1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30973 коментара
7 3 | ВХА 1032 |
1 2 | BHA 11140 дата на запис: 04/1983 |
| I 1. Каватина и ария Эльвиры из оперы „Пуритане" (Беллини) Запись сделана в период 1924—1925 г. г. 2. Каватина Розины из оперы „Севильский цирюльник" (Россини) Запись—1929 г. 3. Дуэт Джильды и Риголетто из оперы „Риголетто" (Верди). Партию Риголетто — Рикардо Страччари - баритон Запись — 1930 г. 4. Ария Мими из оперы „Богема" (Пуччини) Запись — период 1928 — 1936 г. г. II 5. Дуэт Лючии и Астон из оперы „Лючия ди Ламермур" (Доницетти). Партию Астона — Энрико Молинари - баритон Дата записи неизвестна 6. Сцена Сумасшествия из оперы „Лючия ди Ламермур" (Доницетти) Дата записи неизвестна Сопровождает хор и оркестр |
| 01.Каватина Валентина (Фауст) (Гуно) Василе Мартиною, баритон (Румыния) 02.Песня Варлаама (Борис Годунов) (Мусоргский) Евгений Нестеренко, бас (СССР) 03.Песня о цветке (Кармен) (Бизе) Владимир Атлантов, тенор, (СССР) 04.Ария Мими (Богема) (Пуччини) Вильма Верноки, сопрано (Италия) 05.Ария Родолфо (Сомнамбула) (Беллини) Димитр Петков, бас (Болгария) 06.Ария Баттерфляй (Мадам Баттерфляй (Пуччини) Елка Мицева, сопрано (Болгария) 07.Ария Де Грийо (Манон Леско) (Пуччини) Благой Николовски, тенор (Югославия) 08.Сцена с картами (Кармен) (Бизе) Джой Дэйвидсон, меццо-сопрано (США) 09.Ария Ричарда (Бал-маскарад) (Верди) Джанкарло Турати, тенор (Италия) 10.Ария Любаши (Царская невеста) (Римский-Корсаков) Валентина Река, меццо-сопрано (СССР) 11.Ария Виолетты (Травиата) (Верди) Витория Бесети, сопрано (Румыния) 12.Баллада Дука (Риголето) (Верди) Георги Чолаков, тенор (Болгария) Оркестр Софийской нар. оперы (1,2,3,6,8,9,11,12) и СОБРТ (4,5,7,10). Дирижёры – Б. Хинчев (1,6,10), Ат. Маргаритов (2), Руслан Райчев (3,4,7,9,11), Н. Недялков (5), Ив. Маринов (8), М. Ангелов (12) |
5 1 | ВНА 11134 |
5 1 | ВНА 11134 |
| 01.Хабанера (Кармен) (Бизе) 02.Сцена с картите (Кармен) (Бизе) 03.Разказът на Азучена (Трубадур) (Дж. Верди) 04.Ария на Еболи (Дон Карлос) (Дж. Верди) 05.Сцена на Улрика (Бал с маски) (Дж. Верди) 06.Ария на сляпата (Джоконда) (Понкиели) 07.Ария на Далила (Самсон и Далила) (Сен Санс) 08.Ария на Леонора (Фаворитката) (Доницети) 09.Гаданието на Марфа (Хованщина) (Мусоргски) 10.Ария на Ефросина (Момчил) (Л. Пипков) Съпр. Симфоничният оркестър на Българското радио и телевизия, диригент Михаил Ангелов |
| 01.Сцена и каватина на Лучия из 2 к. 02.Сцена и дует на Едгардо и Лучия из 2 к. 03.Секстет из 4 к. 04.Сцена и ария на Раймондо из 5 к. 05.Сцена на полудяването на Лучия из 5 к. 06.Финал – ария на Едгардо из 6 к. В ролите: Лорд Енрико Астон – Енрико Молинари – баритон, Лучия ди Ламермур – Мерцедес Капсир – сопран, Едгардо Равенсвуд – Енцо де Муро Ломанто – тенор, Лорд Артуро Бъклоу – Емилио Вентурини – тенор, Раймондо Бидебент – Салваторе Бакалони – бас, Алиса – Ида Манарини – мецосопран |
| 01.Ария на Аида (Аида, 1 к.) (Джузепе Верди) 02.Романс на Аида (Аида, 5 к.) (Джузепе Верди) 03.Ария на Леонора (Силата на съдбата, 4 д.) (Джузепе Верди) 04.Ария на Леонора (Трубадур, 7 к.) (Джузепе Верди) 05.Ария на Тоска (Тоска) (Пучини) 06.Ария на Джоконда (Джоконда) (Понкиели) 07.Ария на Елизабета (Танхойзер) (Вагнер) 08.Ария на Кремена (Ивайло) (Марин Големинов) Съпр.орк.на Софийската нар.оп., дир. Асен Найденов Регистрацията е направена в Конгресната зала на Партийния дом – София през януари и февруари 1966 Тонрежисьор Людмил Бабев Тоноператор и монтаж – Никола Мирчев |
3 3 | ВОА 453 |
