1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30973 коментара
6 4 | ВНА 10891 1982, дата на запис: 1982  |
6 4 | ВНА 10891 1982, дата на запис: 1982 |
8 5 | ВМА 10890 дата на запис: издание 1982 г. |
7 3 | ВНА 10887-10888 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1982 |
7 3 | ВНА 10887-10888 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1982 |
7 3 | ВНА 10887-10888 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1982 |
| ВНА 10887 Страна А ЧУКНИ МИ, ЛЮБЕ, ТРОПНИ МИ — изп. Стоян Зотев от с. Долно Капиново, Кърджалийски окръг, съпр. на гайда Стайко Михайлов (1.50) БУЕН ВЯТЪР BEE — изп. женска певческа група от с. Ракитница, Старозагорски окръг (2.15) БАВНА МЕЛОДИЯ и МЕШАНО ХОРО — изп. Неделчо Колев — гъдулка, от с. Игнатиево, Варненски окръг (2.55) ЛАЛЕНЦЕ СЕ ЛЮЛЕЕ — изп. детска певческа група от с. Рилци, Толбухински окръг (0.55) ИЗГРЯЛА Е ЯСНА ЗВЕЗДА — изп. група за коледарски песни от с. Пиргово, Русенски окръг (1.35) ЧЕТВОРНО ХОРО — изп. дудучари от кв. Илиянци, София (1.15) МАМА НА СТОЯН ДУМАШЕ — изп. Желка Момчилова от с. Черница, Бургаски окръг, съпр.гъдулка (3.20) НЕ МОЙ ОДИ, БАБО — изп. мъжка певческа група от с. Ляски, Благоевградски окръг, съпр. инструментална група (1.55) ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА — изп. женска певческа група от с. Оглед, Смолянски окръг, съпр.гайда (1.40) Страна Б ОВЧАРСКИ МЕЛОДИИ — изп. Теодоси Спасов — кавал, от гр. Балчик, Толбухински окръг (3.55) ОВЧАР СВИРИ. МАЛЕ, НА ГЕРЕНА — изп. детска певческа група от с. Бошуля, Пазарджишки окръг (1.20) ЗАВАЛЯЛО СИТЕН СНЕЖЕЦ — изп. група за коледарски песни от с. Ловчанци, Толбухински окръг (3.05) БИБИЧЕ И ТРИХОРКА — изп. Велко Кърничев — окарина, от с. Стакевци, Видински окръг (1.55) НИШО НИШНА СЕ ЗВЕЗДА — изп. женска певческа група от с. Мламолово, Кюстендилски окръг (2.10) КОКОРКО, ЛИБЕ — изп. женска певческа група от с. Веселиново, Шуменски окръг (1.10) ЖЪТВАРСКА МЕЛОДИЯ — изп. Димитър Косов — двоянка, от гр. Симитли, Благоевградски окръг (1.10) ЛЕЛЕ НЕДО, ДЖАНЪМ, БЯЛА НЕДО — изп. женска певческа група от с. Елшица, Пазарджишки окръг (1.30) ВНА 10888 Страна А БАВНА МЕЛОДИЯ и РЪЧЕНИЦА — изп. Янко Шибилев — гайда, от с. Смолница, Толбухински окръг (2.15) ДВЕ СИ МОМИ — изп. Гинка и Петя Вергиеви от с. Бошуля, Пазарджишки окръг (0.45) БАВНА МЕЛОДИЯ и ГАНКИНО ХОРО — изп. Димитър Лозанов — дудук, от с. Ружинци, Видински окръг (1.05) МАМА ГАНЕ ДУМА — изп. Диляна Петкова от гр. Попово, Търговищки окръг (2.25) ДВАЖ ДОЙОДАХ — изп. мъжка певческа трупа от с. Кочан, Благоевградски окръг (1.50) НИНЕ ЛЕ, МАРИ, ХУБАВА — изп. женска певческа група от с. Извор, Бургаски окръг (1.55) ДОБЪР ВЕЧЕР — изп. група за коледарски песни от с. Стоил войвода, Сливенски окръг (3.00) НЕ СИ ЛИ СЕ НАСПАЛО, РАЙНЕНЦЕ — изп. женска певческа група от с. Горни Лозен, София-град (1.30) БАВНА МЕЛОДИЯ и РЪЧЕНИЦА — изп. Христо Георгиев — гъдулка, от гр. Каспичан, Шуменски окръг (2.25) Страна Б ЗМЕЙ ПРЕЛЕТЕ — изп. женска певческа група от кв. Симеоново, София (4.05) ГЕШАНОВСКИ РЪЧЕНИК — изп. Руси Гочев — гъдулка, от гр. Толбухин (1.00) ОТ КА' ЛАДИНА ЗАЛИБИХ — изп. женска певческа група от с. Търнак, Врачански окръг (1.15) КАНЯТ МА, ОЩЕ, МАЙЧО, МОЛЯТ МА — изп. детска певческа група от с. Селча, Смолянски окръг, съпр. на гайда Георги Кичюков (1.50) ЛЮЛЯЛА МАМА БЯЛ КАМЬК — изп. женска певческа група от с. Долно Абланово, Русенски окръг (1.50) ПОХВАЛИ СЕ МАЛКА МОМА — изп. група за коледарски песни от гр. Койнаре, Плевенски окръг (2.25) МОРИ, ОЙ РЕЧИЦИ — изп. женска певческа група от с. Корница, Благоевградски окръг, съпр. инструментална група (1.25) ИЗВЕЖДАНЕ НА БУЛКАТА и ПРАВО ХОРО — изп. Петър Борисов — гайда, от с. Доброплодно, Варненски окръг (2.20) |
