2 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31134 коментара
Т  33○ 12" О Е Т 7 3 | ВТА 12113 1988, дата на запис: 1987 |
Т  33○ 7" О Е Т 9 3 | ВТМ 5741 |
Т 33○ 7" О Е Т 9 3 | ВТМ 5741 |
Т 33○ 7" О Е Т 9 3 | ВТМ 5741 |
| Обладание красивым голосом, хорошей певческой школой и изысканным художественным вкусом — качества, необходимые для оперного и камерного исполнителя и, к сожалению, редко встречающиеся среди эстрадных певцов. Именно в наличии этих высоких достоинств и заключается ценность искусства Маргреты Николовой. Обработав свой голос у вокальных педагогов Ел. Иовович-Ковачевской, Н. Аладжем и Л. Даскаловой, Николова проходит школу оперной арии и художественной песни, которая ей открывает путь к углубленному музицированию. М. Николова быстро утверждается как самая изысканная отечественная исполнительница эстрадной и танцевальной песни. Ее теплое и бархатное меццо-сопрано, изящная певческая линия и искренняя эмоциональность были оценены и за границей. Публика Венгрии, Чехии, Польши, Югославии, СССР, Финляндии и Ирака была восхищена романтичной чувствительностью и волнующей лирикой, звучащими в исполнениях болгарской певицы. За ее искусство ей присвоили лауреата на VIII мировом молодежном фестивале в Хельсинки (Финляндия), на IV фестивале эстрадной песни в Сопот (Польша) и на II-ом общеболгарском состязании мастеров эстрадного искусства. Маргрета Николова вдохновенно и неповторимо исполняет не только популярные иностранные песни, как-то: "Ищи меня", "Тюльпаны" и др., но и ряд наиболее удачных песен болгарских композиторов: "Птицы мои" и "Старые песни" (Й. Цанков), "Окно на север, окно на юг" (П. Ступел), "Старый бородач" (Ат. Бояджиев) и много других. К. Карапетров |
Т 33○ 7" О Е Т 9 3 | ВТМ 5741 |
| руски език |
Н 33○ 10" О Е Т 8 5 | 191, ВНН 191 |
Н 33○ 10" О Е Т 8 5 | 191, ВНН 191 |
Н 33○ 12" О Е Т 33 5 | 402, ВНН 402, ВНА 402  |
Н 33○ 12" О Е Т 33 5 | 402, ВНН 402, ВНА 402 |
| руски език |
Н 33○ 12" О Е Т 11 4 | ВНА 1466 дата на запис: издание 1972 г. |
Н 33○ 12" О Е Т 11 4 | ВНА 1466 дата на запис: издание 1972 г. |
Н 33○ 12" О Е Т 11 4 | ВНА 1466 дата на запис: издание 1972 г. |
Н 33○ 12" О Е Т 11 4 | ВНА 1466 дата на запис: издание 1972 г. |
А 33○ 7" О Е Т 3 2 | ВАМ 6392 |
| Страна А Среднощен конгрес (със съкращения) (7.00) Изпълнява н. а.Владимир Трандафилов Страна Б Има една песен (1.54) Бойчиновският последен бой (2.05) Октомври - тридесет и втория (1.35) Изп. н. а. Владимир Трендафилов (1, 3) и Димитър Вачев (2) Николай Хрелков е роден на 16 декември ст. ст. 1894 г. в Бяла Слатина, а почина на 26 август 1950 г. в София. Той е предимно поет. Неговата поезия е свързана с борбите на пролетариата — у нас и в чужбина. Творчески разцвет той достига през 30-те години. Към това време спада и най-значителното му произведение — поемата Среднощен конгрес. Голям дял в творчеството му заемат мотиви от Септемврийского въстание 1923. Доста стихотворения са посвещени на съпротивата, на партизанските борби и на строителството на социализма. Хрелков е самобитно явление в новата българска поезия. По израз и дух в неговата поезия има нещо новаторско, и тя се явява предходница на търсещета пътища най-нова поезия. Неговият стих е изграден с архитектурна стройност, стоманено твърд, опериращ с едромащабни лица и събития. Поезията на Хрелков е наситена с мрачна атмосфера, в която непрестанно се води напрегната борба, титанична. Но има нещо, което взема връх над мрачността и прави тая поезия героично-оптимистична: това е непоколебимата вяра в силите на народа, на работническа класа, в правотата на Партията — ръководителка на борбите. Вяра в Партията минава като лайтмотив през поезията на Хрелков. Героичността в поезията на Хрелков се издига над действителността, в сферата на революционната романтика. За тая извишенност спомага характерният творчески похват у Хрелков: да се отдалечава по място и време от събитието, да го съзерцава в легендарна атмосфера. Тоя похват ярко е изразен: в Бойчиновския последен бой, където събитието се рисува по късен спомен; в Орел и гарван, къдетьо на земните борби се гледа от високия простор на небето; в Димитровград, където строежа се вижда из далечината на бъдещето; в Овчар-партизанин, Родопска тъга — и най-вече в Среднощен конгрес, където войната се вижда през очите на нейните жертви. Така поезията на Хрелков се издига до нещо възвишено, монументално-героично, и е съзвучна с новото днес изискване за монументално творчество. С тия си особености поезията на Хрелков е не само съвременна, но е и поезия на бъдещето. Димитър Осинин |
Т  45○ 7" О Е Т 5 2 | ВТК 3803 1985, дата на запис: 1984 |
Т 33○ 12" О Е Т 7 5 | ВТА 11850 дата на запис: 1986 |
Т 33○ 12" О Е Т 7 5 | ВТА 11850 дата на запис: 1986 |
Т 33○ 12" О Е Т 7 5 | ВТА 11850 дата на запис: 1986 |
Т 33○ 12" О Е Т 7 5 | ВТА 11850 дата на запис: 1986 |
С 33○ 12" О Е Т 5 2 | ВСА 1422 дата на запис: издание 1973 г. |