| Страна I 1. Ария на хан Кончак из оп. „Княз Игор“ (Бородин) 2. Ария на Зарастро из оп. „Вълшебната флейта" (Моцарт) 3. Наздравица на Фалстаф из оп. „Веселите виндзорки" (Николай) 4. Странникът (м. Шуберт, т. Любек) 5. Любовно удоволствие (м. Мартини) Страна II 1. Песен за бълхата (м. Мусоргски, т. по Гьоте от Мусоргски) 2. Семинарист (м. и т. Мусоргски) 3. Четирите ветра (руска нар. песен, обр. Шишов) 4. Бере ми се мамо (м. Г. Димитров, т. народен) 5. Три песни (м. П. Владигеров, т. народен): а/ Вила сей гора б/ Минчо на Минка намигна в/ Одит моме за вода Народният артист и лауреат на Димитровска награда Михаил Попов носи облика на завършен изпълнител-вокалист. Той притежава внушителен по звучност и същевременно кадифяно-мек бас, разгърнат от низините на бас-профундо до баритоновите височини. Вокалната техника на Попов е изцяло съобразена с природата на гласа му. Овладян безукорно, певческият апарат на М. Попов, е добил качествата на съвършен инструмент, който отразява убедително художествените намерения на своя владетел. А те са така съдържателни и разностранни! Способността за пълноценни художествени обобщения и внушения е израстнала върху богатата лична култура на М. Попов. Завършил юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно и Неаполитанската консерватория, М. Попов проявява през целия си живот всестранни културни и художествени интереси. Започнал изучаването на вокалното умение при бележитня български оперен певец — руски възпитаник — Иван Вульпе, Попов бива въведен в най-добрите традиции на реалистичното певческо изкуство. Няколкогодишната специализация при прочутия италиански тенор Де Лучия дава възможност на младия певец да се запознае основно с принципите на белкантото, да оцени предимствата на изваяната и осмислена певческа линия като основно средство за художествено въздействие. Последвалата съвместна работа с бележитите съветски режисьори Румянцев, Соковнин и Покровски дооформят вглъбения му творчески процес. Едно от най-ценните изпълнителски достойнства на Михаил Попов е неговото неизменно чувство за мярка. Певецът никога не форсира своя глас дори и при пределните височини, не пресилва чувствата, не търси евтиния ефект на необузданата псевдоемоционалност. Благородната сдържаност и академична изисканост се изявяват както в психологически точния му актьорски рисунък, така и в стриктното съблюдаване и културно претворяване на музикалния текст. В своя дългогодишен творчески път Михаил Попов създаде десетки представителни образи. Фалстаф от „Веселите виндзорки", Мефистофел от „Фауст", Брони от „Еврейката", Алцек от едноименната опера на Маестро Атанасов, Гремин от „Евгений Онегин", Лепорелло от „Дон Жуан", Даланд от „Летящият холандец" и особено Иван Сусанин, Кутузов от „Война и мир" на Прокофиев, Кецал от „Продадена невеста", Осмин от „Отвличане от сарая", Галицки и Кончак от „Княз Игор", Борис Годунов, Зарастро от „Вълшебната флейта", Дон Базилио от „Севилският бръснар" останаха като неповторими постижения в оперната ни история. Съшата внушителна значимост има дейността на М. Попов като намерен изпълнител. Със забележителна пестеливост на средствата и същевременно с дълбока въздейственост Михаил Попов превъплъти множество образци на предкласнческата, класическа, романтична и съвременна песен и романс. За неговото високо майсторство българските композитори (на първо мисто П. Владигеров, Л. Пипков и М. Големинов) създадоха редица песни, на които Михаил Попов стана първи и до днес ненадминат изпълнител. Константин Карапетров |
3 3 | ВОА 453 |