7 3 | ВНА 10887-10888 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1982 |
7 3 | ВНА 10887-10888 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1982 |
1 2 | ВНА 10825 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А 1. СЛЪНЦЕ СЕ КАНИ ДА ЗАЙДЕ (5.05) обр. и диригент Христо Тодоров 2. СИДЕЛА ЯНА (3.15) обр. и диригент Христо Тодоров 3. ЩО МИ СИ СЕ, МАЛАЙ МОМЕ, РАЗСЪРДИЛО (5.00) обр. и диригент Георги Минчев 4. БРЕ БЛАГАТКА (2.15) обр. и диригент Георги Минчев 5. ЗАЙДИ, ЗАЙДИ, ЯСНО СЛЪНЦЕ (3.50) обр. и диригент Георги Минчев Страна Б 1. МОРЕ, ТА НАЛИ ВЧЕРА ДУМАХМЕ (4.15) обр. и диригент Христо Тодоров 2. АЙДЕ ЛЕ, ПУШКА ПУКНА (4.00) обр. и диригент Георги Минчев 3. ВИДА БРАТА, МОРИ, ПРЕЖЕНИЛА (3.50) обр. и диригент Христо Тодоров 4. ТЕМНА Е МЪГЛА ПАДНАЛА (4.30) обр. и диригент Христо Тодоров 5. ГОРИЦЕ ЛЕ,ГОРО (4.40) обр. и диригент Георги Минчев Худ. оформление — Филип Малеев Роза Цветкова е една от най-лиричните, най-емоционалните и с висока култура на изпълнение народна певица. Тя носи в себе си ярък певчески талант, сладък глас и неподражаемо майсторство да използува този глас във всичките му възможни нюанси. Затова песните от Пиринския край, изпълнявани от Роза Цветкова, се запомнят и звучат в съзнанието на слушателя; карат го да следи с внимание и възторг пеенето й, да стане съпричастен на нейните песенни герои. А те са все чада на родния, Пиринския край: млади овчари, майстори на медния кавал, на звучната тамбура или смели комити, тръгнали в бой за правда и свобода; красиви, тънкоснаги като фиданка девойки. И кой няма да законнее за такова либе, огряно от хубост, сръчно и трудолюбиво! Колко сърца трепват от красивата девойка, колко безсънни нощи преминават, колко юнашки състезания се провеждат ... Но девойките, възпяти в многобройните песни от репертоара на Роза Цветкова, не се славят само с хубостта и работливостта си. Те са силни и смели, като пиринските мъже — безстрашни, обладани от силно патриотично чувство. И не случайно голяма част от песните на певицата се изпълняват на жътва: най-вълнуващите мигове от живота на трудовия народ, когато е прибирал хляба от полето да пее и възхвалява подвига на смелите; на ония, които прежалват личното щастие, спокойствието и тишината на семейното огнище и поемат пътя на жестоката и неравна борба с поробителя. Многообразен, като разноцветна свежа китка, набрана из Пирина, е песенният репертоар на Роза Цветкова. Тя сякаш с някаква ненаситна жажда е поемала великолепните народни песни на своя край, пречупила ги е през своя творчески чародеен изпълнителски талант и ги поднася на милионните си слушатели, събуждайки техния възторг и чувство на признателност за умението да върне към изворите, сътвореното през вековете народно песенно творчество. Хилядите почитатели на силно емоционалния певчески талант на Роза Цветкова