2 години
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31031 коментар
3 2 | ВКА 1060 дата на запис: 1969 |
| I страна Струнен квартет оп. 18 № 1 във фа мажор 1. Allegro con brio (7.05) 2. Adagio affetuoso ed appassionato (10.10) 3. Scherzo. Allegro molto (3.40) 4. Allegro (6.05) II страна Струнен квартет оп. 18 № 2 в сол мажор 1. Allegro (7.20) 2. Adagio cantabile (5.55) 3. Scherzo. Allegro (4.30) 4. Allegro molto quasi presto (5.40) «Българите от струнния квартет «Димов» са на път да станат един от най-търсените, в интернационален мащаб, камерни ансамбли. Техният Бетовен, аз се обзалагам за това, ще ускори още този възход.» Това пише критикът на френското списание «Телерама» от 30 май 1970 г. И действително квартет «Димов», чийто първи стъпки водят от студентските аудитории на Българската държавна консерватория през 1956 г., се намира понастояшем в особеио благоприятен творчески период — съчетание на пълнокръвна жизнена активност с богат професионален опит и художествена зрялост. Четиримата членове на състава : Димо Димов, Александър Томов, Димитър Чиликов и Димитър Козев са първокласни инструменталисти с ярък музикален профил. Те образуват ансамбъл, чийто главни качества почиват върху хармоиичното съжителство на самостоятелни артистични индивидуалности, обединени на основата на сродна инструментална школовка, професионална култура и изпълнителски вкус. Димов, Томов, Чиликов и Козев са оставили отдавна зад гърба си онези първоначални успехи, които отварят вратите на концертните зали и откриват друма към голямо международно признание, а те съвсем не са малко и незначителни. Достатъчно респектират спечелените конкурсни награди в такива музикални центрове като: Берлин, Лиеж, Будапеща, Мюнхен, София и др. Квартет «Димов» развива активна дейност у нас и в чужбина. Материално свидетелство за голямото доверие в неговата художествена зрялост са повече от 30 грамоф. плочи, издадени от «Балкантон» и «Хармония Мунди». Измежду най-реномираните световни квартети, фирмата «Хармония Мунди» избра именно нашия, за едно голямо свое начинание: пълен интеграл от всички струнни квартети на Моцарт и на Бетовен. А това вече е атестат за майсторство между първите в света. Художник — Димитър Димитров |
| Автори от XVII век Антична сюита (орк. Иван Бакалов): Увертюра (Мюфа), Куранта (Преториус), Трипла (Шейн), Фуга (Хаусман), Гайарда (Пош), Падуан 1 и 2 (Пойерл), Жига (Мюфа) Антонио Вивалди (1680-1743). Концерт за четири цигулки (1. Allegro moderato - Allegro. 2. Largo. 3. Allegro) Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791). Малка нощна музика (1. Allegro. 2. Romanze. Andante. 3. Menuetto.Allegretto. 4. Rondo. Allegro) Васил Казанджиев (р. 1934). Вариации за струнен оркестър. Софийски камерен оркестр. Солисти: Огнян Николов, Лалю Аврамов, Григор Костов и Отокар Палиев Диригент Васил Казанджиев |
| 1. Георг Фридрих Гендель: 10 симфоний для струнного оркестра 2. Томасо Альбинони: Концерт № 7 опус № 5 для струнного оркестра 3. Джоаккино Россини: Соната 4. Симеон Пиронков: Движения для 13 струнных инструментов |
| Хенри Пърсел (1658-1695) Сюита за струнен оркестър в ми миньор (1. Largo, Allegro. 2. Allegro con spirito. 3. Andante tranquillo 4. Allegro grazioso. 5. Allegro moderato) Йохан Себастиан Бах (1685-1750) Бранденбурски концерт № 3 Алберт Русел (1860-1937) Синфониета за струнен оркестър, опус 52 (1. Allegro molto. 2. Andante. 3. Allegro) Александър Попов (р. 1927) Кончерто гроссо (1. Lento. Allegro energico. 2. Andante sostenuto. 3. Vivace) Софийски камерен оркестър. Диригент - Васил Казанджиев |
