обр. Милчо Василев (2.25) Изп. секстет, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков ГРЬНЧАРСКО ХОРО — обр. Ташо Барулов (3.10) Изп. оркестърът, диригент Ташо Барулов, солист: Иван Варимезов —гайда ГОРО ЛЕ, СИТНА, ЗЕЛЕНА - обр. Милчо Василев (4.20) Изп. Юлия Сиракова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков ПРАЗНИЧНА ПЕСЕН — муз. Димитър Лавчев (2.30) Изп. хор и оркестър, диригент Димитър Лавчев Тонрежисьор: Христо Ковачев Тоноператор: Бисер Бояджиев Тонинженер: Васил Величков Продуцент: Мико Леви Редактор: Лиляна Христозова Записите са направени в студиото на радио Пловдив - 1982 г. Худ. оформление — Вили Велчев |
3 4 | ВНА 10959 1983, дата на запис: 1982 |
3 4 | ВНА 10959 1983, дата на запис: 1982 |
5 3 | ВНА 10930 1983, дата на запис: 1982 |
| Страна А 1. Тръгнала е гюзел бяла Рада (1.50) 2. Диманината майчица (4.40) 3. Недо льо (3.10) 4. Тънка, тънка Райчице (1.30) 5. Есен се заесенява (4.30) 6. Мама на Стоян думаше (3.20) Съпровожда Оркестър при Ансамбъла за народни песни и танци "Добруджа" - Толбухин, обработка и диригент Петър Крумов Страна Б 1. Ой, Еньо (2.30) 2. Стоян мами думаше (2.05) 3. Дженда на порти седеше (4.30) 4. Мама на Радка думаше (3.10) 5. Засвирил Димо с кавали (2.30) 6. Мило ми е, мамо (2.30) 7. Седнали ми са терзии (2.40) Съпровожда Оркестър при Ансамбъла за народни песни и танци "Добруджа" - Толбухин (3—7) и Ансамбъл за народни песни и танци "Добруджа" (1, 2), обработка и диригент Петър Крумов Художник — Христо Тодоров Худ. оформление — Дянко Дянков |
5 3 | ВНА 10930 1983, дата на запис: 1982 |
4 4 | ВНА 10929 1982, дата на запис: 1982 |
4 4 | ВНА 10929 1982, дата на запис: 1982 |
4 4 | ВНА 10929 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А Тръгна с гайда шарена (2.25) Тече ме воде стьдена (3.15) През двори река течеше (2.25) Мене ме изгоре мамо Зорето (3.10) Мама вика да ме жени (2.10) Що рекох, моме, прорекох (2.50) Магда цвете брала (3.05) Страна Б Ой Йоване, господар Йоване (2.50) Мар Стоймено, Стоймено (2.30) Отидох долу в ливаде (2.55) Майка наяне, мори, думаше (3.00) Пусти били Яно ле (2.55) Снощи е Добра досна седела (3.30) Съпровод на тамбура — Кирил Трайков Худ. оформление — Рачо Буров Пиринският край е една от най-големите музикално-фолклорни области, където песента и инструменталната мелодия са все още сравнително добре запазени. А една от главните отличителни черти тук е двугласното пеене. Преобладават песните с неподвижно лежаш втори глас върху основния тон на мелодията. Тук се пеят жетварски, седенкарски и други трудови песни, пеят се трапезни и обичайни песни, песни с любовно и хумористично съдържание и песни за Яне. Пеят предимно жените, но има и значителен брой мъже певци. В Пиринския край преобладават песни и инструментални мелодии в седемвременен и двувременен метро-ритъм. Един от най-разпространените народ *и музикални инструменти е тамбурата, наричана от народа „трамбура" или „дрънкя". Тя има сравнително тих тон и затова се използува повече за съпровод на песни, и то предимно в домашна среда. Песните в настоящата плоча носят типичния пирински аромат с хубавата си мелодична линия, топло чувство, характерната метроритмика и богато съдържание. Изпълнителките са успели да предадат цялата красота на пиринската народна песен с характерните и интонация, нюансировка и извиквания в края на мелодийната редица, а съпроводът на тамбурата се отличава не само със своята дискретност, но и с индивидуалната характеристика в отсвирванията между отделяйте куплети на песента. Мария Томова е родена в с. Сатовча, Благоевградски окръг. По традиция учи песните от своите родители. Най-напред пее в самодейни състави в Сатовча, а по-късно — в гимназията в Г. Делчев. В ДАНПТ ,,Пирин" — Благоевград, където е солистка, постъпва през 1955 г. Носител е на орден „Кирил и Методий" III ст. Живка Гаврилова е родена в с. Рибница, Благоевградски окръг. Песните учи главно от майка си. Първите си стъпки като певица прави в училището и самодейността в с. Горна Брезница, където първоначално учи. Живка е също солистка на ДАНПТ ,,Пирин", където постъпва през 1954 г. Участвува във всички концерти на ансамбъла у нас и в чужбина. Награждавана е с орден ,,Кирил и Методий" II ст., орден „Трудова слава" II ст. и други отличия. Кирил Трайков е роден в с. Виногради, Благоевградски окръг. От малък проявява силен интерес към тамбурата и започва да учи мелодии по събори и други народни празненства. Cera e преподавател по тамбура в Окръжната школа по изкуствата в Благоевград. И тримата изпълнители са възпитаници на Внешня музикално-педагогически институт в Пловдив. Съвместната им изпълнителска дейност е значителна стъпка в стремежа за съхранение на автентичния музикален фолклор от Пиринския край. Вергилий Атанасов |