ще имат възможност да чуят събраните в тази плоча изпълнения на едни от най-хубавите й песни, които дават най-ярка и вярна представа за необикновеното изпълнителско изкуство на Роза Цветкова. Певицата е предоставила голяма част от песните си за обогатяване репертоара на Държавния ансамбъл за народни песни и танци с главен художествен ръководител Филип Кутев, в който тя пее цели три десетилетия и разнася песенного творчество на Пиринския край в много страни на света. Елена Огнянова |
6 4 | ВНА 10823 дата на запис: издание 1982 г. |
6 4 | ВНА 10823 дата на запис: издание 1982 г. |
6 4 | ВНА 10823 дата на запис: издание 1982 г. |
| Името на Бойка Присадова е неразрывно свързано с родопския песенен фолклор. От онази забележителна за нея 1961 г., когато е отличена на събора-надпяване на Рожен, та до днес, като една от най-добрите солистки на Държавния ансамбъл за народни песни и танци — София, тя живее с нежната и дълбоко лирична родопска песен, която гали, очарова и вълнува. Бойка пее леко, без напрежение. Красивият й звучен глас се лее с меките извивки на песента, сякаш следва заоблените, вълнообразни очертания на родопските върхове. Чародейната сила на песните й и нейния изпълнителски талант й спечелиха безброй почитатели. Репертоарът на Бойка Присадова е богат и разнообразен. От песните й груят ту весели и игриви звуци, ту тъжни и затрогващи мотиви. Особено популярни са: „Личко льо", ,,Момне ле мари хубава", „Пустоно лудо и младо", ,,Забурил бех да се женя", „Сьоднал ми е млад терзия", „Подзим съм, мамо, легнала", „Соньо, ти мой соньо", ,,Овньо льо, вакъл каматан", „Загорке, либе Загорке", ,,Мари Марудо, Марудо", „Кукувичка, холан, рано закукала"... С ансамбъла и самостоятелно Бойка Присадова е разнасяла хубостта на българската народна песен по много страни на света, по много села и градове на нашата родина. Тя редовно участвува и в предаванията на радиото и телевизията. През 1976 г. завършва Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив и сега предава своите знания и опит на самодейни колективи. В настоящата плоча са включени част от най-популярните и и обичани от слушателите песни. Любим музикален инструмент за родопчани е каба гайдата, без която не може нито едно веселие, нито един празник. И много са изкусните гайдари, конто изтръгват от големите мехове и гайдуници топлите звуци на родопските мелодии, дето разприпкват сърцата на възрастни и млади. Един от тези изкусни гайдари е Дафо Трендафилов от смолянского село Гела. В неговите ръце гайдата не само свири, а лее нежни звуци, които галят слуха и попиват в душата. Запали ли се той, около него веднага ще се съберат люде и само подир малко или ще извъртят традиционното „тьожко" хоро, или ще подхванат блага песен, като безсмъртнага ,,Бяла съм, бяла, юначе", която е станала като химн на Родопите. Учил майсторлъка, както всички родопски гайдари, край стадото, Дафо Трендафилов не е запомнил ден през 62-годишния си живот без свирня. Не толкова от непрекъснат стремеж да израстне като голям гайдар, колкото от вътрешната потребност да живее с музиката. Затова и не се лъчи от самодейците в Гела и Широка лъка, затова е примерен свирач в прочутия окръжен оркестър ,,Сто каба гайди' . А от републикански фестивали и национални събори на народното творчество е сьбрал цяла колекция от 3латни и сребърни медали, от специални грамоти и значки. От създаването на Средното музикално училище в Широка лъка, Дафо Трендафилов предава своето умение на утрешнни изкусни гайдари. Петър Динчев |