| 1. Арканджело Корелли: Сарабанда, жига и бадинера 2. Жан Филипп Рамо: Концерт № 6 "Курица": (1. La Poule; 2. Menuets 1 et 2; 3. L'Enharmonique) 3. Сергей Прокофьев: Мимолетности: (1. Lentamente; 2. Animato; 3. Con eleganza; 4. Ridicolosamente; 5. Con vivacita; 6. Feroce; 7. Inquieto; 8. Dolente; 9. Poetico) 4. Сергей Прокофьев: Сарказмы: (1. Tempestoso; 2. Allegro inquieto; 3. Precipitosissimo) 5. Дмитрий Шостакович: Скерцо |
3 2 | ВАА 1054 дата на запис: 1968  |
| Страна А На погребение — 9.15 Паметник — 6.50 Кумата Берта — 4.35 Страна Б Аламинут — 6.20 Навици — 6.20 Гъските — 6.40 Очилата — 2.45 |
| 1. ''Какво чисто небе'' : Ария на Орфей из операта ''Орфей'' / Глук. 2. Сцена и разказ на пратеницата из операта ''Орфей'' / Монтеверди. Партнират Ломбади - тенор и де Франчески - баритон 3. Сцена с писмата из операта ''Вертер'' / Масне. 4. ''Любов, о ела ти, всевластна'' : Ария на Далила из операта ''Самсон и Далила'' / Сен-Санс. 5. Ария на Федора из операта ''Федора'' / Джордано. 6. Приспивна песен / Брамс. 7. Разказът на Азучена из операта ''Трубадур'' / Верди. Партнира Еди Рул - тенор 8. Песен за булото из операта ''Дон Карлос'' / Верди. Партнира Лорета ди Ледио - сопран, с хор 9. Ария на Еболи из операта ''Дон Карлос'' / Верди. 10. Ария на Сантуца из операта ''Селска чест'' / Маскани. Партнира Аккамария Ажели - мецосопран 11. ''Ратаплан'' из операта ''Силата на съдбата'' / Верди, с хор 12. Романс / Дебюси Съпр. орк. (1-5 и 7-11) и пиано (6 и 12). Записите № 6 и 12 са направени по време на концерт в зала "България" |
3 | ВАА 1044 дата на запис: 1967 |
3 | ВАА 1044 дата на запис: 1967 |
11 3 | ВНА 1045 1968 |
11 3 | ВНА 1045 1968 |
11 3 | ВНА 1045 1968 |
11 3 | ВНА 1045 1968 |
11 3 | ВНА 1045 1968 |
11 3 | ВНА 1045 1968 |
| Страна А 1. Коледарски песни а) Заспал ми беше мъничък Даньо — изп. мъжка вок. трупа от с. Студена, Хасковско (2.20) б) Седнала е малка мома — изп. мъжка вок. трупа от с. Студена, Хасковско (1.15) в) Песен на мома — изп. мъжка вок. трупа от с. Раздел, Ямболско (1.45) г) На Бойдан са гости дошли — изп. мъжка вок. трупа от с. Студена, Хасковско (1.15) д) Блатословия — изп. мъжка вок. трупа от с. Раздел, Ямболско (2.10) 2. Васильовден — ладуване а) Прошетна се Василия — изп. вок. трупа от с. Бусманци, Софийско (0.30) б) Василко, Босилко — изп. вок. трупа от Елин Пелин (0.35) в) Сбирайте се, малки моми — изп. вок. трупа от Великотърновско (0.45) г) Която е мома — изп. вок. трупа от Великотърновско (2.35) Страна В 1. Кукеровден а) Кукерски игри — изп. К. Варимезов — гайда и звънци (4.50) 2. Лазаровден а) Лазарски песни — изп. женска трупа от с. Бистрица, Софийско (4.20) б) Стоянова стара майка — изп. вок. трупа от с. Горно Александрово, Сливенско ( в) Мъри, лельо Яно — изп. вок. трупа от с. Изворово, Хасковско г) Мър Тодоро — изп. вок. трупа от с. Изворово, Хасковско д) Буенек — изп. С. Цанев — кавал (1.00) 3. Пеперуда — обичай за дъжд а) Пеперуда — изп. трупа деца от с. Княжево, Ямболско (1.10) б) Облак се вие — изп. трупа деца от с. Княжево. Ямболско (0.55) 4. Еньовден а) Рокойка Рачанка — изп. група жени от с. Голямо Крушево, Ямболско (0.40) б) Ой те тебе, Еньова бульо — изп. група жени от с. Голямо Крушево, Ямболско (0.55) |