4 4 | ВНА 10929 1982, дата на запис: 1982 |
3 2 | ВНА 10925 1982, дата на запис: 1982 |
3 2 | ВНА 10925 1982, дата на запис: 1982 |
3 2 | ВНА 10925 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А 1. МАМА НА МАРКО ДУМАШЕ - обр. Боян Нанков съпр. ОАНПБР, дир. Добрин Панайотов (5.10) 2. ПЕТЪР СИ РАДА ЗАВАРИ - обр. Боян Нанков съпр. ОАНПБР, дир. Добрин Панайотов (2.40) 3. ЦАР МУРАД МАРА ДУМАШЕ - обр. и дир. Димитър Пенев, съпр. ОАНПБР (3.15) 4. ДОЙНЕ, МАЛКА МОМЕ - обр. Бопн Нанков съпр. ОАНПБР, дир. Добрин Панайотов (2.20) 5. НАКЛАЛАЙ НЕДА СЕДЯНКА - обр. Боян Нанков съпр. ОАНПБР, дир. Добрин Панайотов (5.00) 6. Я ИЗЛЕЗ, ДОНКЕ ЛЕ - обр. Николай Кауфман съпр. ОАНПБР, дир. Константин Шопов (2.00) Страна Б 1. САДИЛАЙ МОМА КРАЙ МОРЕ ЛОЗЕ - обр. Стефан Кънев, съпр. ОАНПБР, дир. Димитър Пенев (5.30) 2. ДОБРА ЗА ВОДА ОТИВА - обр. Стефан Кънев съпр. ОАНПБР, дир. Димитър Пенев (2.50) 3. ПИЛАЙ БОЙКА СНОЩНА ВОДА - обр. Христо Тодоров, съпр. ОАНПБР, дир. Добрин Панайотов (3.00) 4. ТРЪГНАЛА Е БЯЛА РАДА - обр. Христо Тодоров съпр. ОАНПБР, дир. Добрин Панайотов (3.20) 5. ПОСГОДИЛА СЕЙ СИФРИДА - обр. Стефан Кънев съпр. ОАНПБР, дир. Димитър Пенев (4.40) Худ. оформление — Дянко Дянков Народният певец Йовчо Караиванов не се нуждае от представяне. Неговият глас е познат на всички, които ценят и обичат нашия фолклор. Вече тридесет и три години той пее тракийски народни песни с чувство на най-голяма отговорност и се радва на неизменен успех сред почитателите си от цялата страна. Малцина са народните изпьлнители у нас, които имат такава завидна творческа съдба. Няма ценител на тракийските народни песни, който да не се е опивал от такива прекрасни бисери като: „Съмна, бульо", ,,Мъри Яно", ,,Заплакала е гората", ,,Ерушин войвода", ,,Съня еънувах", „Дона на порти седеше", ,,Лалуш войвода", ,,Бойчо на Бойка думаше" и много други. Ще припомним няколко оценки за изпълнителского певческо майсторство на Йовчо Караиванов: Проф. д-р Никопай Кауфман: „Това, коего извънредно много обичам и ценя у Йовчо Караиванов е майсторското владеене на формата. При него бавната песен е орнаментираиа, но не прекомерно, а с една доза, с едно правилно разпределение на орнаментите така, че се получава една чудесна форма. Изобщо Йовчо Караиванов е едно шастливо явление в нашия музикален живот и едно от най-високите постижения на българската народна певческа школа". Н. с. Михаил Букурещлиев: ,,Изпълненията му винаги са емоционални, прочувствени, заангажиращо затрогващи; неговият репертоар е самобитен, изпълнителският му стил е оригинален и затова ще бъде обект на научни изследвания". Антония Гърдева - фолклорист: ,,'Запее ли Йовчо Караиванов, сякаш заромоляват ручеи и неговият топъл и с кадифена мекота глас те грабва, за да те понесе високо над планинските върхове и в същото време здраво те държи близо до земята, където чувствуваш своя корен". В настоящата плоча предлагаме на почитателите на Йовчо Караиванов едни от най-новите му изпълнения, които носят белега на неговата творческа зрелост и се отличават с изключително красиви мелодии и поетични текстове. Притежателите на тази плоча ще се насладят на едни от най-сполучливите обработки на нашите изтъкнати композитори: Христо Тодоров, Николай Кауфман, Боян Нанков, Стефан Кънев и Димитър Пенев, които дълги години са в творчески контакт с певеца. Йовчо Караиванов е носител на орден ,,Кирил и Методий", на медалите „25 години народна власт" и ,,1 300 години България" и на званието „Заслужил артист". Красимира Стефанова |
6 4 | ВНА 10891 1982, дата на запис: 1982 |