6 4 | ВНА 10821 1981, дата на запис: 1982 |
| На 20 март 1966 г., младият и още неизвестен певец Любен Божков прави своите първи записи пред микрофона на радио София. Тогавашният редактор на редакция „Народна музика” Георги Бояджиев се спира на три песни: „Тръгнала е малка мома”, „Излези, Видо”, „Бог да бие Русе”. Това е само началото, но датата е знааменагелна — тя съвпада с деня, в който Любен навършва 20 години. Днес записите на Божков във фонда на Българското радио са над 100, а песните в неговия репертоар надминават цифрата 300. Роден е в с. Виногради, Благоевградски окръг, и учи песните си от най-близките си, по семейни празници и седенки. Будният му дух и любовта към народната песен го отклоняват от много други занимания и професии. Намерил признание за своя певчески талант, песента става негов постоянен спътник. Проявите му като певец са многобройни и разнообразии. Божков пее като военнослужещ в БНА, пее като солист по зонални и окръжни прегледи в състава на фолклорния ансамбъл в гр. Сандамски. Скоро, обаче, случайността го среща с акордеониста Иван Шибилев и Любен Божков става редовен член на състава ,,Къдрава антена”. Така той започва своята концертна дейност, която продължава и до днес. Заедно с групата посещава и най-отдалечените кътчета на страната ни, където винаги е очакван и любим певец, а през 1977 г. Божков посещава Югославия и пее с голям успех. Божков пее още с акордеониста Ибро Лолов и с групата, ръководена от Коста Колев. В неговия репертоар има песни с историческа тематика: за Яне Сандански, Гоце Делчев и други, но преобладават песни с любовна тематика, най-близки до характерния тембър на гласа му. Записи на Любен Божков звучат често по радиото, а негови изпълнения са включени в няколко малки плочи и една дългосвиреща, заедно с певицата Стоянка Бонева (1978 г.). През 1981 г. Божков гостува и на Българска телевизия. Грамофонната плоча ВНА 10821 има по-особен характер. Тук любителите на пиринската народна песен ще чуят за първи път характерния дует Любен и Весела Божкови. Весела — дъщерята на Любен, е едва 16-годишна, но с ярко изразен певчески талант. Като ученичка Весела стана любимка на своите сьученици и учители с многобройните си изяви по време на празници и ученически тържества. Дуетът Любен и Весела Божкови е едно сполучливо съчетание и може би това е най-верният път за предаване на народната песенна традиция на младото поколение. Вергилий Атанасов |
4 2 | ВХН 174 |
| А) Жив е той, жив е, Не плачи, майко, не тъжи, Кавал свири на поляна изп. АПБРТ, дир. М. Милков, |
3 3 | ВНА 10787 дата на запис: издание 1983 г. |
3 3 | ВНА 10787 дата на запис: издание 1983 г. |
3 3 | ВНА 10787 дата на запис: издание 1983 г. |