3 | ВАА 1044 дата на запис: 1967 |
| Народни песни 1 страна 1. Христина и славей (1.45) 2. Стоян Тодорки думаше (1.00) 3. Иван на Дуда думаше (0.30) 4. Либе Марийо, Марийке (0.30) 5. Стоян на Рада думаше (1.05) 6. Кирчо на пода седеше (1.45) 7. Дунав тече, юнак влече (1.00) 8. Братска делба (4.10) 2 страна 1. Зажни, Ружо (1.10) 2. Чешма от мермер камък (3.45) 3. Йоще ли, Йонке, мома одиш (1.30) 4. У Недини слънце грее (2.10) 5. Мома желае да стане войвода (1.55) 6. Хайдушка смърт (1.55) 7. Слънце и Добринка (6.15) 8. Първо влизане на турци в Ново село (1.40) Изпълнява народната артистка Олга Кирчева «Вред гдето живеят българи, се раждат и песни“ — с тези няколко думи Пенчо Славейков е разкрил любовта си към българската народна песен, вярата си в поетический гений на българския народ. Петнадесет столетия българите огласят Балканския полуостров със своите чудни песни. Петнадесет века българката и българинът изливат в песни историята на своя живот. Те пеят за всичко: за дома и челядта си; за градинката, полето и добитъка си; своите царе и робството. Те пеят навсякъде — на седянка, на хоро, на нивата; пеят на трапеза, на годеж и сватба; възпяват любовта и моминската хубост. Пеят за Балкана, в който витаят змейове, самодиви и хали, за Балкана, който крие хайдути и за Гората майка-закрилница. Това е океан, от безбрежна красота. Илиадата и Одисеята на българския народ. Океан от картини и образи, от сълзи и радости! Океан от духовна сила и българска жизнерадост! И всред този океан от стотици, хиляди песни десетте песни, записани тук, са само няколко чайки, литнали в небето, няколко капчици в морето. Страхувам се да чуя тази плоча! Техниката е жесток разобличител! Убедена съм, че не съм ви предала песните със съвършенството, което те заслужават. Но дано в тази плоча трепне поне зрънце от моята любов зрънцето, което искам да ви предам. Разгърнете сами „народните умотворения“ — богатството през вековете на българския ум и творчество. Изживейте слънчевата радост, че сте потомък на един народ, който е създал едни от най-хубавите песни на света! Олга Кирчева, народна артистка |
10 3 | ВАА 1043 дата на запис: 1968 |
| Страна А На браздата — 9.00 Печена тиква — 9.30 Страна Б На оня свят — 11.30 Нещастие — 9.20 Изпълнение: Апостол Карамитев "Няма да се връщам в село, докато не стана човек". Едно момче завннагн наиусна селото. Градът го посрещна студено. Предложи му самота, враждебност и безпаричие. Дни и месеци в търсене на работа, в глад и лишения. Месеци и години взиране в живота и в хората, сблъсъци с живота. И още по-голяма страст към мечтата, който наричаше "да стана човек". Горчивият вкус на живота не погуби, а по-силно разгоря тази страст. Горчивият вкус на живота изостри слуха и зрението на неизвестния селски син, с когото надменният град започва да воюва през 1899 година. Горчивият вкус на живота създаде името на това момче, което само след четири години победи. И така, в 1904 година, на 27-годишна възраст се роди писателят с поетичното и горчиво име Елин Пелин. Поетично, като мечтите на тези, за който разказваше и като собствените му мечти. Горчиво, като живота на тези, за който разказваше и като собствения му живот. Писателят, който напусна селото, написа най-тъжната и светла повест за селото и селския човек. Творчеството на Елин Пелин е прекрасна антология с неувяхващи