| Страна А Прочуло съй село Брайлово (2.50) Провикна се гюзел Руска (4.05) Бралай Добра ягодички (2.30) Залюбих, мамо, Еленка (3.25) Задали са се, задали (3.00) Калино Малино (3.00) Страна Б Привлязлай Стана девойка (3.40) Гана в градина седеше (2.20) Хранила мама, гледала (4.05) Петър майка си думаше (3.20) Юрдано ле (2.35) Че кой ма дявол караше (1.50) Обработка и оркестрация Йоско Йосифов Съпровожда оркестър, диригент Стоян Ангелов Народните песни, които пее Добра Савова са предимно от Добруджа. В тях са намерили спонтанен израз вълнения, чувства, преживявания, които съпътствуват българина в неговия живот, изпълнен с труд, радост и веселие, с борба за свобода, с мъка и горест. Това богато разнообразие на тематиката, на образите и емоционалното състояние, въплътени в песните, разкриват богатия душевен мир на българина, неговата обич към родната земя, неговия стремеж към красота. Избликнали дълбоко от народната душа те стоплят сърцето, радват и вълнуват. От многобройните народни песни, които Добра Савова знае и пее (над 400 на брой), по-голямата част са записани, звучали са на концерти и народни празненства, преминали са границата на нашата родина. Тези, които тук са представени, са една малка част от богатия репертоар на певицата. Но те дават доста пълна представа за мелодичните, ладовите и ритмичните им особености. Отличителна особеност на народните песни, които Добра Савова изпълнява с такова умение и подкупваща емоционалност е кръшната и изразителна мелодика, изпъстрена с красиви извивки и украшения. Мелодичната линия е плавна и релефно очертана. Тя непосредствено следва нюансите и интонационните особености на словото, на думите в песента. Вследствие на това се получава органична връзка между текст и музика, които стават непосредствен и спонтанен изразител на бликналите чувства. На лице е също така едно голямо ритмично разнообразие. Бавните песни като "Провикна се гюзел Руска" и "Хранила мама, гледала" се редуват с плавни хороводни или бързи закачливи песни като "Прочуло съй село Брайлово", "Че кой ма дявол караше", "Юрдано ле" и др. Песните с неравноделен метричен строе ж също внасят разнообразие. Такива са "Залюбих, мамо, Еленка", "Калино Малино" и "Гана в градина седеше". Когато Добра Савова пее, нейното емоционално въздействие е неотразимо. Тя подкупва с искреността и чистотата на гласа си, с непосредствеността и топлотата на чувството. Във всяка фраза, във всяка дума тя влага частица от себе си, от своето сърце. Добра Савова е певица с голямо обаяние. Притежава непосредствеността и очарованието на истинска народна певица, залазила и съхранила традициите на народното певческо изкуство. И може би тази самобитност и вярност на народната традиция, я правят една от най-изявените представителки на народното певческо изкуство от Добруджанския край. В обработката и оркестрацията на народните песни, които пее Добра Савова, композиторът Йоско Иосифов е проявил тънък усет и умение да запази и развие съдържаните се мелодични, ритмични и интонационни особености. В съпровода и оркестровите епизоди той проявява творческа активност и вярно чувство за стил. Оркестърът звучи колоритно и стройно, и обогатява темброво мелодиите на песните. Песните, които Добра Савова пее с такова искрено увлечение и покоряваща емоционалност, разкриват една богата гама от образи, чувства и преживявания. Те са обичани и желани. В тях се отразнва неизменния стремеж към доброто и красотата, присъщи на българина. Стоян Ангелов Худ. оформление - Ани Иринчева |
5 5 | ВНА 10776 1982, дата на запис: 1981 |
5 5 | ВНА 10776 1982, дата на запис: 1981 |
3 4 | ВНА 10712 дата на запис: 1981 |