образи, пълни с красота и мъдрост; образец на поетична изразна похватност, жива съвест и истинска любов към човека. Той нише само тогава, когато има да сподели с читателя нешо наистина важно, красиво, духовито и съдържателно — родено не в кабинет, сред чужди мисли и теории, а в непрестанно общуване с хората и природата. Това поддържа бодър и енергичен творческия му дух, правдиво и честно майсторското му перо. Много от разказите на Елин Пелин изглеждат леко забавни, шеговити, дори идилични. Но вгледаме ли се в сгъстения смисъл на неговия чудесен образен език ще открием изобличен един цял свят с несправедлива обществена уредба, с неволята на трудовия човек, с фалша на религията. Обичта на цялата си душа писателят дава на бедняка, заради вътрешните му сили и гордост, несломени от мизерията и неволята. Беднякът, който е все още безпомощен, прикрива с иронична мъдрост своето превъзходство над тези, които разполагат със съдбата и труда му. "Ние сме прости, не разбираме" ("На оня свят") — не унижение, а вътрешен протест има в тези думи. Следващите поколения в лицето на Андрешко ще превърнат хитростта и иронията в действуваща сила. Трезв, спокоен наблюдател, Елин Пелин не се опива от своята творческа идея, нито от красотата на героите си. Той разказва без напрежение, без задъхване, без да участвува в разговорите, мислите и изжививанията на героите. Но той създава цяла редица мечтатели. Чрез тях той изразява онзи устрем към бъдещето, така характерен за най-хубавите му творби. Мечтата извира от духовната жизненост на селянина и оцветява с романтична окраска живота му. Животът, такъв какъвто трябва да бъде — е далечната цел, за която по своему мечтаят и се борят героите. В разказите на Елин Пелин няма и сянка от умозрителност, и намек от скрита поука и преднамерен размисъл. Но те казват толкова много, че изумяват с дълбоката и жива мисъл, която образът носи в себе си. И читателят чувствува, че и в най-черната нощ на човешкото страдание е заключена някаква светлина на духа, някаква истина, която очаква да бъде разкъсан мрака, за да бъде освободена птицата на щастието от тъмните убежища на човешкия живот. Героите на Елин Пелин притежават една непобедима виталност, напомняща за неизтощимата жизненост на народа. Неговият оптимизъм е роден от страданието. "Аз познавам добре страданието. То влита високо духа." В суровото изображение на селото писателят показва не само разрушителната сила на страданието, но и нравствените и духовни сили у човека. който и при най-тежките беди държи сърцето си отворено за радостта. В труда и неговата сила Елин Пелин разкри вечните извори из младостта, любовта и благородството на духа. Елин Пелин видя как човекът ще се изправи в цял ръст, за да съгледа както дядо Корчан от високите крила на вятърната мелница бялото облаче, което носи радостната вест за общата благодат след бедите. |
6 2 | ВНН 1040 1968, дата на запис: 1967 |
| I страна 1. Пяйте, моми, пяйте - Надка Караджова и орк., рък. Коста Колев (3.10) 2. Янка Войвода - Йовчо Караиванов и орк., рък. Коста Колев, рецитатор Г. Попов (6.05) 3. Расти Стоян да порасти - Ева Георгиева и орк., рък. Коста Колев (1.55) II страна 1. Слънцето трепти - Димитрина Кунева и орк., рък. Коста Колев (3.50) 2. Излел е делю хайдутин - Надежда Хвойнева и орк., рък. Коста Колев (4.50) 3. Мама Стояну думаше - Йорданка Илиева и орк., рък. Коста Колев (4.30) |
